Александър Борис дьо Пфефел Джонсън, депутат (роден на 19 юни 1964 г.), е британски политик и журналист. Той е бил министър-председател на Обединеното кралство и лидер на Консервативната партия от 23 юли 2019 г. до 5 септември 2022 г. От 2015 г. Джонсън е член на парламента за Юксбридж и Южен Руислип. По-рано, от 2001 г. до 2008 г., е бил депутат за избирателния район Хенли.

Ранен живот и образование

Джонсън е роден в семейство с международни връзки. Израства между Великобритания и чужбина и получава класическо образование. Завършва елитно училище и след това учи класики в един от колежите на Оксфордския университет, където е активен в дебатните общества и е бил президент на Оксфордския съюз. Ранните му години оформят стила му — комбинация от реторика, популистки образ и склонност към публицистика.

Кариера в журналистиката и ранна политическа дейност

Преди да се ангажира пълноценно с политиката, Джонсън работи като журналист и колумнист в няколко издания, включително влиятелни вестници и списания. През 1999–2005 г. е редактор на The Spectator, а професионалният му опит в медиите му осигурява известност и умение да владее вниманието на обществеността. През ранните 2000-те става фигура и в Консервативната партия: за кратко е член на предната скамейка при Майкъл Хауърд и от април до ноември 2004 г. е министър в сянка по въпросите на изкуствата. След публичен скандал отново се връща на бекбенч и впоследствие е назначен на други сенчести постове при ръководството на партията.

Кмет на Лондон (2008–2016)

На изборите за кмет на Лондон през 2008 г. Джонсън е избран за кмет и печели втори мандат през 2012 г. Като кмет той води политики в областта на транспорта, жилищната политика и сигурността — сред по-видимите проекти са въвеждането на известни модели на автобуси и подкрепа за сгъстяване на инвестиции в транспорта и градската инфраструктура. По време на мандата му Лондон домакинства и на Летните олимпийски игри 2012, което допринася за международния престиж на града. През 2015 г. Джонсън прекратява задълженията си като кмет, за да се върне в националната политика и да се кандидатира в Камарата на общините.

Министър в централното правителство и ролята в Брекзит

След референдума за членство в ЕС през 2016 г., на който Джонсън подкрепя Brexit, той става един от централните фигури в процеса на напускане на Съюза. През юли 2016 г. новият премиер Тереза Мей го назначава за държавен секретар по въпросите на външните работи и Британската общност (Foreign Secretary), пост, който той заема до юли 2018 г., когато подава оставка в контекста на вътрешнополитически разногласия около стратегията за Брекзит. След оставката му на външното министерство, постът е поет от Джереми Хънт.

Министър-председател (2019–2022)

Джонсън печели вътрешнопартийния конкурс и става лидер на Консервативната партия през 2019 г. На 24 юли 2019 г. той става министър-председател на Обединеното кралство. По време на неговия мандат ключови събития са окончателното излизане на страната от Европейския съюз, решено след референдума през 2016 г., и свикването на предсрочни парламентарни избори в Обединеното кралство през 2019 г., проведени на 12 декември 2019 г., на които Консервативната партия печели значителна парламентарна подкрепа.

Като премиер Джонсън води правителство, което се сблъсква със спешни предизвикателства: управлението на пандемията от COVID-19, икономически последици и въпроси, свързани с външната политика. В началото на април 2020 г. той се разболява тежко от COVID-19 и прекарва няколко дни в интензивно отделение, след което се възстановява и се връща на поста.

Контроверзии, вот на недоверие и оставка

Мандатът на Джонсън е белязан и от множество контроверзии и обвинения, включително въпроси за етика, начина на взимане на решения и спазване на правила, особено в контекста на мерките по време на пандемията. През 2022 г. правителството му е разтърсено от серия от събития и разкрития, които пораждат обществено недоволство и вътрешни разриви в партията. През юни 2022 г. той успява да преодолее вот на недоверие в собствената си парламентарна група, но последвалото масово оттегляне на министри през юли 2022 г. — в голяма степен свързано със скандала около поведението и управлението на кабинета — подкопава позицията му. На 7 юли 2022 г. Джонсън обявява оставката си като лидер на Консервативната партия; на 5 септември 2022 г. на поста министър-председател е утвърдена Лиз Тръс.

Стил, оценка и наследство

Борис Джонсън е политик с ярка и често полемична публична личност. Характеризира се с реторичен стил, популистки привлекателни послания и способност да привлича медийната и обществена внимание. Поддръжниците му отбелязват постижения като осъществяването на Брекзит и мобилизацията на обществена подкрепа; критиците — посочват нарастващите въпроси за доверие, етика и управленски стандарти. Оценката на неговото наследство остава разделяща и често зависи от политическите и идеологическите гледни точки на наблюдателите.

Личен живот

Джонсън е известен и с бурния си личен живот. Бил е женен няколко пъти; сред известните му бракове са с журналистката и адвокатката Марина Уилър и по-късно с Карие Симондс (по-късно Джонсън), с която има дете, родено в периода на пандемията. Личните му връзки и признания за извънбрачни деца през годините предизвикват медиен интерес и допълнително засилват обществените дискусии за характера и етиката в политиката.

Като публична фигура, Джонсън продължава да бъде централен обект на политически дебати във Великобритания — както заради ролята му в най-значимите събития от последното десетилетие, така и заради начина, по който стила му на управление променя вътрешната и външната политика на страната.