Homo sapiens

Произход

Неотдавнашният африкански произход на съвременните хора е основният модел за произхода и разпространението на анатомично съвременните хора.

Хипотезата за единния произход на хората е публикувана в книгата на Чарлз Дарвин "Произходът на човека" (1871 г.). Концепцията е подкрепена с изследване на съвременната митохондриална ДНК и с доказателства, основани на физическата антропология на изкопаеми хора. Според генетичните и изкопаемите доказателства по-старите версии на Homo sapiens са се развили само в Африка, преди 200 000 до 100 000 години, като членовете на един от клоновете са напуснали Африка преди 90 000 години и с течение на времето са заменили по-ранните човешки популации като неандерталците и Homo erectus.

Неотдавнашният единичен произход на съвременните хора от Източна Африка е почти консенсусна позиция на научната общност.

Секвенирането на пълния геном на неандерталеца показва, че неандерталците и някои съвременни хора имат общи древни генетични линии. Авторите на изследването предполагат, че техните открития са в съответствие с примес на неандерталци до 4 % в някои популации. Причината за този примес не е известна. През август 2012 г. в едно проучване се изказва предположение, че припокриването на ДНК е остатък от общ прародител на неандерталците и съвременните хора.

Схематично представяне на появата на H. sapiens от по-ранни видове Homo. Хоризонталната ос показва географското положение, а вертикалната - времето преди милиони години. Сините области показват присъствие в дадено време и място.

Еволюция

Времевата рамка за еволюцията на рода Homo от последния общ предшественик е преди около 10 до 2 милиона години, а на H. sapiens от Homo erectus - преди около 1,8 до 0,2 милиона години.

Научното изследване на човешката еволюция се занимава най-вече с развитието на рода Homo, но обикновено включва и изучаването на други хоминиди и хоминини, като например австралопитека. "Съвременните хора" се определят като вида Homo sapiens, чийто единствен жив подвид е известен като Homo sapiens sapiens.

Другият известен подвид - Homo sapiens idaltu - вече е изчезнал. Homo neanderthalensis, който е изчезнал преди 30 000 години, понякога е класифициран като подвид - "Homo sapiens neanderthalensis". Генетичните изследвания сега показват, че функционалната ДНК на съвременните хора и неандерталците се е разделила преди 500 000 години.

По същия начин откритите екземпляри от вида Homo rhodesiensis са класифицирани от някои като подвид, но тази класификация не е широко приета.

Най-ранните вкаменелости на вида

Доскоро се смяташе, че анатомично съвременните хора са се появили за първи път във фосилните записи в Африка преди около 195 000 години. Проучванията на молекулярната биология предполагаха, че приблизителното време на дивергенция от общия прародител на всички съвременни човешки популации е преди 200 000 години. Широкообхватното изследване на африканското генетично разнообразие установява, че народът ǂКомани Сан има най-голямо генетично разнообразие сред 113 отделни популации, от които са взети проби, което го прави един от 14-те "клъстера на предците". Изследването също така поставя началото на съвременната човешка миграция в Югозападна Африка, близо до крайбрежната граница на Намибия и Ангола.

През 60-те години на миналия век археологическият обект в Джебел Ирхуд в Мароко е датиран на около 40 000 години, но през 2000 г. датата е променена. Сега се смята, че възрастта му е между 300 000 и 350 000 години. Формата на черепа е почти идентична със съвременните хора, въпреки че челюстта е различна.

Силите на естествения подбор са продължили да действат върху човешките популации, като има доказателства, че в някои области на генома се наблюдава подбор през последните 15 000 години.