Битката при Ватерло е сражение между френската армия и британската и пруската армия.

През 1804 г. Наполеон е коронясан за император на Франция, след което започва успешните Наполеонови войни. Скоро Франция се сдобива с империя, която се простира от Испания до руската граница. Победен в битката при Лайпциг и на други места, през 1814 г. той приема изгнание на остров Елба. През февруари 1815 г. той отново поема контрола над френската армия. Той напада враговете си в Белгия и е победен при Ватерло. Това е последната битка от Наполеоновите войни.

Къде и кога

Битката при Ватерло се провежда на 18 юни 1815 г. на поле край селото Ватерло, на територията на днешна Белгия (тогава част от Обединеното кралство Нидерландия). Тя е кулминацията на периода, известен като "Сто дни", когато Наполеон се завръща от изгнанието на Елба и възстановява властта си във Франция.

Командване и състав на силите

Основните командири са Наполеон Бонапарт за Франция, аристократът Артър Уелсли — първи херцог на Уелингтън за англо-валлонско-нiederландската коалиция и маршал Гебхард Леберехт фон Блюхер за пруските войски. Целта на Наполеон е да раздели и унищожи отделните коалиционни армии в Белгия преди те да се обединят.

По различни оценки силите са приблизително: френска армия около 65–75 000 души; армията на Уелингтън — около 60–70 000 (включително британски, холандски, белгийски и немски части); пруските сили под Блюхер — около 40–50 000. Жертвите и ранените също варират според източниците: общо за двете страни — десетки хиляди, като френските загуби са високи (около 20–30 000 по различни оценки), а съюзниците и пруснаците — съпоставими по мащаб.

Ход на битката

Наполеон атакува с намерението да победи Уелингтън преди пристигането на прусната армия. Сражението започва следобед, като допълнително е забавено от проливни дъждове през нощта, които правят полето тъпо и затрудняват артилерията и маневрите.

Френските атаки са насочени срещу ключови позиции в центъра и на фланговете: двата укрепени имота Хогуомон (Hougoumont) и Ла Ей Сент (La Haye Sainte) се превръщат в арени на ожесточени боеве и задържат значителни френски сили. Маршал Ней командва няколко масирани кавалерийски нападения, които обаче не успяват да пробият добре организираната пехота на Уелингтън. Ключов момент е пристигането на пруските части под Блюхер по-късно през деня — те удрят френския десен фланг в района на Планснуа (Plancenoit), което отслабва френската защита.

Късно следобед и вечерта Наполеон стоварва удар срещу центъра — включително е известният щурм на Императорската гвардия. Отбранителната линия на коалицията обаче издържа; когато пруските части започват да притискат френския фланг и редовете на гвардията се разклащат, френската армия се разпокъсва и в крайна сметка попада в паническо отстъпление.

Последици и историческо значение

Победата при Ватерло слага край на управлението на Наполеон и на епохата на Наполеоновите войни. След поражението той абдикира за втори път и е окончателно изпратен в изгнание на остров Света Елена, където остава до смъртта си през 1821 г. В Европа победата укрепва позициите на страните от Седмата коалиция и подпомага окончателното провеждане на решенията на Конгреса в Виена, което стабилизира политическата карта на континента за следващите десетилетия.

Битката при Ватерло има и дългосрочни последици за военната теория и тактика — от значението на координацията между армии и значение на логистиката до ролята на артилерията и на защитните позиции. Също така тя остава важен символ в културата и политиката на XIX век и по-късно.

Памет и наследство

Полето при Ватерло е запазено като мемориален район. Има паметници, музеи и добре поддържани експозиции, които припомнят хода на сражението и съдбите на участниците. Името "Ватерло" влиза и в много езици като символ за решаваща и окончателна загуба или беда, което показва колко силно това събитие е влязло в общественото съзнание.