Праистория и римляните
Някои от най-старите човешки останки, намерени в Европа, са открити в Румъния. Те са били на възраст около 42 000 години. Възможно е това да е времето, когато първите Homo sapiens са дошли в Европа. Първата и най-стара писменост в света произхожда от хора, живели в днешна Румъния. Приблизително 5300 години преди Христа. Според археологията не става въпрос за символи, а за първите писмени знаци в света. Тя е принадлежала на културата Винча, която е населявала цяла днешна Сърбия с над 150 обекта на Винча и незначителни части от Западна Румъния, Северозападна България, Източна Босна и Херцеговина и Югоизточна Унгария.
Херодот в четвъртата книга на "Историята", написана около 440 г. пр.н.е./БКЕ. Херодот пише, че гетите са победени от персийския император Дарий Велики, когато той се сражава със скитите. Римляните наричат гетите даки. Те са били траки, които са живеели в Дакия, където сега се намират Румъния, Молдова и северната част на България. През 87 г. сл. н. е. даките нападнали римската провинция, чиято граница била образувана от река Дунав. Това се случва по време на управлението на император Домициан. Даките са разгромени от Римската империя под управлението на император Траян в две битки, продължили от 101 г. до 106 г. след Христа. Римската империя превръща Дакия в провинция Римска Дакия.
В римска Дакия са открити много руди, като злато и сребро. Много злато и сребро са открити в Западните Карпати. След завладяването на Дакия Траян се връща в Рим със 165 тона (330 000 паунда) злато и 330 тона (660 000 паунда) сребро.
В провинция Римска Дакия живеели много римляни. Те говорели вулгарен латински. Започват да пишат на местните езици с латинската азбука. Писането на езици с латиница се нарича романизация. Това се превръща в първата версия на румънския език.
През III в. провинцията е нападната от групи номадски народи като готите. Те принуждават Римската империя да напусне Дакия около 271 г. сл. Това става първата изоставена провинция на Римската империя.
Произходът на съвременните румънци и до днес е обект на многобройни дискусии от страна на историците. Смята се, че румънците са се формирали от големи етнически групи, дошли както от южната, така и от северната част на река Дунав.
Тъмни векове и Средновековие
· 
· 
Кукутенско-триполска култура
· 
· 
От 271 до 275 г. готите превземат изоставената римска провинция. Те живеят в Дакия до IV в., когато в Дакия пристига друга група странстващи народи - хуните. Гепидите, аварите, заедно със славянските народи, контролират Трансилвания до VIII в. През VIII в. обаче страната е завладяна от Унгарската империя. Тя става част от Първата българска империя, което слага край на тъмните векове в Румъния.
Българите владеят Трансилвания до XI век. Печенегите, куманите и узите са някои от народите, които по-късно са отбелязани в историята на Румъния.
През 1310 г., наричано Висше средновековие, Басараб I създава румънското княжество Влахия. Молдавия е основана от Драгош около 1352 г. През Средновековието румънците живеят в три различни области: Влахия (на румънски: Ţara Românească - "Румънска земя"), Молдова (на румънски: Moldova) и Трансилвания.
Трансилвания е принадлежала на Унгарското кралство от около 10 век до 16 век, когато се превръща в Княжество Трансилвания. То продължава до 1711 г. Влахия е на границата на Османската империя от XIV в. насам. С нарастването на влиянието на Османската империя през XV в. тя постепенно попада под сюзеренитета (контрола) на Османската империя.
Най-известният владетел от този период е Влад III Император, известен още като Влад Дракула или Влад Цепеш, IPA: Влашки княз, през годините 1448, 1456-62 и 1476. Докато е водач на своя народ, той има споразумение с Османската империя да остане независим. Много хора в Румъния по това време го смятат за владетел с голямо чувство за справедливост и защита на страната си.
Молдавия е в разцвета си по времето на Стефан Велики между 1457 и 1504 г. Той е велик военен лидер, който печели 47 битки и губи само 2. След всяка спечелена битка Стефан построява църква. Тъй като спечелил 47 от битките, които водил, в крайна сметка построил 48 църкви. След смъртта на Стефан Велики Молдова попада под сюзеренитета на Османската империя през XVI век.
Независимост и монархия
Когато Трансилвания е органична част от Австро-Унгарската империя, а Османската империя контролира Влашко и Молдова, почти всички румънци имат ограничени граждански права. Те остават такива дори когато съставляват по-голямата част от населението в тези области.
След Влашката революция от 1821 г., както и през 30-те години на XIX в., в Румъния се появяват националистически мисли и чувства, които се наричат "Национално пробуждане на Румъния". Още тогава е прието трицветно знаме, синьо-жълто-червено, което по-късно се превръща в знаме на Румъния.
След като още по-бурната революция от 1848 г. не успява, Великите сили не харесват идеята Румъния да стане свободна държава и това не е реална възможност.
