Наполеон Бонапарт — император, военачалник и реформатор на Европа

Наполеон Бонапарт е роден в Casa Buonaparte в град Аячо, Корсика, на 15 август 1769 г. Това се случва една година след като островът е предаден на Франция от Република Генуа. Той е второто от осем деца. Наречен е Наполеоне ди Буонапарт. Първото си име получава от чичо си, който е убит в битка с французите. По-късно обаче използва по-френски звучащото име Наполеон Бонапарт.

Корсиканските буонапарти са от нисшата италианска аристокрация. Те са дошли в Корсика през 16 век. Баща му Нобиле Карло Буонапарт става представител на Корсика в двора на Луи XVI през 1777 г. Най-голямо влияние в детството на Наполеон оказва майка му, Мария Летиция Рамолино. Нейното твърдо възпитание контролира дивото дете. Той има по-голям брат, Жозеф. Имал е и по-малки братя и сестри: Люсиен, Елиза, Луи, Полина, Каролина и Жером. Наполеон е кръстен като католик малко преди втория си рожден ден, на 21 юли 1770 г. в катедралата в Аячо.

Въпреки че е възпитан като католик, Наполеон е деист.

През 1779 г. Наполеон успява да постъпи във военната академия в Бриен. Когато постъпва в академията, той е на девет години. През 1784 г. се премества в парижката École Royale Militaire и година по-късно се дипломира като втори лейтенант от артилерията. Наполеон успява да прекара голяма част от следващите осем години в Корсика. Там той участва активно в политически и военни дела. Влиза в конфликт с корсиканския националист Паскуале Паоли и през 1793 г. семейството му е принудено да избяга в Марсилия.

Френската революция предизвиква много борби и безредици във Франция. Понякога Наполеон е свързан с управляващите. Друг път той е в затвора. По време на Френските революционни войни той помага на Републиката срещу роялистите, които подкрепят бившия крал на Франция. През септември 1793 г. поема командването на артилерийска бригада при обсадата на Тулон, където роялистките лидери са посрещнали британски флот и войски. Британците са отблъснати на 17 декември 1793 г., а Бонапарт е награден с повишение в бригаден генерал и назначен във френската армия в Италия през февруари 1794 г.

13 Vendémiaire

По-късно републиката назначава генерал Наполеон Бонапарт, за да отблъсне роялистите на 5 октомври 1795 г. (13 Vendémiaire, година IV по френския републикански календар). Повече от 1400 роялисти загиват, а останалите бягат. Според историка от XIX в. Томас Карлайл той е разчистил улиците с "дъх на гроздова". След това е повишен в генерал-майор и записва името си във Френската революция.

Разгромът на роялистките бунтове слага край на заплахата за Конвента и спечелва на Бонапарт внезапна слава, богатство и покровителството на новата Директория. На 9 март 1796 г. Наполеон се жени за Жозефина дьо Боарне - вдовица, по-възрастна от него и много малко вероятна съпруга за бъдещия владетел.

Италианска кампания

Кампанията в Италия е първият случай, в който Наполеон повежда Франция на война. В края на март 1796 г. Бонапарт започва поредица от операции за разделяне и разгром на австрийските и сардинските армии в Италия. На 21 април той разгромява сардинците, като присъединява Савоя и Ница към Франция. След това, в поредица от блестящи битки, той печели Ломбардия от австрийците. Мантуа, последната ломбардска крепост, пада през февруари 1797 г.

Египетска кампания

През май 1798 г. генерал Наполеон заминава на поход в Египет. Французите трябваше да заплашват Британска Индия, а френската Директория се опасяваше, че Наполеон ще поеме контрола над Франция. Френската армия под командването на Наполеон печели съкрушителна победа в битката при пирамидите. Загиват едва 300 френски войници, докато хиляди мамлюци (стара сила в Близкия изток) са избити. Но армията му е отслабена от бубонната чума и лошото снабдяване, защото флотът е разбит в битката при Нил. Египетската кампания е военен провал, но културен успех. Розетският камък е намерен от френския инженер капитан Пиер-Франсоа Бушар, а френският учен Жан-Франсоа Шамполион успява да разчете думите в камъка. Наполеон се завръща във Франция поради промяна във френското правителство. Някои смятат, че Наполеон не е трябвало да оставя войниците си в Египет. Наполеон помогнал за провеждането на държавния преврат на Брумар през ноември 1799 г.

