Северногерманска конфедерация (1867–1871) — Прусия, Бисмарк и обединението
Северногерманската конфедерация (1867–1871): Прусия, Ото фон Бисмарк и ключовите политически и военни ходове, довели до германското обединение.
Северногерманската конфедерация (на немски: Norddeutscher Bund) е първоначално военен съюз на 22 провинции от Северна Германия, а по-късно — федерална държава. Тя е предшествана от Zollverein — митнически съюз, който позволява свободна търговия между повечето германски държави. Конфедерацията започва да функционира през август 1866 г., а водеща държава е Кралство Прусия. На 1 юли 1867 г. със Северногерманската конституция съюзът се превръща във федерална държава.
Предистория и причина за възникване
Дългогодишното австро-пруско съперничество — част от по-широкото съревнование за влияние в германските земи — е кулминирало в Австро-пруската война от юли–август 1866 г. Непосредствени причини за войната са нерешеният въпрос за Шлезвиг-Холщайн (включително намерението на Прусия да анексира част от тези територии) и дебатите за реформата на Германската конфедерация. След победата на Прусия през лятото на 1866 г. серия договори и политически споразумения с други германски държави и с външни сили дават възможност на Прусия да промени политическия ред на север от река Майн.
Формиране и правна рамка
Ключова стъпка е подписването на т.нар. Августов договор на 18 август 1866 г., в който Прусия и повечето северногермански държави се споразумяват за военен съюз и изразяват намерението си да създадат федерална държава. Скоро към тях се присъединяват и други малки държави от региона. С приемането на конституцията на 1 юли 1867 г. военният съюз се трансформира в държавна общност с институции, правомощия и публични органи.
Под новата конституция: бундеспрезидиум фактически е заеман от краля на Прусия (той представлява конфедерацията на международната сцена), номинира се федерален канцлер (Bundeskanzler), който ръководи федералното правителство, и се създават двукамарни органи за законодателство — представителния Райхстаг и представителния Бундесрат, в който участват правителствата на съставните държави.
Институции и политически ред
- Райхстаг — избиране чрез общо, пряко и тайно гласуване за мъже; имаше законодателни и бюджетни правомощия.
- Бундесрат — съставен от делегати на отделните държави, чрез който те упражняват влияние върху федералната политика; Прусия, като най-голямата държава, имаше решаваща тежест.
- Федерална администрация — поела част от правомощията по поща, телеграф, железници, митници, външна политика и военни въпроси (в рамките на съюза всички държави се обвързват с обща военна организация).
Ролята на Прусия и Ото фон Бисмарк
Водещ политик на Прусия е министър-председателят Ото фон Бисмарк, който служи при крал Вилхелм I. Под негово ръководство Прусия използва военния успех и икономическата си мощ, за да наложи преговорени решения и институционална рамка, която укрепва нейното лидерство в Северна Германия. Бисмарк гради федерацията така, че да съчетае пруския доминантен статут с формално участие на другите държави — това улеснява по-нататъшното обединение на германските територии.
Териториални промени и военна организация
След 1866 г. Прусия анексира някои територии, които преди това са били независими или свързани с Австрия, и реорганизира своите провинции. Много от северните държави предоставят въоръжените си сили под пруско командване в рамките на конфедерацията, което създава единен военен механизъм и позволява бърза мобилизация при бъдещи конфликти.
Преход към Германската империя (1870–1871)
Северногерманската конфедерация служи като правна и институционална основа за по-широко германско обединение. Победата срещу Франция в Пруско-френската война (1870–1871) и подкрепата на южните германски държави (които бяха свързани чрез военни съюзи с конфедерацията) довеждат до провъзгласяването на обединена германска държава. На 18 януари 1871 г. във Версай крал Вилхелм I е обявен за германски император (Кайзер) и политическата структура се трансформира в Германска империя.
Конституцията на Северногерманската конфедерация става основа за Конституцията на Германската империя, която влязла в сила през 1871 г. — институциите и законодателните процедури са запазени и адаптирани за новия, по-широк федерален организъм, включващ и южните германски държави.
Значение
Северногерманската конфедерация е важен междинен етап към политическото и териториалното обединение на немските земи. Тя представя първата модерна федерална структура в Германия след 1848 г., въвежда широко избирателно право за Райхстаг и създава административни и военни системи, които улесняват трансформирането ѝ в Германската империя. Нейните институции и правни норми оказват дългосрочно влияние върху развитието на немската държавност и европейската политика в края на XIX век.
Union
Съюзническите правителства, водени от Бисмарк, правят предложение за конституция на Северна Германия. Избран е орган, който да представлява народа на Северна Германия - конституционен райхстаг. Изборите се провеждат през февруари 1867 г. След някои изменения на предложението правителствата и парламентите на провинциите приемат окончателния проект. На 1 юли конституцията влиза в сила.
