Борис Джонсън — британски политик, лидер на Консервативната партия и бивш премиер
Александър Борис дьо Пфефел Джонсън, депутат (роден на 19 юни 1964 г.), е британски политик и журналист. Той е бил министър-председател на Обединеното кралство и лидер на Консервативната партия от 23 юли 2019 г. до 5 септември 2022 г. От 2015 г. Джонсън е член на парламента за Юксбридж и Южен Руислип. По-рано, от 2001 г. до 2008 г., е бил депутат за избирателния район Хенли.
Ранен живот и образование
Джонсън е роден в семейство с международни връзки. Израства между Великобритания и чужбина и получава класическо образование. Завършва елитно училище и след това учи класики в един от колежите на Оксфордския университет, където е активен в дебатните общества и е бил президент на Оксфордския съюз. Ранните му години оформят стила му — комбинация от реторика, популистки образ и склонност към публицистика.
Кариера в журналистиката и ранна политическа дейност
Преди да се ангажира пълноценно с политиката, Джонсън работи като журналист и колумнист в няколко издания, включително влиятелни вестници и списания. През 1999–2005 г. е редактор на The Spectator, а професионалният му опит в медиите му осигурява известност и умение да владее вниманието на обществеността. През ранните 2000-те става фигура и в Консервативната партия: за кратко е член на предната скамейка при Майкъл Хауърд и от април до ноември 2004 г. е министър в сянка по въпросите на изкуствата. След публичен скандал отново се връща на бекбенч и впоследствие е назначен на други сенчести постове при ръководството на партията.
Кмет на Лондон (2008–2016)
На изборите за кмет на Лондон през 2008 г. Джонсън е избран за кмет и печели втори мандат през 2012 г. Като кмет той води политики в областта на транспорта, жилищната политика и сигурността — сред по-видимите проекти са въвеждането на известни модели на автобуси и подкрепа за сгъстяване на инвестиции в транспорта и градската инфраструктура. По време на мандата му Лондон домакинства и на Летните олимпийски игри 2012, което допринася за международния престиж на града. През 2015 г. Джонсън прекратява задълженията си като кмет, за да се върне в националната политика и да се кандидатира в Камарата на общините.
Министър в централното правителство и ролята в Брекзит
След референдума за членство в ЕС през 2016 г., на който Джонсън подкрепя Brexit, той става един от централните фигури в процеса на напускане на Съюза. През юли 2016 г. новият премиер Тереза Мей го назначава за държавен секретар по въпросите на външните работи и Британската общност (Foreign Secretary), пост, който той заема до юли 2018 г., когато подава оставка в контекста на вътрешнополитически разногласия около стратегията за Брекзит. След оставката му на външното министерство, постът е поет от Джереми Хънт.
Министър-председател (2019–2022)
Джонсън печели вътрешнопартийния конкурс и става лидер на Консервативната партия през 2019 г. На 24 юли 2019 г. той става министър-председател на Обединеното кралство. По време на неговия мандат ключови събития са окончателното излизане на страната от Европейския съюз, решено след референдума през 2016 г., и свикването на предсрочни парламентарни избори в Обединеното кралство през 2019 г., проведени на 12 декември 2019 г., на които Консервативната партия печели значителна парламентарна подкрепа.
Като премиер Джонсън води правителство, което се сблъсква със спешни предизвикателства: управлението на пандемията от COVID-19, икономически последици и въпроси, свързани с външната политика. В началото на април 2020 г. той се разболява тежко от COVID-19 и прекарва няколко дни в интензивно отделение, след което се възстановява и се връща на поста.
Контроверзии, вот на недоверие и оставка
Мандатът на Джонсън е белязан и от множество контроверзии и обвинения, включително въпроси за етика, начина на взимане на решения и спазване на правила, особено в контекста на мерките по време на пандемията. През 2022 г. правителството му е разтърсено от серия от събития и разкрития, които пораждат обществено недоволство и вътрешни разриви в партията. През юни 2022 г. той успява да преодолее вот на недоверие в собствената си парламентарна група, но последвалото масово оттегляне на министри през юли 2022 г. — в голяма степен свързано със скандала около поведението и управлението на кабинета — подкопава позицията му. На 7 юли 2022 г. Джонсън обявява оставката си като лидер на Консервативната партия; на 5 септември 2022 г. на поста министър-председател е утвърдена Лиз Тръс.
