Северногерманската конфедерация (на немски: Norddeutscher Bund) е първоначално военен съюз на 22 провинции от Северна Германия, а по-късно — федерална държава. Тя е предшествана от Zollverein — митнически съюз, който позволява свободна търговия между повечето германски държави. Конфедерацията започва да функционира през август 1866 г., а водеща държава е Кралство Прусия. На 1 юли 1867 г. със Северногерманската конституция съюзът се превръща във федерална държава.

Предистория и причина за възникване

Дългогодишното австро-пруско съперничество — част от по-широкото съревнование за влияние в германските земи — е кулминирало в Австро-пруската война от юли–август 1866 г. Непосредствени причини за войната са нерешеният въпрос за Шлезвиг-Холщайн (включително намерението на Прусия да анексира част от тези територии) и дебатите за реформата на Германската конфедерация. След победата на Прусия през лятото на 1866 г. серия договори и политически споразумения с други германски държави и с външни сили дават възможност на Прусия да промени политическия ред на север от река Майн.

Формиране и правна рамка

Ключова стъпка е подписването на т.нар. Августов договор на 18 август 1866 г., в който Прусия и повечето северногермански държави се споразумяват за военен съюз и изразяват намерението си да създадат федерална държава. Скоро към тях се присъединяват и други малки държави от региона. С приемането на конституцията на 1 юли 1867 г. военният съюз се трансформира в държавна общност с институции, правомощия и публични органи.

Под новата конституция: бундеспрезидиум фактически е заеман от краля на Прусия (той представлява конфедерацията на международната сцена), номинира се федерален канцлер (Bundeskanzler), който ръководи федералното правителство, и се създават двукамарни органи за законодателство — представителния Райхстаг и представителния Бундесрат, в който участват правителствата на съставните държави.

Институции и политически ред

  • Райхстаг — избиране чрез общо, пряко и тайно гласуване за мъже; имаше законодателни и бюджетни правомощия.
  • Бундесрат — съставен от делегати на отделните държави, чрез който те упражняват влияние върху федералната политика; Прусия, като най-голямата държава, имаше решаваща тежест.
  • Федерална администрация — поела част от правомощията по поща, телеграф, железници, митници, външна политика и военни въпроси (в рамките на съюза всички държави се обвързват с обща военна организация).

Ролята на Прусия и Ото фон Бисмарк

Водещ политик на Прусия е министър-председателят Ото фон Бисмарк, който служи при крал Вилхелм I. Под негово ръководство Прусия използва военния успех и икономическата си мощ, за да наложи преговорени решения и институционална рамка, която укрепва нейното лидерство в Северна Германия. Бисмарк гради федерацията така, че да съчетае пруския доминантен статут с формално участие на другите държави — това улеснява по-нататъшното обединение на германските територии.

Териториални промени и военна организация

След 1866 г. Прусия анексира някои територии, които преди това са били независими или свързани с Австрия, и реорганизира своите провинции. Много от северните държави предоставят въоръжените си сили под пруско командване в рамките на конфедерацията, което създава единен военен механизъм и позволява бърза мобилизация при бъдещи конфликти.

Преход към Германската империя (1870–1871)

Северногерманската конфедерация служи като правна и институционална основа за по-широко германско обединение. Победата срещу Франция в Пруско-френската война (1870–1871) и подкрепата на южните германски държави (които бяха свързани чрез военни съюзи с конфедерацията) довеждат до провъзгласяването на обединена германска държава. На 18 януари 1871 г. във Версай крал Вилхелм I е обявен за германски император (Кайзер) и политическата структура се трансформира в Германска империя.

Конституцията на Северногерманската конфедерация става основа за Конституцията на Германската империя, която влязла в сила през 1871 г. — институциите и законодателните процедури са запазени и адаптирани за новия, по-широк федерален организъм, включващ и южните германски държави.

Значение

Северногерманската конфедерация е важен междинен етап към политическото и териториалното обединение на немските земи. Тя представя първата модерна федерална структура в Германия след 1848 г., въвежда широко избирателно право за Райхстаг и създава административни и военни системи, които улесняват трансформирането ѝ в Германската империя. Нейните институции и правни норми оказват дългосрочно влияние върху развитието на немската държавност и европейската политика в края на XIX век.