Европейската комисия (официално наричана Комисия на Европейските общности) е една от ключовите институции на Европейския съюз (ЕС). Тя управлява ежедневното изпълнение на политиките на съюза, предлага законодателни инициативи и следи за прилагането на европейското право. Законите и предложенията, подготвени от Комисията, се обсъждат, изменят и приемат от Европейския парламент и от Съвета на Европейския съюз. Седалището на Комисията е в Брюксел, а тя има и административни офиси и делегации в други градове и държави.

Структура и състав

Комисията се организира около Колегията на Комисарите, в която има по един комисар от всяка държава-членка (в момента 27). Сред тях е и председателят на Комисията, който се предлага от Европейския съвет и се избира от Европейския парламент. След одобрение на председателя всяка държава номинира свой комисар; кандидатите преминават публични изслушвания в парламента, а цялата Комисия следва да бъде одобрена от Парламента преди встъпване в длъжност.

Всеки комисар отговаря за определен ресор (портфейл) — например вътрешен пазар, търговия, конкуренция, околна среда и др. Някои комисари са заместник-председатели или изпълнителни заместник-председатели с координиращи функции. Под всеки комисар работят политически кабинети и администрация, а по изпълнение и подготовка на политики и закони отговарят отделните дирекции-генерал (DG) и служби на Комисията.

Когато се говори за "Комисията" понякога се има предвид и широката администрация — служителите от европейската служба (европейската администрация), които подпомагат работата на колегията и на комисарите. Броят на служителите варира с времето; в последните години Комисията разполага с над 30 000 служители, разпределени в различни звена и агенции.

Основни функции и правомощия

  • Праводателна инициатива: Комисията има монопол като инициатор на повечето законопроекти на ЕС — тя формулира предложения за регламенти, директиви и решения, които след това се разглеждат от Парламента и Съвета.
  • Страж на договорите: Комисията следи за спазването на договорите на ЕС и може да започне процедури за нарушение срещу държави-членки, които не прилагат европейското законодателство.
  • Изпълнение на бюджета и политики: Комисията управлява общия бюджет на ЕС и отговаря за изпълнението на различни европейски програми и фондове.
  • Конкуренция и държавна помощ: тя налага правилата за конкуренция в единния пазар и контролира държавната помощ, за да гарантира равни условия за предприятията.
  • Външни отношения и търговия: Комисията представлява ЕС на равнище преговори по международна търговия и в много международни форуми, а в областта на външната политика координира действията с Върховния представител.
  • Изпълнителна роля: тя администрира и прилага политики, програми и регулации, като разпределя фондове и наблюдава тяхното правилно използване.

Назначаване и отчетност

Председателят на Комисията се номинира от Европейския съвет с оглед резултатите от изборите за Европейски парламент и след това трябва да бъде одобрен от Парламента. Комисарите се предлагат от държавите-членки и преминават през публични изслушвания в парламента. Европейският парламент има правото да одобри или отхвърли цялата Комисия и притежава институционално средство за отговорност — вот на недоверие (motion of censure), с който може да освободи цялата Комисия (примерно: колективната оставка на Комисията през 1999 г.). Освен парламентарния контрол, за дейността на Комисията следят и Съдът на Европейския съюз, Европейската сметна палата и националните институции.

Езици и комуникация

Документите и законите на ЕС се издават и публикуват на всички официални езици на Съюза (24 езика). За вътрешната ежедневна работа и изготвяне на проекти най-често се използват английски и френски, като и немски също е често използван език в определени звена. Комисията поддържа и мрежа от представителства в държавите-членки, както и делегации по света, които информират за политиките на ЕС и координират външните отношения.

Кратка историческа бележка

Първата институция с изпълнителни функции в европейските интеграционни структури бе Върховният орган (High Authority) на Европейното обединение за въглища и стомана, създаден през 1952 г. Съвременната институционална форма на Комисията произлиза от Договорите от Рим (1957 г.), а първите комисии в тази рамка встъпват в длъжност по-късно през 50-те години. Оттогава Комисията е била ръководена от поредица председатели и е претърпяла промени в състава и функциите си заедно с разширяването и задълбочаването на интеграцията в ЕС.

Комисията играе централна роля в работата на ЕС — като инициатор на политики, администратор на общите средства и пазител на договорите, тя е ключов фактор за функционирането и развитието на европейския проект.