Стил, оценка и наследство
Борис Джонсън е политик с ярка и често полемична публична личност. Характеризира се с реторичен стил, популистки привлекателни послания и способност да привлича медийната и обществена внимание. Поддръжниците му отбелязват постижения като осъществяването на Брекзит и мобилизацията на обществена подкрепа; критиците — посочват нарастващите въпроси за доверие, етика и управленски стандарти. Оценката на неговото наследство остава разделяща и често зависи от политическите и идеологическите гледни точки на наблюдателите.
Личен живот
Джонсън е известен и с бурния си личен живот. Бил е женен няколко пъти; сред известните му бракове са с журналистката и адвокатката Марина Уилър и по-късно с Карие Симондс (по-късно Джонсън), с която има дете, родено в периода на пандемията. Личните му връзки и признания за извънбрачни деца през годините предизвикват медиен интерес и допълнително засилват обществените дискусии за характера и етиката в политиката.
Като публична фигура, Джонсън продължава да бъде централен обект на политически дебати във Великобритания — както заради ролята му в най-значимите събития от последното десетилетие, така и заради начина, по който стила му на управление променя вътрешната и външната политика на страната.
Ранен живот и образование
Борис Джонсън е роден в медицинския център Weill Cornell в Upper East Side в Ню Йорк, Ню Йорк. Той е най-голямото от четирите деца на Стенли Джонсън. Стенли е бивш депутат от Консервативната партия (член на Европейския парламент). Бил е също така служител на Европейската комисия и на Световната банка. Майката на Борис Джонсън е художничката Шарлот Фосет (по-късно Уол). Тя е дъщеря на сър Джеймс Фосет, виден адвокат и председател на Европейската комисия по правата на човека.
Родословие
По бащина линия Джонсън е правнук на Али Кемал. Кемал е либерален турски журналист и министър на вътрешните работи в правителството на Дамат Ферид паша, велик везир на Османската империя. Той е убит по време на Турската война за независимост. По време на Първата световна война дядото и пралелята на Борис са признати за британски поданици. Те приемат моминското име на баба си Джонсън. Джонсън се е описвал като "едноличен стопяващ се котел" заради космополитното си потекло. Предците му са били мюсюлмани, евреи и християни, ако се броят и прабабите и прадядовците му. Бабата на баща му по майчина линия (на майка му), Мария Луиза дьо Пфефел, е потомка на принц Паул Вюртембергски. Това се дължало на връзката на принца с немска актриса. Джонсън е потомък на британския крал Джордж II чрез принц Пол. Джонсън е потомък и на всички предишни британски кралски домове чрез пра-пра-прадядото на Джордж, английския крал Джеймс I.
Джонсън и семейството му се връщат в Англия скоро след раждането му, защото майка му трябва да вземе изпитите си в Оксфорд. Сестрата на Джонсън - Рейчъл, се ражда година по-късно. Като дете Борис Джонсън има тежка (лоша) глухота. Направени са му много операции, при които в ушите му са поставени прорези. Съобщава се, че като дете е бил доста тих. Учи в Европейското училище в Брюксел, в Ashdown House, а след това в колежа Итън. В Итън е кралски стипендиант. Чете класическа литература в колежа Балиол в Оксфорд. Той е стипендиант на Бракенбъри. При втория си опит е избран за председател на Оксфордския съюз. Радек Сикорски заяви, че Джонсън е действал като поддръжник на Социалдемократическата партия, за да спечели председателското място в Съюза, тъй като партията е била популярна в университета. Джонсън казва не, той е бил само предпочитаният кандидат на СДП. Заедно с Дейвид Камерън той е бил член на оксфордския клуб "Булингдън". Клубът е студентско общество за хранене, известно с бурните си пиршества.
Личен живот
През 1987 г. Джонсън се жени за Алегра Мостин-Оуен. Бракът продължава по-малко от година. Той е разтрогнат през 1993 г. По-късно същата година се жени за адвокатката Марина Уилър. Уилър е дъщеря на журналиста и телевизионен водещ сър Чарлз Уилър и неговата съпруга, индийската сикхка Дип Сингх. Семействата Уийлър и Джонсън се познават от много години. Марина Уилър е учила в Европейското училище в Брюксел по едно и също време с Борис Джонсън. Те имат двама сина - Теодор Аполо (роден 1999 г.) и Майло Артър (роден 1995 г.) - и две дъщери - Лара Летис (родена 1993 г.) и Касия Пийч (родена 1997 г.).
