Румъния (старо изписване: Румъния, Румания; на румънски: România, IPA: [ro.mɨˈni.a]) е държава в Югоизточна Европа. Разположена е на север от Балканския полуостров, по долното течение на река Дунав, като част от територията ѝ е заобиколена от Карпатските планини и гранични низини. Граничи и с Черно море. По-голямата част от делтата на река Дунав се намира на територията на Румъния и е важна природозащитна зона и туристическа атракция. Румъния граничи с Унгария и Сърбия на запад, с Украйна на далечния североизток, с Република Молдова на близкия североизток и с България на юг. Общата площ е около 238 397 км², а населението е приблизително 19 млн. души.

География и природа

Румъния има разнообразен релеф — от планинските вериги на Карпатите до плодородните равнини на Добруджа и равнините край долното течение на Дунав. Климатът е умерено-континентален с черноморско влияние на източните и югоизточните части. В страната има множество природни паркове, резервати и забележителности: Делтата на Дунав е част от мрежата на ЮНЕСКО като биосферен резерват, а в планините има ски курорти и богати гори с дивеч. Трансилвания (централна Румъния) е известна с хълмисти пейзажи, средновековни градове и крепости.

Кратка историческа справка

Територията на днешна Румъния е била обитавана от древните дакaни, които са влезли в контакт и конфликт с Римската империя; след това следват различни средновековни и новоевропейски периоди. В Средновековието на тази територия съществуват автономни владения като Молдова, Влахия и областта Трансилвания (частично под унгарско/австрийско управление). Румъния като модерна държава се формира през 1859 г., когато Молдова и Влахия се обединяват. Страната печели официално независимост след Руско-турската война и съгласието по Берлинския договор от 1878 г.

След Първата световна война (1914–1918) и мирните договори от 1918 г. се реализира идеята за „Великата Румъния“ — присъединяват се територии като Бесарабия, Буковина и Трансилвания. През Втората световна война Румъния губи част от териториите си и преживява сложни политически съюзи; част от земите ѝ (в близост до днешна Молдова) са окупирани от СССР през 1940 г. След войната страната попада в съветската сфера на влияние и става социалистическа република.

Падането на Желязната завеса и революцията през 1989 г. довеждат до свалянето на комунистическия режим на Николае Чаушеску и началото на преход към демокрация и пазарна икономика. През 1990-те и 2000-те години държавата предприема ред реформи в политическата и икономическата си система, включително закони за правата на човека, свобода на словото, и съдебни реформи. Това позволи на Румъния да се присъедини към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. и към НАТО на 29 март 2004 г.

Политика и администрация

Румъния е полупрезидентска унитарна държава с разделение на властите: президент, парламент (двукамарен) и правителство начело с министър-председател. Административно страната е разделена на 41 окръга (жудеțe) и столичен район (Букурещ), който има специален статус.

Икономика

Икономиката е пазарна и се характеризира с растящ сектор на услуги, промишленост (автомобилна, машиностроене, химическа промишленост), информационни технологии и аграрно производство. Въпреки възстановяването и инвестициите в последните десетилетия, регионалните различия в доходите и инфраструктурата остават предизвикателство. Членството в ЕС е ускорило достъпа до пазарите и фондове за развитие.

Население, език и култура

Румънският език е официален и принадлежи към романската езикова група. Сред значими малцинства са унгарците (особено в Трансилвания), ромите и други. Основна религия е Източноправославното християнство, но има и католици, протестанти и други вероизповедания. Културата на страната е богата — от фолклор, народни носии и танци до европейска литературна и музикална традиция. Сред културните паметници са множество средновековни църкви и манастири (включително прочутите боядисани манастири), замъци като Бран и Пелеш и исторически центрове на градове като Сибиу, който е бил обявен за Европейска столица на културата.

Букурещ

Столицата и най-големият град в Румъния е Букурещ (румънски: București, /bu.kuˈreʃtʲ/), с население от 1,6 млн. души. Градът е икономически и културен център, с богата архитектура, която съчетава сгради от османско, европейско класицизъм, междувоенното и социалистическото строителство. Сред забележителностите е Масивният Дворец на парламента (Palatul Parlamentului), който е една от най-големите административни сгради в света, Националната галерия, Румънската Атенеум и множество музеи и театри. Букурещ има международно летище (Henri Coandă) и развита мрежа от градски транспорт, университети и културни институции.

Туризъм и забележителности

Туристите често посещават Трансилвания заради средновековните градове (Браșов, Сибиу, Клуж-Напока), замъците и приказните пейзажи; Карпатите за планинарство и ски; Делтата на Дунав за птици и екотуризъм; и Черноморското крайбрежие за морски курорти. Културата, кухнята (например мămăligă — царевичена каша, sarmale — сарми) и фолклорът също са силни туристически магнитни.

Румъния остава държава с богато природно и историческо наследство, динамично развиваща се в рамките на европейските структури и със силна регионална идентичност, която привлича както инвеститори, така и посетители.