Държава членка на Европейския съюз е всяка една от двадесет и седемте държави, които са се присъединили към Европейския съюз (ЕС) след основаването му през 1958 г. като Европейска икономическа общност (ЕИО). Първоначално в ЕС членуваха шест държави, а след това последваха няколко последователни разширявания (в общо седем етапа между 1973 и 2013 г.). Най-голямото разширяване се случи на 1 май 2004 г., когато към Съюза се присъединиха десет държави.

Какво означава да си държава членка

Държавата членка приема общото право на ЕС (acquis communautaire), участва в институциите на Съюза и ползва правата и задълженията, произтичащи от Договорите. Това включва участие в единния пазар, митническия съюз, общите политически и регулаторни рамки и, в зависимост от отделните договорни и политически решения, участие в еврозоната или Шенгенското пространство. Членството означава и съвместна външна политика и сътрудничество по въпроси като сигурност, правосъдие и вътрешни работи, в рамките на компетенциите, прехвърлени на европейско ниво.

Критерии за присъединяване

Преди да получи разрешение за присъединяване към Европейския съюз, дадена държава трябва да изпълни икономическите и политическите условия, известни като критериите от Копенхаген. Те включват:

  • Политически критерии – стабилни институции, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и защита на малцинствата.
  • Икономически критерии – функционираща пазарна икономика и способност да устои на конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС.
  • Приемане на acquis – способност да поеме нормативната, административната и съдебна рамка на ЕС и да прилага и прилага европейското право.
  • Административен капацитет – адекватни институции и администрация за прилагане на правото на ЕС.

Процес на присъединяване

Процесът обикновено протича по следните основни стъпки:

  • официране на кандидатура и оценка от Европейската комисия;
  • получаване на статут на кандидат и провеждане на преговори по тематични глави (екраниране и устни преговори);
  • заключване на преговорните глави след изпълнение на изискванията;
  • подписване на Договор за присъединяване и последваща ратификация от държавата кандидат и от всички съществуващи държави членки (често чрез национални парламенти или референдуми);
  • влизане в сила и пълно прилагане на правото на ЕС с възможни преходни периоди за отделни области.

Съгласно условията на Договора за Европейския съюз разширяването зависи от съгласието на всяка съществуваща държава членка и от одобрението на Европейския парламент. Европейската комисия играе централна роля в оценката и мониторинга на напредъка на кандидатите.

История на разширяването (кратко)

  • 1958 – основаване на ЕИО с 6 държави-основателки.
  • 1973–2013 – поредица от разширявания, включително ключови вълни през 1973, 1981, 1986, 1995, 2004 (10 държави), 2007 (2 държави) и 2013 (1 държава).
  • 2013 – присъединяване на Хърватия, което доведе до общо 28 държави членки.
  • 2020 – излизането на Обединеното кралство от ЕС (Brexit) намали броя на държавите членки до 27.

Права и задължения на държава членка

  • принос към и ползи от бюджета на ЕС (структурни фондове, кохезионни средства и други програми);
  • прилагане и спазване на правото на ЕС във всички области, където Съюзът има компетенции;
  • участие в процесите на вземане на решения на европейско ниво (Съвет на ЕС, Европейски съвет, чрез представители в Европейския парламент и др.);
  • възможност да ползва механизми за защита на интересите си и да допринася за общата политика и стратегия на Съюза.

България и Румъния

България и Румъния са се присъединиха към ЕС на 1 януари 2007 г. Те подписаха Договорите за присъединяване на 25 април 2005 г. на церемония в абатството Ноймюнстер в Люксембург. Присъединяването им беше част от продължаващия процес на разширяване след голямата вълна от 2004 г. Процесът включваше обширни мониторингови механизми и последващи препоръки за изпълнение на acquis и реформи в областта на правосъдието и административния капацитет.

Особени случаи и примери

Най-известният пример за напускане на ЕС е процесът по Брекзит, при който Обединеното кралство използва процедурата по член 50 от Договора за Европейския съюз и формално напусна Съюза на 31 януари 2020 г. Това показа, че членството е обратимо и че процесът на оттегляне също е регламентиран по договорен път.

Настоящо състояние и перспективи

Към днешна дата ЕС има 27 държави членки. Водят се преговори или се поддържа кандидатски статус за няколко държави (основно в Западните Балкани), а други държави следят възможността за присъединяване. Процесът на разширяване остава едновременно политически, икономически и юридически предизвикателен и зависи от готовността на кандидатите да изпълнят критериите и от политическото съгласие на настоящите членки.