Според Конституцията законодателството е в компетенциите на два органа. Райхстагът беше парламентът, който се избираше от всички мъже над 25-годишна възраст. Федералният съвет беше орган, който представляваше правителствата на провинциите. Носител на Бундеспрезидиума беше кралят на Прусия (умишлено беше избегнат "републиканският" термин "президент"). Притежателят на Bundespräsidium назначаваше федералния канцлер. Не по име, а фактически това е бил (единственият) федерален министър, ръководител на изпълнителната власт.
През 1870 г., по време на Френско-пруската война, южногерманските провинции се присъединяват към Северногерманската конфедерация. Новата конституция от 1 януари 1871 г. преименува страната от "Северногерманска конфедерация" на "Германска империя". Носителят на Бундеспресидиума получава допълнителна титла на император. Политическата система, описана в конституцията, и знамето остават същите. (Окончателната конституция на империята е от април/май 1871 г.; в резултат на това почти всички термини, които включват "федерален", са променени на "имперски").
Съвременната национална държава Германия като международен субект и като юридическо лице е идентична със Северногерманската конфедерация. Правото и международните договори от периода 1867-1870 г. по принцип са все още валидни. По време на консервативно-либералното сътрудничество, продължило от 1867 до 1878 г., Германия преживява забележителна модернизация и обединение. Северногерманската конфедерация въвежда метричната система, модерен наказателен кодекс (Strafgesetzbuch), еднакви права за всички вероизповедания, пощенски съюз и др.
Пощенски марки
След 1 януари 1868 г. федерацията обработва пощата и издава пощенски марки. Но федерацията не издава собствени пари, така че се налага да се издават различни марки. В северната част на страната се използвали марки на стойност в грошове, а в южната - марки в кройцери. Всички тези марки са били маркирани със знака NORDDEUTSCHER POSTBEZIRK (Северногермански пощенски район).
Трети комплект марки е отпечатан за Хамбург. Те също са маркирани с STADTPOSTBRIEF HAMBURG.
Списък на държавите членки
Държава | Капитал | |
Кралства (Königreiche) | ||
| Прусия (Preußen) | |
| Саксония (Саксония) | |
Велики херцогства (Großherzogtümer) | ||
| Хесен (Hessen) | |
| Мекленбург-Шверин | Шверин |
| Мекленбург-Щрелиц | Neustrelitz |
| Олденбург | Олденбург |
| Саксония-Ваймар-Айзенах (Sachsen-Weimar-Eisenach) | Ваймар |
Херцогства (Herzogtümer) | ||
| Анхалт | |
| Brunswick (Braunschweig) | Брауншвайг |
| Саксония-Алтенбург (Sachsen-Altenburg) | Алтенбург |
| Саксония-Кобург и Гота (Sachsen-Coburg und Gotha) | Кобург |
| Саксен-Майнинген (Sachsen-Meiningen) | Майнинген |
Княжества (Fürstentümer) | ||
| Lippe | Детмолд |
| Reuss, младша линия | Gera |
| Reuss, старша линия | Greiz |
| Schaumburg-Lippe | Bückeburg |
| Шварцбург-Рудолщат | Рудолщат |
| Шварцбург-Зондерсхаузен | Зондерсхаузен |
| Валдек-Пирмонт | Arolsen |
Свободни ханзейски градове (Freie Hansestädte) | ||
| Бремен | |
| Хамбург | |
|
Въпроси и отговори
В: Какво представляваше Северногерманската конфедерация?
О: Северногерманската конфедерация е военен съюз на 22 държави в Северна Германия, който по-късно се превръща във федерална държава.
В: Какво предхожда Северногерманската конфедерация?
О: Северногерманската конфедерация е предшествана от Zollverein, който е митнически съюз, позволяващ свободна търговия между повечето германски държави.
В: Кога влиза в сила Северногерманската конституция?
О: Северногерманската конституция влиза в сила на 1 юли 1867 г.
В: Какво довежда до Австро-пруската война от 1866 г.?
О: Австрийско-пруското съперничество, което продължава от 1700 г., довежда до Австро-пруската война през юли/август 1866 г. Непосредствените причини за тази война са свързани със Злесвиг-Холщайн (който Прусия възнамерява да анексира) и реформата на Германската конфедерация.
Въпрос: Кой е начело на Прусия през този период от време?
О: Министър-председателят Ото фон Бисмарк е начело на Прусия през този период от време, като служи при крал Уилям I.
Въпрос: Кога Прусия и повечето северногермански държави подписват споразумение?
О: На 18 август 1866 г. Прусия и повечето северногермански държави подписват споразумение, известно като Августовския договор. Този договор установява военен съюз и обявява намерението им да създадат федерална държава.
Въпрос: По какво федералната държава се различава от другите форми на управление?
О: Федералната държава се различава от съюза, защото има собствено федерално правителство и законодателство, но се различава и от унитарната държава, защото под федералното ниво все още има силни държави.
обискирам