През 2016 г. Джонсън се отказва от американското си гражданство. Той е американец, защото е роден в Ню Йорк. През 2018 г. Джонсън и Уилър обявяват раздялата си и скоро се развеждат през 2020 г. По-късно той развива връзка с Кари Саймъндс по същото време, когато се разделя с Уилър. Те се сгодяват в края на 2019 г. Първият им син се ражда на 29 април 2020 г. в Лондон. Името му е Уилфред Лори Никълъс Джонсън. Саймъндс и Джонсън сключват брак през май 2021 г. На 9 декември 2021 г. им се ражда второто дете - дъщеря. Тя се казва Роми Айрис Шарлот Джонсън.
Политическа кариера
На парламентарните избори през 1997 г. Джонсън се кандидатира за депутат от Клуид Юг. Той губи изборите. През 2001 г. е избран за депутат от Хенли. Той заменя Майкъл Хеселтайн. През 2004 г. става министър в сянка по въпросите на изкуствата, след като Ник Хокинс (говорител в сянка по вътрешните работи) подава оставка. От ноември 2003 г. Джонсън е заместник-председател на Консервативната партия. Той поставя акцент върху провеждането на кампании. През ноември 2004 г. Джонсън е уволнен от тези високи постове. Обвинен е, че е излъгал Майкъл Хауърд за четиригодишната си извънбрачна връзка с Петронела Уайът, кореспондент на The Spectator в Ню Йорк и бивш заместник-редактор. Джонсън заяви, че обвиненията не са верни. Той заяви, че те са "обърната пирамида от глупости". Хауърд обаче уволни Джонсън, защото смяташе, че съобщенията в пресата показват, че Джонсън е излъгал, а не заради самата афера.
На 9 декември 2005 г. новият лидер на Консервативната партия Дейвид Камерън го назначава за министър в сянка на висшето образование. Скоро след това Джонсън подава оставка като редактор на The Spectator. На 2 април 2006 г. News of the World съобщава, че Джонсън е имал още една извънбрачна връзка. Те твърдят, че аферата е била с журналистката Анна Фазакърли от притурката за висше образование на "Таймс". На видеозапис се вижда как той излиза от апартамента ѝ и ѝ маха в такси. Твърди се, че по време на реч в университета в Ексетър, посветена на финансирането на студентите, Джоусън е направил забавни забележки за благодарността си към аудиторията, че не е "повдигнала други въпроси" по време на разговора. Възможно е това да е било препратка към твърденията за втората афера. В репортаж във вестник "Таймс" се казва, че Камерън е разглеждал евентуалната афера като частен въпрос. Той заяви, че Джонсън няма да загуби работата си заради нея.
Избори за кмет на Лондон през 2008 г.
На 16 юли 2007 г. Джонсън заяви пред пресата, че може да бъде кандидат на Консервативната партия за кметските избори в Лондон през 2008 г. В докладите се казва, че той е заявил, че "възможността е твърде голяма, а наградата - твърде прекрасна, за да бъде пропусната ... шансът да представлява Лондон и да говори от името на лондончани". Той подава оставка като министър в сянка за висшето образование. На публичните първични избори в Лондон той получава 75% от гласовете. На 27 септември 2007 г. той е утвърден за кандидат на Консервативната партия.
Джонсън като кмет на Лондон
Кмет на Лондон
Забрана за употреба на алкохол в обществения транспорт
На 7 май 2008 г. Джонсън заявява, че иска да забрани (спре) употребата на алкохол в лондонския транспорт. Това трябваше да започне на 1 юни. Йерун Ваймар, директор на отдел "Транспортна полиция и правоприлагане" в Транспортния отдел на Лондон, заяви, че това е разумно. Той каза, че хората трябва да бъдат по-внимателни във влаковете. Първоначално забраната се прилагаше в лондонското метро, автобусите, DLR и трамваите в Кройдън. По-късно, през юни 2008 г., беше добавена и лондонското надземно метро. В съобщенията за пресата се казва, че забраната се отнася за "гарите в цялата столица". Не се посочва дали това включва и гарите на Националната железница - особено гарите, които не се обслужват от линиите на TfL, по които алкохолът е забранен.
