Homo erectus | Изчезнали видове от род Homo

Някои характеристики

Череп и мозък

H. erectus е имал черепен капацитет (размер на мозъка), по-голям от този на по-ранния Homo habilis. Най-ранните останки на H. erectus имат черепен капацитет от 850 cm³, докато най-късните явански екземпляри достигат до 1100 cm³. Той се припокрива с този на H. sapiens: челната кост е по-малко наклонена, а зъбната аркада е по-малка, отколкото при австралопитеците. Лицето е по-вертикално (по-малко изпъкнало) в сравнение с австралопитеците или H. habilis, с големи вежди и по-слабо изразени скули.

Коса

Тази очевидна разлика между маймуните и хората често остава без коментар. Трудно е да се обясни.

Окосмяването на тялото предпазва кожата от рани, ухапвания, топлина, студ и ултравиолетова радиация. Освен това тя се използва като средство за комуникация и като камуфлаж.

Първият безкосмест представител на рода Homo е Homo erectus, възникнал преди около 1,6 милиона години. Разсейването на телесната топлина остава най-широко разпространеното еволюционно обяснение за загубата на окосмяването при ранните представители на рода Homo. Намаляването на окосмяването и увеличаването на потните жлези е улеснило охлаждането на телата им. Предците на човека са преминали от живот в сенчести гори към открити савани. Тази промяна в околната среда е довела до промяна в начина на хранене - от предимно вегетариански към ловен. Ловът на дивеч в саваната също увеличил необходимостта от регулиране на телесната топлина.

Антропологът и палеобиолог Нина Яблонски смята, че способността да се губи телесна топлина чрез потене е помогнала за драматичното уголемяване на мозъка. Мозъкът е най-чувствителният към температурата човешки орган. Загубата на козината е била фактор и за други адаптации. Смята се, че някои от тези промени са резултат от сексуален подбор. Като са избирали по-безкосмести партньори, хората са ускорили промените, които първо са били извършени от естествения подбор. Сексуалният подбор може да обясни и запазването на човешкото окосмяване в областта на пубиса и подмишниците, които са места за феромони, докато косата на главата продължавала да осигурява защита от Слънцето. Преди 260 000-350 000 години хората са били обезкосмени, имали са изправена стойка и висок мозъчен капацитет.

Височина и полов диморфизъм

Тези ранни хоминини са били високи около 1,79 м, като само 17% от съвременните мъже са по-високи. Те са били стройни, с дълги ръце и крака.

Половият диморфизъм между мъжките и женските индивиди е бил малко по-голям от този при съвременния човек, като мъжките индивиди са били с около 25% по-големи от женските. Откриването на скелета KNM-WT 15000, "момчето от Туркана" (Homo ergaster), направен край езерото Туркана, Кения, от Ричард Лики и Камойа Кимеу през 1984 г., е един от най-пълните открити скелети на хоминиди и има голям принос за тълкуването на физиологичната еволюция на човека.

Инструменти

Най-характерният инструмент на еректуса е ахеулската брадва, изобретена за първи път преди 1,8 милиона години. Тази ръчна брадва е била изработвана чрез отсичане на подходящ камък с помощта на камък за чукане. По-късно неандерталците използвали мек чук, направен от кост от еленов рог, за да изработят по-добри инструменти. Ръчната брадва от ахелойците се е запазила като основен инструмент в продължение на повече от един милион години. Основната ѝ употреба е била за разфасоване на месо. Това знаем, защото различните употреби оставят различно микроизносване върху повърхностите на ръчната брадва.

Потомци и подвидове

Homo erectus остава един от най-успешните и дълголетни видове от рода Homo. Обикновено се смята, че той е дал началото на редица потомствени видове и подвидове. Най-старият известен екземпляр от древния човек е открит в Южна Африка.

• Homo erectus:

Homo ergaster, Homo erectus pekinensis,

• Други сродни видове:

Homo antecessor, Homo cepranensis, Homo floresiensis, Homo georgicus Homo heidelbergensis, Homo neanderthalensis, Homo rhodesiensis, Homo sapiens,

Отделни вкаменелости

Някои от основните вкаменелости на Homo erectus:

• Индонезия (остров Ява): Тринил 2 (холотип), колекция Сангиран, колекция Самбунгмачан, колекция Нгандонг
• Китай: Лантян (Гунванлин и Чендзяово), Юнсян, Джоукудян, Нанкин, Хексян
• Индия: Нармада (таксономичният статус е спорен!)
• Кения: WT 15000 (Nariokotome), ER 3883, ER 3733
• Танзания: OH 9
• Виетнам: Северен, Tham Khuyen, Hoa Binh
• Република Грузия: Колекция Дманиси
• Турция: Фосил на Коджабас

Скорошни изследвания

Черепи на изкопаеми H. erectus, открити в Ява през 30-те години на миналия век, наскоро бяха датирани отново. Има 12 черепни кости (горната част на черепа) и две кости на долните крайници. Последните изследвания показват, че на остров Ява H. erectus е оцелял до преди около 100 000 години. Изследването дава окончателна възраст между 117 000 и 108 000 години. Това е много по-дълго оцеляване, отколкото в която и да е друга част на света, доколкото е известно. Това означава, се казва в доклада, че H. erectus все още е бил наоколо, когато нашият собствен вид се е разхождал по Земята [другаде]. Ява е остров и вероятно все още не е бил открит от неандерталците или от нашия собствен вид. Останките показват, че нашият собствен вид е достигнал Ява едва преди около 39 000 години.

Свързани страници

• Австралопитек
• Хронология на човечеството
• Хронология на живота