Фелдмаршал Артър Уелсли, първи херцог на Уелингтън, KG, GCB, GCH, PC, FRS (1 май 1769 – 14 септември 1852) е войник и държавник, една от водещите военни и политически фигури на Великобритания през XIX век. Разгромът му над Наполеон в битката при Ватерло на 18 юни 1815 г. го издига до челните редици на британските военни герои и му донася международна слава. Поради решителността и дисциплината си Уелсли остава в историята и под прозвището „Железният херцог“. През 2002 г. той заема 15-о място в анкетата на Би Би Си за 100-те най-велики британци.

Уелсли е роден в Дъблин в богато англо-ирландско аристократично протестантско семейство. Получава военна подготовка и постъпва в армията като млад прапоршчик, след което започва бързо да напредва. Ранната му служба в Британска Индия (включително славната победа при Асей 1803 г.) утвърждава репутацията му на умел полеви командир и организатор. Впоследствие Уелсли се откроява и в Наполеоновите войни, най-вече по време на Полуостровната война (1808–1814), където създава и ръководи добре обучена англо-португалска армия и постига поредица от важни победи.

Военна кариера и славни победи

Уелсли проявява изключителни качества като стратег, логист и по природа дисциплиниран командир. Сред най-значимите му победи в Иберийския полуостров са битките при Талавера, Саламанка и Витория, които ускоряват изтласкването на французите от Испания и Португалия и значително поставят Наполеон в неблагоприятно положение. За успехите си той получава високи военни звания и титли — стига до чин на фелдмаршал и е въздигнат в херцози, когато Наполеон е заточен в Елба.

Политическа роля и премиерство

Освен военни постижения, Уелсли е и активен държавник. Често е сравняван с първия херцог на Марлборо заради комбинацията от военен и политически авторитет — и двамата влизат в политиката след изключително успешна военна кариера. Уелингтън е два пъти министър-председател на Обединеното кралство от торите; заема високи постове в държавата и е една от водещите фигури в Камарата на лордовете до пенсионирането си през 1846 г. Във вътрешната политика той е консервативен и предпазлив към бързите реформи, но в критични моменти проявява прагматизъм — например подкрепя католическата еманципация, когато това се наложи от ситуацията в страната и натиска на краля, което довежда до разделения в Тори партията. До смъртта си остава главнокомандващ на британската армия, влияние, което запазва десетилетия.

Битката при Ватерло и край на Наполеоновите войни

Ватерло (1815) е кулминацията на военната кариера на Уелсли. След завръщането на Наполеон от Елба той поема командването на британските и съюзнически сили в Белгия и организира коалиционната отбрана. С общи усилия с пруския фелдмаршал Блюхер той побеждава Наполеон на 18 юни 1815 г. — победа, която слага край на Наполеоновите войни и променя политическата карта на Европа. Уелсли се отличава с добрата организация на позициите, използването на силните страни на различните родове войски и умението да координира действия с другите съюзници.

Личност, отличия и памет

Характерът на Уелсли се описва като строг, изключително дисциплиниран и прагматичен; той цени точната подготовка, логистиката и дисциплината в армията. В същото време има и остър, сдържан хумор. За военните и политическите си заслуги получава множество високи титли и отличия и е обект на множество мемориали и паметници — от статуи и арки до училища и паметни места. Забележителни примери са мемориалите в Лондон и основаното след смъртта му училище Wellington College, както и популярното наименование на гумените ботуши „wellington“ (в България често наричани „велингтъни“), вдъхновено от неговото име.

Уелсли умира на 14 септември 1852 г. и е погребан с държавни почести; паметта му като един от ключовите военни и политически дейци на Великобритания остава устойчива през следващите поколения — както в академичните изследвания, така и в народната памет.