Хиляди пияници използваха метрото в последната вечер, в която беше разрешено да се употребява алкохол, за да отбележат събитието. Шест станции на лондонското метро трябваше да бъдат затворени заради проблемите. Пиещите нападнаха няколко служители и полицаи. Полицията извърши 17 ареста. Пияниците повредиха няколко влака. Влаковете бяха спрени от движение.
Олимпийски игри 2008 г.
Джонсън присъства на церемонията по закриването на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. Той беше представителят на Лондон, който получи олимпийския флаг от кмета на Пекин Гуо Джинлун. С това Лондон официално бе обявен за домакин на Олимпийските игри през 2012 г. Китайските медии заявиха, че той е бил "груб, арогантен и неуважителен", тъй като е приел олимпийския флаг с една ръка, сложил е ръцете си в джобовете и не е закопчал сакото си. По-късно, на парти, организирано в Лондонската къща в Пекин, Джонсън произнесе реч, в която заяви, че "пинг-понгът се завръща у дома".
Депутат (от 2015 г.)
През август 2014 г. Джонсън заявява, че ще се кандидатира за генерален секретар на Консервативната партия за Юксбридж и Южен Руислип на парламентарните избори през 2015 г. През септември той става кандидат на партията. На парламентарните избори през май 2015 г. Джонсън печели изборите. Той става депутат. Някои смятат, че се е кандидатирал за депутат, за да замени Дейвид Камерън като министър-председател на Обединеното кралство.
Brexit
През февруари 2016 г. Джонсън подкрепя "Гласувай за напускане" на референдума за членство на Обединеното кралство в Европейския съюз, 2016 г. След като Джонсън заяви, че иска да напусне Европейския съюз, одобрението за Брекзит спадна с близо 2% до най-ниското си ниво от март 2009 г. насам.
На 22 юни 2016 г. Джонсън заявява, че 23 юни може да бъде "денят на независимостта на Великобритания" в телевизионен дебат пред 6000 зрители в "Уембли Арена". Дейвид Камерън, британският министър-председател по това време, говори за твърдението на Джонсън. Той каза: "идеята, че страната ни не е независима, е глупост. Целият този дебат демонстрира нашия суверенитет".
Дейвид Камерън подаде оставка като министър-председател, след като Обединеното кралство гласува за излизане от Европейския съюз. Джонсън беше фаворит за нов министър-председател. Джонсън обаче обяви, че няма да се кандидатира на изборите за лидер на Консервативната партия.
Министър на външните работи (2016-2018 г.)
Тереза Мей стана лидер на Консервативната партия и министър-председател. През юли 2016 г. тя назначи Джонсън за държавен секретар по въпросите на външните работи и Британската общност. Мнозина видяха, че това назначение отслабва политическата му власт. Барак Обама критикува Джонсън, след като Джонсън направи расистка забележка на Обама. Това стана, след като Обама заяви, че иска Обединеното кралство да остане в Европейския съюз.
През май 2018 г. Джонсън подкрепи ядреното споразумение с Иран. Това е нещо, което президентът Доналд Тръмп не подкрепи. След отравянето на Сергей и Юлия Скрипал в Солсбъри Джонсън сравни Владимир Путин с Адолф Хитлер.
По време на политическата си кариера Джонсън е обвиняван в сексизъм, корупция и расизъм.
Джонсън подаде оставка като външен министър през юли 2018 г. Това стана след като споразуменията за Брекзит на министър-председателя Тереза Мей се провалиха.
Джонсън говори в Уестминстърското абатство
Министър-председател (2019-2022 г.)
2019 лидерска надпревара
На 16 май 2019 г. Джонсън обяви плановете си да се кандидатира за министър-председател и лидер на Консервативната партия на изборите през 2019 г. Той премина през първия кръг на гласуването, като за него гласуваха 114 депутати от Консервативната партия. По-късно той печели всички следващи гласувания с голям брой гласове. На 20 юни той беше част от двамата финални кандидати заедно с Джереми Хънт.