Хората, които гласуват през 1859 г. в Молдова и Влашко, избират един и същ човек - Александру Йоан Куза - за княз в тези области. Той успява да обедини народа и национализмът се разглежда като полезен метод.
Александру Йоан Куза вървеше с предпазливи стъпки, не искаше да обяви независимост веднага, защото знаеше, че това ще доведе до нова война. Вместо това той позволява Молдова и Влахия да се обединят в Обединените княжества на Османската империя и да се увеличи самоуправлението в по-голяма степен.
Новият съюз беше начело на днешната Румъния. С предпазливи стъпки ние се освободихме повече и Букурещ беше установен като столица. При премахването на крепостното право обаче селяните разполагали с повече земя, което довело до държавен преврат срещу Александру Йоан Куза, извършен от селяните, които свалили режима.
Новият лидер става принц Карл Хоенцолерн-Зигмаринген, който по-късно е наречен принц Карол I Румънски. Докато тече Руско-турската война, Румъния се сражава на страната на Русия. Когато е подписан Берлинският договор от 1878 г., Великите сили превръщат Румъния в независима държава. В замяна на това те трябва да дадат на Русия три от южните си области Бесарабия. През 1881 г. княжеството се превръща в кралство, а княз Карол управлява като крал Карол I.
Световните войни и великите лидери
· 
· 
· 
Първата световна война
Когато Първата световна война започва през август 1914 г., Румъния заявява, че е неутрална страна. През 1916 г. съюзниците обещават да дадат на Румъния части от Австро-Унгарската империя, където живеят много румънци, ако Румъния започне война срещу Австро-Унгария.
Румънската военна кампания завършва с катастрофа, след като румънските сили са спрени през 1917 г. Загиват много хора. Молдова е една от малкото части на Румъния, която не е завладяна, когато тя спира нападателите си през 1917 г. Съюзниците печелят войната, Австро-Унгария е отслабена и е провъзгласена независима унгарска република. Както беше обещано, Бесарабия, Буковина и Трансилвания станаха част от Кралство Румъния през 1918 г. След Трианонския договор от 1920 г. Унгария, както е договорено, се отказва от претенциите на Австро-Унгарската монархия върху Трансилвания. Румъния и Буковина са обединени през 1919 г. в резултат на договора от Сен Жермен. Бесарабия се присъединява към Румъния през 1920 г., когато е подписан Парижкият договор.
Голяма Румъния
След Първата световна война тя е много по-голяма и по-националистическа. Малкото кралство получи ("голяма Трансилвания"). Княжествата Влахия, Молдова и Бесарабия (Молдова) заедно образуват "Велика Румъния" 1918-1940 г. "Велика Румъния" не оцелява след Втората световна война.
В периода между Първата и Втората световна война румънците наричат страната си România Mare, което означава Велика Румъния или Голяма Румъния. Наричали са я така, защото е контролирала 300 000 кв. км. земя (115 831 кв. мили).
Голямата депресия води до социални вълнения, висока безработица, стачки и бунтове, особено стачка на миньорите през 1929 г. във Валеа Джулуй и стачка в ремонтните работилници в Гривица. Към средата на 30-те години на ХХ в., с възстановяването на румънската икономика, промишлеността се разраства, въпреки че около 80 % от румънците все още се занимават със земеделие.
Желязна гвардия
В края на 30-те години на ХХ век либералната демокрация в Румъния бавно се заменя с фашистка диктатура. Легионът "Архангел Михаил", известен като организацията "Желязна гвардия", е ръководен от Корнелиу Кодреану Зелеа. На изборите през 1937 г. партията подкрепя Адолф Хитлер и нацизма, получава 15,5% от гласовете и става третата по големина партия. През 1938 г. румънският крал Карол II завзема властта над Румъния. Той разпуска всички политически партии и екзекутира Корнелиу Кодряну Зелеа заедно с още 12 лидери.
Втората световна война
· 
· 
· .svg.png)
· 
Когато през 1939 г. избухва Втората световна война, румънският крал Карол II обявява страната за неутрална, но след като Съветският съюз окупира Бесарабия и Северна Буковина, тя се съюзява с хитлеристка Германия. Това се случва, след като фелдмаршал Йон Антонеску принуждава авторитарния Карол II Румънски да абдикира. Антонеску се назначава за "диригент", диктатор на Румъния, и на 23 ноември 1940 г. подписва пакт на трите сили с нацистка Германия. Хитлерова Германия е зависима от непрекъснатия внос на гориво и суров петрол от румънските петролни находища в Плоещ. През 1940 г. Кралство Унгария поема законното господство в Северна Трансилвания до края на Втората световна война.
