Ръчната брадва е каменен инструмент от долнопалеолитната и среднопалеолитната каменна епоха. Била е двулицева, подобна от двете страни, и се е държала в ръка, а не с дръжка като съвременната брадва. Държана е директно в ръката, може би увита в парче кожа.
Този вид брадва е характерен за културите на ахеулеите и мустерите и е най-дълго използваният инструмент в човешката история. Ръчните брадви със сигурност са били използвани поне от милион и половина години. Те са били изработвани от по-ранни видове хора, като Homo erectus и Homo neanderthalensis (неандерталски човек); това е бил един от най-важните им инструменти. Културите на ръчните брадви са предшествани от още по-стара олдоуанска култура на примитивни каменни инструменти (преди 2,6-1,7 млн. години) в Африка. Сега е известно, че първите каменни инструменти вероятно са били изработени от австралопитеци. Те са открити в Голямата рифтова долина на Африка отпреди около 3,3 милиона години.
Нови археологически данни от Байсе, Гуанси, Китай, показват, че в Източна Азия понякога са съществували ръчни брадви. Въпреки това, както показва справката, артефактите са предимно сечива и люспи. Авторите казват: "Сборът от каменни инструменти показва близки връзки с индустрията на камъчетата... в Южен Китай".
Линията, известна като линията Мовиус, разделя Стария свят на две части: на запад са зоните на ръчните брадви, а на изток — райони, в които преобладават индустрии, базирани предимно на люспи и чопъри (flaked tools). Тази граница не е абсолютна: съществуват и източноазиатски находки с двулицеви брадви, а липсата им в големи части от Изтока може да се дължи както на избор на суровина, така и на различни културни пътища на развитие.
Форма, размери и материали
Ръчните брадви обикновено имат двулицев профил — симетрично ретуширани страни, които образуват острие по периферията. Типичните размери варират от няколко сантиметра до 10–20 см дължина, а теглото може да стига до около 1 кг при най-едрите екземпляри. Често са изработвани от твърди и финозърнести материали като кремък, кремен, кварцит, базалт или други местни камъни, подходящи за прецизно трошене и ретуширане.
Технология на изработване
Производството на ръчни брадви включва планирано отработване (knapping): първично формиране чрез силни удари (hard-hammer), последвано от фино ретуширане с мек чук (soft-hammer) за оформяне на симетрия и острие. При някои екземпляри може да се открие и пушено или допълнително шлифоване, въпреки че повечето ръчни брадви показват ясно последователност на оттрошаване на люспи.
Функции и употреба
Ръчните брадви са били универсални инструменти: използвани са за разкъсване на тъкани и месо, клане и обезкостяване на едри животни, раздробяване на кости за извличане на костен мозък, обработка на дървесина и дървесни материали, изкопаване и други сурови дейности. Някои експериментални и археологически изследвания показват многократна и дълготрайна употреба — много ръчни брадви са били подлагани на многократно подновяване и ретуш.
Хронология и разпространение
Ахеулеенската (ахеулеевата) индустрия, с типичните ръчни брадви, се появява в Африка преди около 1,7–1,8 млн. години и просъществува в различни форми до средния палеолит (преди около 130–200 хил. години). Предшествана е от олдоуански комплекси (преди 2,6–1,7 млн. години). Ръчните брадви са разпространени в голяма част от Африка, Европа и Западна Азия; в Източна Азия техният брой и характер варират и затова се говори за разграничението, описано с концепцията на линия Мовиус.
Археологическо и културно значение
Ръчната брадва е ключов показател за когнитивните и моторните умения на ранните хора: нейното планирано симетрично оформяне изисква пространствено мислене, контрол на удара и умение за избор на подходяща суровина. Наличието и разпространението ѝ помагат на археолозите да реконструират миграции, технологични традиции и възможни взаимодействия между популации.
Откритията продължават да разширяват знанията ни: новите датирания, засилените анализи на повърхностните следи и експерименталната археология дават по-подробна картина за начина, по който тези изключително важни за ранните хора инструменти са се произвеждали и използвали в различни условия и региони.