Бонапарт се връща в Париж през октомври 1799 г. Положението на Франция се е подобрило благодарение на поредица от победи, но републиката е в несъстоятелност, а неефективната Директория е непопулярна сред френското население. Към него се обръща един от директорите, Еманюел Жозеф Сиес, с молба да го подкрепи в преврат за сваляне на конституционното правителство. Сред ръководителите на заговора са брат му Люсиен Бонапарт (председател на Съвета на петстотинте), Роже Дюко, друг директор, Жозеф Фуше, и Шарл Морис Талейран. Други депутати осъзнават, че са изправени пред опит за преврат. Изправен пред техните протести, Бонапарт повежда войски, за да поеме контрола и да ги разпръсне, в резултат на което се стига до ситуация, в която временното законодателно събрание назначава Бонапарт, Сийе и Дюкос за трима временни консули, които да управляват правителството.

Сиес очаква да доминира в новия режим, но Бонапарт го надхитрява. Наполеон изготвя Конституцията от VIII година и си осигурява избирането за първи консул. Това превръща Бонапарт в най-могъщия човек във Франция и той се установява в Тюйлери.

През 1800 г. Наполеон осигурява властта си, като прекосява Алпите и побеждава австрийците при Маренго. След това той договаря общ европейски мир, който установява река Рейн като източна граница на Франция. Сключва и споразумение с папата (Конкордат от 1801 г.), което допринася за вътрешното спокойствие във Франция, като слага край на спора с Римокатолическата църква, възникнал по време на Френската революция.

Във Франция администрацията е реорганизирана, съдебната система е опростена, а всички училища са поставени под централизиран контрол. Френското право е стандартизирано в Наполеоновия кодекс, или граждански кодекс, и шест други кодекса. Те гарантират правата и свободите, извоювани по време на Революцията, включително равенството пред закона и свободата на вероизповеданието.

През февруари 1804 г. бившият полицейски министър Жозеф Фуш разкрива британско-финансов заговор срещу Бонапарт. Това дава повод на Наполеон да постави началото на наследствена династия. На 2 декември 1804 г. Наполеон Бонапарт се коронясва за "император на Франция". Народът на Франция не го възприема като монарх от стария режим заради притежаването на титлата на Римската империя. Той кани папа Пий VII да наблюдава коронацията му в катедралата Нотр Дам в Париж. По време на церемонията Наполеон I взема короната от ръката на папата и я поставя на собствената си глава. Това е било договорено между Наполеон и папата. В Миланската катедрала на 26 май 1805 г. Наполеон е коронясан за крал на Италия с желязната корона на Ломбардия.

Реформи

За да възстанови просперитета, Наполеон модернизира финансите. Той регулира икономиката, за да контролира цените, насърчава нова индустрия и строи пътища и канали. За да осигури добре обучени чиновници и военни, той насърчава система от държавни училища под строг държавен контрол. Той отменя и някои социални реформи от времето на революцията. Сключва мир с Католическата църква с Конкордата от 1801 г. Конкордатът запазва църквата под държавен контрол, но признава религиозната свобода на католиците.

Наполеон I печели подкрепата на всички класови различия. Той насърчава емигрантите да се завърнат, при условие че дадат клетва за вярност. Селяните изпитаха облекчение, когато той призна правото им на земи, закупени по време на революцията. Основната опозиция на Наполеон е от страна на роялистите и републиканците.

Наполеонов кодекс

Сред най-дълготрайните реформи на Наполеон е нов правен кодекс, популярен като Наполеоновия кодекс. Той въплъщава принципите на Просвещението като равенство на всички граждани пред закона, религиозна толерантност и напредък, основан на добродетелите. Наполеоновият кодекс обаче отменя някои реформи на Френската революция. Жените, например, губят повечето от новопридобитите си права съгласно новия кодекс. Законът счита жените за непълнолетни, които не могат да упражняват гражданските си права. Мъжете глави на домакинства си възвърнаха пълната власт над своите съпруги и деца. Отново Наполеон оценява реда и властта пред индивидуалните права.

Великата империя

Император Наполеон се отказва от плановете си да нахлуе в Англия и насочва армиите си срещу австро-руските сили, като ги побеждава в битката при Аустерлиц на 2 декември 1805 г. През 1806 г. Наполеон унищожава пруската армия при Йена и Ауерщадт и руската армия при Фридланд. През 1806 г. той коронясва по-големия си брат Жозеф Бонапарт за крал на Неапол и Сицилия и превръща Нидерландската република в кралство Холандия за брат си Луи. Наполеон създава и Рейнската конфедерация (повечето германски държави), на която е протектор.

За да узакони управлението си, той се развежда със съпругата си Жозефина и се жени за Мария Луиза, херцогиня на Парма и дъщеря на император Франциск I Австрийски. Скоро тя му ражда син и наследник на династията Бонапарт. Той е наречен Наполеон Франсоа Жозеф Шарл Бонапарт или Наполеон II и е коронясан за крал на Рим още с раждането си.

В Тилзит през юли 1807 г. Наполеон се съюзява с руския цар Александър Романов и значително намалява размера на Прусия. Той също така добавя нови държави към империята: Вестфалското кралство под управлението на най-малкия си брат Жером, Варшавското херцогство и други държави.

