Кралство Саксония (1806–1918): история, столица Дрезден и наследство

Кралство Саксония (1806–1918): история, столица Дрезден, политически превратности и богато културно наследство — интригуващ преглед на една ключова епоха.

Кралство Саксония (на немски: Königreich Sachsen) съществува от 1806 г. до 1918 г.

От 1871 г. е част от Германската империя, а след Първата световна война става част от Ваймарската република. Нейната столица е град Дрезден, а съвременната ѝ наследница е Свободната държава Саксония.

Преди 1806 г. Саксония е курфюрство Саксония в Свещената Римска империя. Това означава, че принцовете, които са управлявали Саксония, са били принцове-електори и са можели да помогнат за избирането на нов император на Свещената Римска империя.

Когато император Франциск II е победен от Наполеон в битката при Аустерлиц и империята е разпусната, курфюрството се превръща в независимо кралство. Последният курфюрст на Саксония става крал Фридрих Август I.

След битката при Йена през 1806 г. Саксония се присъединява към Рейнската конфедерация и остава в нея до разпадането ѝ през 1813 г., когато Наполеон е победен в битката при Лайпциг.

Католическият владетел на Саксония е един от малкото германски лидери, които подкрепят французите. Саксония е поставена под руска окупация и 40% от кралството, включително исторически значимият Витенберг, домът на протестантската Реформация, е завладяно от Прусия, но на Фридрих Август е позволено да управлява останалата част от кралството си, която все още включва големите градове Дрезден и Лайпциг. Кралството се присъединява и към Германската конфедерация - новата организация на германските държави, която заменя Свещената римска империя.

Разширена историческа справка

Създаване и ранни години (1806–1815)
Кралството е провъзгласено през 1806 г., когато курфюрстът Фридрих Август III приема кралския титул Фридрих Август I в резултат на краха на Свещената Римска империя. По време на наполеоновите войни Саксония е близък съюзник на Франция и член на Рейнската конфедерация. Присъединяването към Наполеон носи временни териториални придобивки, но след поражението на Франция през 1813 г. кралството е окупирано от коалиционните сили и територията му е ревизирана на Конгреса в Виена (1814–1815). През този период около 40% от територията на кралството, включително някои важни области като Витенберг, е предадена на Прусия.

Династия, владетели и вътрешна политика
Кралството е управлявано от албертинската линия на династията Ветин. Основните монарси са:

• Фридрих Август I (1806–1827)
• Антон (1827–1836)
• Фридрих Август II (1836–1854)
• Йохан (1854–1873)
• Алберт (1873–1902)
• Георг (1902–1904)
• Фридрих Август III (1904–1918)

Администрация, конституция и политика

Конституция и парламент
След вълненията от 1830 г. кралството получава нова конституция (1831), която въвежда ограничено конституционно управление и създава двукамерен ландтаг (парламент). Горната камара представлява аристокрацията, висшия клир и назначени членове, а долната — изборни представители на различни категории избиратели. Избирателната система е имуществено ограничена и постепенно претърпява промени през века под влияние на икономическото развитие и социалните движения.

Външна политика и място сред германските държави
След войните от средата на XIX век (особено през 1866 г.) Саксония, която е била на страната на Австрия, попада под пруско влияние. Прусия не анексира кралството, а сключва с него военни и политически конвенции, които довеждат до по-тясна интеграция в пруската система. Това позволява на Саксония да запази формалната си независимост и короната, но да стане част от по-широкия процес на германско обединение — първо в рамките на Северногерманския съюз (като съюзник) и след това в обединената Германска империя от 1871 г.

Икономика и индустриализация

През XIX век Саксония преживява силна индустриална трансформация. В Източна Саксония и около градове като Лайпциг и Chemnitz (известен като „малката Манчестър“ на Германия) се развиват текстилната промишленост, машиностроенето и металургията. Регионът е богат на природни ресурси и традиции в занаятите — най-известен е градът Meissen с производството на майсенски порцелан, което става символ на високото качество и художествените постижения на района.

Търговията и пазарите в Лайпциг (книжни, търговски ярмарки) укрепват икономическата роля на кралството. Железопътната мрежа, изграждана през втората половина на XIX век, ускорява индустриализацията и урбанизацията.

Култура, наука и образование

Дрезден като културна столица
Столицата Дрезден е център на изкуствата, архитектурата и музиката — известен със свояи дворцови колекции (като Галерията на старите майстори и Grünes Gewölbe), бароковите и класицистични сгради, както и с активната театрална и оперна сцена. Архитектът Готфрид Земпер (Gottfried Semper) е основен автор на Семпероперата — едно от значимите културни постижения на XIX век.

Образование и наука
Университети като този в Лайпциг и технически училища подкрепят научно-техническия прогрес и културния живот. Саксония дава множество учени, инженери и художници, които допринасят за европейската наука и култура.

Краят на кралството и наследство

Участието на Кралство Саксония във Великата война и революционните вълнения в Германия довеждат до краха на монархическата система. През ноември 1918 г. под натиска на революцията последният крал, Фридрих Август III, абдицира (ноември 1918) и се провъзгласява Свободна държава Саксония в рамките на новата Ваймарска република.

Културно и историческо наследство
Наследството на Кралство Саксония е многопластово: архитектурни и художествени паметници в Дрезден и други градове, индустриални традиции, висока култура и научни постижения. Множество паметници и сгради пострадват по време на Втората световна война (особено бомбардировките над Дрезден през 1945 г.), но възстановителните усилия през втората половина на XX и началото на XXI век (включително реставрацията на Frauenkirche в Дрезден) възстановяват значима част от историческата памет и визуалния облик на региона.

Значение днес
Териториалните и политическите граници може да са се променили, но историческата роля на Кралство Саксония остава видима в съвременната Свободна държава Саксония — чрез архитектура, музика, индустриален опит и културна идентичност, които продължават да оформят живота на региона.

Австро-пруската война и Германската империя

По време на Австро-пруската война от 1866 г. Саксония застава на страната на Австрия. Саксонската армия е единствената голяма армия, която помага на Австрия. По време на мирните преговори Австрия заявява, че Саксония не трябва да бъде наказвана. Другите провинции в Северна Германия, включително голямото кралство Хановер, са анексирани (завладени) от Прусия след войната. Тези държави са обещали помощ на Австрия, но не са направили почти нищо, така че Австрия не се опитва да им помогне по време на мирните преговори.

На следващата година, през 1867 г., Саксония се присъединява към водената от Прусия Северногерманска конфедерация. Когато Прусия побеждава Франция във Френско-пруската война през 1871 г., конфедерацията е превърната в Германска империя от Ото фон Бисмарк, а император е Вилхелм I.

Като крал на Саксония Йоан I е подвластен на императора, въпреки че подобно на останалите германски принцове запазва някои от правата на суверенен владетел, включително да изпраща посланици в други държави.

 
Кралство Саксония през 1895 г.  

Въпроси и отговори

Въпрос: Как се е наричало кралството, което е съществувало от 1806 г. до 1918 г.?

В: Към какво се присъединява Саксония след Първата световна война?

В: Коя е била столицата на Саксония?

В: Преди 1806 г. какъв тип държава е била Саксония в Свещената римска империя?

В: Кой става крал, когато император Франциск II е победен от Наполеон при Аустерлиц и империята се разпада?

Въпрос: Коя организация заменя Свещената римска империя след разпадането ѝ през 1813 г.?

Въпрос: Колко територии Прусия отнема от Саксония, след като тя е поставена под руска окупация след поражението си при Йена?

Търсене по буква