Датирането с калий и аргон

Датирането с калий и аргон или K-Ar е радиометричен метод за датиране, използван в геохронологията и археологията. Основава се на измерване на продукта от радиоактивното разпадане на изотоп на калия (K) в аргон (Ar).

Калият е често срещан елемент, който се съдържа в много материали, като слюди, глина, тефра и евапорити. В тези материали продуктът на разпадане⁴⁰ Ar може да се измъкне от течната (разтопена) скала, но започва да се натрупва, когато скалата се втвърди (рекристализира). Времето, изминало от рекристализацията, се изчислява чрез измерване на съотношението между количеството на ⁴⁰Ar и количеството на оставащия K⁴⁰. Дългият период на полуразпад на ⁴⁰K е повече от един милиард години, така че методът се използва за изчисляване на абсолютната възраст на проби, по-стари от няколко хиляди години.

Бързо охладените лави са почти идеални проби за K-Ar датиране. Те също така съхраняват данни за посоката и интензитета на местното магнитно поле по това време. Времевата скала на геомагнитната полярност е калибрирана основно с помощта на K-Ar датировки.

Въпроси и отговори

В: Какво е калиево-аргоново датиране?

В: Каква е основата на калиево-аргоновото датиране?

В: Къде се среща калият?

В: В кой момент 40Ar започва да се натрупва в скалата?

Въпрос: Как се изчислява времето от рекристализацията при датирането с калий-аргон?

В: Какво прави бързо охладените лави идеални за K-Ar датиране?

В: С какво е калибрирана в голяма степен скалата за времето на геомагнитното обръщане?

Търсене по буква