Победи

Ерфуртският конгрес се стреми да запази руско-френския съюз и лидерите имат приятелски лични отношения след първата си среща в Тилзит през 1807 г. На 23 юни 1812 г. обаче Наполеон започва война с Русия. Френската инвазия в Русия разгромява много руски градове и села, но докато стигнат до Москва, вече е зима. Заради тактиката на руската армия за опожаряване на земята французите намират малко храна за себе си и конете си. Армията на Наполеон не успява да победи руснаците. Руснаците започват да атакуват. Наполеон и армията му трябвало да се върнат във Франция. По време на отстъплението на Наполеон французите страдат много. Повечето от войниците му така и не се завърнали във Франция. Армията му е сведена до 70 000 войници и 40 000 отцепници, срещу повече от три пъти повече съюзнически войски. Накрая в битката при Нациите през 1813 г. той е победен от съюзниците: Швеция, Русия, Австрия и Прусия.

Наполеон няма друг избор, освен да абдикира в полза на сина си. Съюзниците обаче отказват да приемат това. На 11 април 1814 г. Наполеон абдикира без условия. Преди официалната си абдикация Наполеон прави опит за самоубийство с хапче, но той не дава резултат. В договора от Фонтенбло победителите го заточават на Елба - остров с 12 000 жители в Средиземно море. Съюзниците позволяват на Наполеон да запази императорската титла "император на Елба" и издръжка от 2 млн. франка годишно. Наполеон дори поискал 21 оръдейни салюта като император на остров Елба. Много делегати се опасяваха, че Елба е твърде близо до Европа, за да се задържи такава опасна сила.

Разделен от сина и съпругата си, които са под австрийски контрол, лишен от надбавките, гарантирани му от договора от Фонтенбло, и знаейки за слуховете, че ще бъде заточен на отдалечен остров в Атлантическия океан, Наполеон бяга от Елба на 26 февруари 1815 г. На 1 март 1815 г. той предприема изненадващ поход към Париж. Към него се присъединяват бившите му войници, а Луи XVIII бяга в изгнание. Той отново става владетел на Франция за период от 100 дни. Наполеон е победен в битката при Ватерло от британците под командването на херцог Уелингтън и прусаците на 18 юни 1815 г., което е последната му битка. Наполеон отново е заловен и отведен във второто си изгнание на остров Света Елена в Атлантическия океан.

Наполеон е изпратен на остров Света Елена, край бреговете на Африка. Той умира на 5 май 1821 г. от рак на стомаха. Наполеон се осведомява за събитията чрез "Таймс" и се надява на освобождаване в случай, че Холанд стане министър-председател. Съществуват и други заговори за спасяването на Наполеон от плен, включително един от Тексас, където изгнанически войници от Grande Armée искат да възродят Наполеоновата империя в Америка. Имало е дори план за спасяването му с примитивна подводница. За лорд Байрон Наполеон е олицетворение на романтичния герой, преследван, самотен и с недостатъци гений. Новината, че Наполеон е започнал да се занимава с градинарство в Лонгууд, също се харесва на по-домашните британски чувства.

Французите продължават да се гордеят със славните дни на Наполеон. Наполеоновият кодекс отразява съвременната френска конституция. Оръжията и другите видове военни технологии остават до голяма степен статични през революционната и наполеоновата епоха, но оперативната мобилност през XVIII в. претърпява значителни промени. Най-голямото влияние на Наполеон е в областта на воденето на военни действия. Неговата популярност по-късно ще помогне на племенника му Луи-Наполеон да стане владетел на Франция повече от 30 години по-късно.

На световната сцена завоеванието на Наполеон разпространява идеите на революцията. Той не успява да превърне Европа във Френска империя. Вместо това той предизвиква националистически настроения в цяла Европа. Известен е и като "Водачът на Франция".

Историците имат много различни мнения за Наполеон. Някои историци твърдят, че той е предизвикал войни, в които са загинали много хора в Европа, и затова е бил лош владетел. Винсент Кронин не е съгласен с това мнение, като казва, че повечето от Наполеоновите войни са започнати от враговете на Наполеон. Други твърдят, че Наполеон е допуснал грешка, като се е опитал да завладее твърде много земи и че ако беше спрял през 1808 г., враговете му може би щяха да го оставят на мира. Други историци твърдят, че той е бил добър владетел. Обикновено те се фокусират върху промените, които е донесъл във Франция и в страните, които е завладял. Андрю Робъртс изброява най-великите идеи, които Наполеон е донесъл на Франция и други страни, като Наполеоновия кодекс, свободата на религията, по-добрите държавни служби, по-доброто образование, по-голямото равенство, подкрепата за науката и изкуството и други.