Гласуването на членовете приключи на 22 юли. Резултатът беше обявен на 23 юли. Джонсън е избран за лидер с 92 153 гласа (66,4 %) срещу 46 656 гласа (33,6 %) за Хънт. Той официално замени Тереза Мей като министър-председател на 24 юли след среща с кралицата.
Общи избори 2019
На 29 октомври 2019 г. Джонсън обяви, че следващите общи избори ще се проведат на 12 декември 2019 г. Той искаше консерваторите да спечелят мнозинство в парламента, за да приемат законопроекта за Брекзит. Резултатът от изборите беше съкрушителна победа на консерваторите. Те спечелиха с общо мнозинство от около 80 места. Резултатът беше най-лошият за Лейбъристката партия от 1935 г. насам.
Partygate
През декември 2021 г. стана ясно, че Джонсън е организирал служебни партита на Даунинг стрийт 10 по време на блокирането на COVID. Първоначално Джонсън отрича да е организирал партита по време на локациите.
На 10 януари 2022 г. ITV News съобщава, че на 20 май 2020 г. е имало планирано парти. По това време на хората на открито не е било позволено да се срещат с повече от един човек извън домакинството си. Два дни по-късно Джонсън се извини на депутатите в Общото събрание за това, че е "присъствал на събитие в градината на Даунинг стрийт по време на първото блокиране". Някои консерватори разкритикуваха Джонсън и поискаха той да подаде оставка. Беше обявено полицейско разследване на партиите. На 12 април Джонсън, съпругата му Кери и канцлерът на хазната Риши Сунак бяха глобени за нарушаване на протоколите на COVID.
Вот на недоверие и оставка
На 6 юни 2022 г. Джонсън е изправен пред вот на недоверие, след като най-малко 54 депутати от Консервативната партия изпращат писмо за отстраняването му от длъжност. Той оцелява при предложението, за да остане министър-председател с 59% срещу 41%.
Месец по-късно обаче много членове на кабинета подават оставка в знак на протест срещу ръководството на Джонсън заради справянето му със скандала с Крис Пинчър, като Саджид Джавид и Риши Сунак. На 7 юли 2022 г. Джонсън обявява оставката си като министър-председател и лидер на Консервативната партия.
На 6 септември 2022 г. той е заменен от Лиз Тръс.
Джонсън подписва законопроекта за Brexit
След края на първенството
След като на 20 октомври 2022 г. Лиз Тръс обяви оставката си като лидер на Консервативната партия, това предизвика нови избори за лидер. Джонсън беше смятан за основен кандидат за мястото на Тръс и беше третият фаворит за победа. На следващия ден той стана вторият фаворит с 35% шанс за победа, като над 50 депутати го подкрепиха. На 23 октомври обаче Джонсън решава да не се кандидатира.
Въпроси и отговори
Въпрос: Кой е Александър Борис дьо Пфефел Джонсън?
О: Александър Борис де Пфефел Джонсън е британски политик и журналист, министър-председател на Обединеното кралство и лидер на Консервативната партия от 23 юли 2019 г. до 5 септември 2022 г.
В: Какви длъжности е заемал?
Отговор: Джонсън е член на парламента за Юксбридж и Южен Руислип от 2015 г., представлява избирателния район Хенли от 2001 до 2008 г., избран е за втори кмет на Лондон през 2008 г., държавен секретар по въпросите на външните работи и Британската общност през 2016 г., министър в сянка за висшето образование през 2005 г., редактор на The Spectator от 1999 до 2005 г.
Въпрос: Кога стана министър-председател?
О: Той стана министър-председател на 24 юли 2019 г.
В: Как стана министър-председател?
О: Той стана министър-председател, след като спечели изборите за лидер на Консервативната партия през 2019 г. срещу Джереми Хънт.
В: Кое събитие стана причина той да подаде оставка като министър-председател?
О: Той подаде оставка като министър-председател на 5 септември 2022 г. след справянето му със скандала с участието на Крис Пинчър и оставката на много членове на кабинета заради него.
Въпрос: Кандидатствал ли е Джонсън отново за поста, след като подаде оставка като министър-председател?
О: Не, въпреки очакванията, че ще се кандидатира отново, след като Лиз Тръс подаде оставка като министър-председател след неговата оставка, той реши да не се кандидатира отново.