Войските на страната се сражават заедно с германския Вермахт срещу Съветския съюз. През лятото на 1941 г. Румъния се присъединява към войната на Хитлер срещу Съветския съюз, като към нея се присъединяват и Финландия, Словакия и Унгария. Румъния построява концентрационни лагери и започва да провежда масови преследвания на евреи, които стават много крайни в град Яш.
Холокостът в Румъния
Румъния участва в Холокоста. Авторът на книгата "Унищожаването на европейските евреи" Раул Хилберг пише следното: "Имаше / ... / момент, в който германците действително трябваше да се намесят и да забавят скоростта, с която се предприемаха румънските мерки". Ловът на евреи в Източна Румъния (включително Бесарабия, Буковина, Приднестровието и град Яш) имал по-скоро характер на погроми, отколкото на германски, добре организирани лагери и транспорт.
В град Яш има погроми. Домовете на еврейското малцинство в Яш са били маркирани с кръстове. На 27 юни 1941 г. Йон Антонеску се обажда по телефона на кмета на града и Антонеску казва в слушалката: "Почистете град Яш от евреите". И Холокостът в Румъния започва. Полицаи и много цивилни отиват във всеки еврейски дом, обозначен с кръст в града, и убиват хиляди евреи в един и същи ден.
През юни 1941 г. румънският диктатор Йон Антонеску издава "незаконна тайна заповед" на специалните полицейски сили. Той нарежда на полицията в сътрудничество с румънската армия и германските войски на СС да убие всички евреи в Източна Румъния през следващите години. Евреите, живеещи в провинцията, са били убивани направо на място. Евреите в градовете първо се събират в гетата, а по-късно се депортират.
На 22 октомври 1941 г. Съветският съюз взривява с бомби румънския военен щаб в Одеса и убива 66 румънски войници. Като отмъщение Йон Антонеску решава, че за всеки загинал румънски офицер трябва да бъдат убити 200 съветски комунисти, а за всеки загинал войник - 100 комунисти. Всички останали комунисти са хвърлени в затвора, а еврейски семейства са взети за заложници с надеждата, че партизанското движение ще прекрати дейността си.
Ден след това, на 23 октомври 1941 г., в Букурещ са арестувани около 5 000 души, повечето от които са евреи, които по-късно са екзекутирани чрез обесване. В съветското село Далник близо 20 000 евреи са затворени в няколко заключени сгради и изгорени живи.
След клането много от евреите, които остават в Одеса, са изпратени в различни концентрационни лагери. Близо до Одеса на 25 октомври 1941 г. около 40 000 евреи се събират на специална затворена военна охраняема зона и евреите трябва да останат на открито повече от десет дни без храна и снабдяване. Много от тях умират от студ и глад. Оцелелите са убити един месец по-късно.
Общо около 469 000 евреи са били убити от военните и полицията в Румъния в периода 1941-1944 г., включително 325 000 убити евреи в Бесарабия и Буковина.
Край на войната
В края на 1943 г. Червената армия освобождава по-голямата част от съветската територия и започва да настъпва на запад от границите на страната, за да разгроми нацистка Германия и нейните съюзници. В този контекст съветските сили преминават през Румъния. Ако Съветският съюз успее да удари Румъния, последната надежда на нацистка Германия е изчезнала - заяви военното ръководство на Червената армия. Руснаците депозираха цели 1,5 млн. войници в атаката срещу Румъния, а Румъния последните резерви, състоящи се само от 138 000 войници. През лятото на 1944 г. започва нападение над Бесарабия (Молдова) и румънската армия бяга от района. На 2 август цяла Бесарабия (Молдова) е завладяна от Червената армия. След това руснаците навлизат на дълъг път в Румъния и на 23 август достигат до румънската столица Букурещ. Общественото мнение в страната се обръща срещу Антонеску и през лятото на 1944 г. той е свален от власт и хвърлен в затвора. Новото правителство подписва споразумение за прекратяване на огъня и се екстрадира в Съветския съюз. На 1 юни 1946 г. Червената армия убива членовете на стария фашистки режим (включително Йон Антонеску).
В края на войната на Румъния е позволено да запази цяла Трансилвания на запад и Добруджа на юг, но губи Бесарабия/Преднастрия и Одеска област на изток (с богати петролни залежи), които стават част от Съветския съюз. Буковина е разделена на две, тъй като в северната ѝ част преобладаващата етническа група е украинска, а в южната - румънска.
През 1947 г. Съветският съюз заменя кралската монархия с комунистически режим. Съветският съюз отнема ресурсите на страната, което води до увеличаване на бедността в Румъния.
Румъния и комунизмът
През 1947 г. Михаил I се отказва от престола и трябва да напусне Румъния заради комунистите. Румъния се превръща от монархия в република. СССР окупира Румъния до края на 50-те години на ХХ век, когато съветските войски напускат Румъния. През това време ресурсите в Румъния са взети от Съветския съюз поради споразумения, сключени от комунистическите лидери.
След като съветските войски напускат Румъния, Николае Чаушеску иска Румъния да стане по-независима от Москва. Румъния започва да следва малко по-различна външна политика от тази на Москва. След Шестдневната война през 1967 г. Румъния започва преговори с Израел и установява отношения с Федералнарепублика Германия. Румъния започва да поддържа собствени отношения с арабските страни. На румънски официални лица беше разрешено да участват в мирните преговори между Израел и Египет и между Израел и Организацията за освобождение на Палестина.
Държавният дълг на Румъния към други държави нараства от 3 млрд. долара на почти 10 млрд. долара между 1977 и 1981 г. Сумата, която Румъния дължеше на други държави, я накара да разчита на банки и други кредитори от цял свят. Автархичният начин на действие на президента Николае Чаушеску означава, че той не иска да разчита на други държави и Румъния връща парите, взети назаем от други държави. Това се отрази на румънската икономика. За да се опита да остане на власт, Чаушеску арестува и вкарва в затвора всеки, който не е съгласен с него. Много хора бяха убити или ранени. Почти 60 000 души бяха настанени в психиатрични клиники. В крайна сметка Чаушеску губи властта и е убит по време на Румънската революция през 1989 г.
1989-2007 г.
През 1989 г. на власт идва Фронтът за национално спасение. Той е ръководен от Йон Илиеску. Когато те идват на власт, няколко други партии отпреди Втората световна война са преоформени. Сред тях са Християндемократическата национална селска партия, Националната либерална партия и Румънската социалдемократическа партия. През април 1990 г., в резултат на няколко митинга, започват протести. Хората, които протестираха, не признаваха резултатите от изборите. Това беше така, защото те смятаха, че членовете на Националния фронт за спасение са комунисти. Все повече и повече хора протестираха и това се превърна в демонстрация - много голям протест. Това се наричаше Голаниада и стана много жестоко.
Когато Фронтът за национално спасение губи властта, се създават няколко други партии. Това бяха Социалдемократическата партия, Демократическата партия и няколко други партии отпреди войната. Социалдемократическата партия управлява Румъния от 1990 г. до 1996 г. Йон Илиеску беше държавният глава или лицето, което отговаряше за управлението. След 1996 г. няколко други партии дойдоха на власт и я загубиха. През 2004 г. президент става Траян Бъсеску.
След Студената война Румъния се сприятелява със Западна Европа. През 2004 г. Румъния се присъединява към НАТО и е домакин на срещата на върха през 2008 г. През юни 1993 г. страната подава молба за членство в Европейския съюз и през 1995 г. става асоциирана държава на ЕС, през 2004 г. - присъединяваща се държава, а на 1 януари 2007 г. - член.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Социално осигуряване
Нивото на безработица в Румъния е 5 % и е ниско от много години насам.
В края на комунистическата епоха стандартът на живот беше много нисък, но положението се подобри малко едва през 90-те години. Напротив, животът значително поради причинени от голямата приватизация на работни места, която доведе до висока безработица и повишаване на цените. В по-късните години живееха още 2010 г. близо 10 % от населението в абсолютна бедност, а от тях 90 % живеят в селските райони. Държавната социалноосигурителна система има сравнително широк обхват, но средствата са изключително малко.
Започват реформи и през 1999 г. здравното осигуряване е приватизирано и се плаща от работодателите и работниците. След революцията са създадени няколко хиляди местни профсъюзи, които по-късно са амалгамирани (обединени) във федерации. Тези профсъюзи и федерации помогнаха за организирането на студентите, пенсионерите и безработните; защото всички тези групи хора имат сходни нужди, проблеми и цели.
През първото тримесечие на 2011 г. средният месечен доход на домакинствата е 2318 румънски леи (равностойни на приблизително 862 щатски лири). Разликата между селските и градските райони може да варира доходите са с 36% по-високи в градските райони, отколкото в селските.
Пенсионната система се реформира.
Най-тревожното е, че пенсионерите са повече от работещите, защото много от уволнените по време на приватизацията са имали право на пенсия. Средната пенсия на румънските пенсионери през месеца е в размер на около 190 евро (еквивалент на приблизително 250-300 британски лири). Сегашната ниска средна възраст за пенсиониране (55 години за мъжете и 57 години за жените) постепенно ще се увеличава до 2014 г., когато ще стане 60 години за жените и 65 години за мъжете.
Много от циганите в страната нямат лични карти и поради това са изключени от системите за социални помощи, училищата и здравеопазването. Държавното здравеопазване е безплатно, но системата за здравни грижи е занемарена и през последните години се влошава поради липса на средства и недостатъчно заплатен персонал. В много случаи пациентите плащат "под масата", за да получат лечение. ето доказателства, които сочат, че богатството на пациента играе важна роля за начина, по който той получава медицинско лечение.