Химичен елемент — определение, свойства, периодична таблица и примери
Химичният елемент е вещество, което съдържа само един вид атом. Ако едно вещество съдържа повече от един вид атом, то е съединение. Елементът може да бъде твърдо, течно или газообразно вещество. Най-малката частица на такъв елемент е атом. Атомите се състоят от протони, неутрони и електрони.
Всеки елемент съдържа само един вид атом. Броят на протоните в един атом се нарича атомен номер. Например всички атоми с 6 протона са от химичния елемент въглерод, а всички атоми с 92 протона са от елемента уран. Броят на протоните в ядрото обуславя неговия електрически заряд и обикновено определя и броя на електроните в нормалното (обединено) състояние на атома.
Електроните, разположени в атомните орбитали, и най-вече външните (валентни) електрони, определят различните химични свойства на атома, като възможност за образуване на връзки и видове връзки (йонна, ковалентна и др.).
Структура, изотопи и маса
Атомът има ядро, в което са концентрирани протоните и неутроните, и електронна облачна структура около него. Елементите често имат различни изотопи — атоми със същия брой протони, но различен брой неутрони. Изотопите могат да бъдат стабилни или радиоактивни; това влияе на физичните им свойства и употребата им (напр. радиоактивни изотопи в медицина и енергетика). Средната маса на елемента в природата се дава като атомна маса (относителна маса), която отчита разпределението на изотопите.
Периодична таблица и периодични тенденции
Химичните елементи обикновено са подредени в периодичната таблица. Периодичната таблица групира елементите по атомен номер и електронна конфигурация, което позволява да се предсказват техни физични и химични свойства.
- Периоди — хоризонтални редове; в рамките на един период се променя броят на електронните слоеве.
- Групи — вертикални колони; елементите в една група обикновено имат сходни химични свойства и еднакъв брой валентни електрони.
- Периодични тенденции — включват промени в атомния радиус, енергия на йонизация, електронегативност и метален характер отляво надясно и отгоре надолу в таблицата.
Класификация и свойства
Елементите се делят на метали, неметали и полуметали (металоиди). Металите обикновено са проводници на топлина и електричество, пластични са и имат метален блясък; неметалите проявяват по-разнообразни физични свойства и често формират ковалентни връзки. Някои елементи съществуват в различни алотропни форми (например въглерод — графит, диамант, фулерен и др.), които имат много различни свойства.
Разпространение, откриване и синтез
Съвременната химия познава 118 различни химични елемента. Около 92 от тях могат да бъдат открити в природата, а останалите са създадени в лаборатории чрез ядрени реакции. Първите лабораторно синтезирани елементи (трансуранови) включват елементи, които не съществуват естествено в значими количества. Първият елемент, синтезиран изкуствено в значима степен, е технеций (1937 г.), който няма стабилни природни изотопи.
Човешкото тяло е изградено предимно от няколко ключови елемента: кислород, въглерод, водород, азот, калций и фосфор, но в по-малки количества присъстват и други — общо около 25–30 елемента имат биологично значение.
Примери и приложения
- Водород (H) — най-лекият елемент, основен при звездните реакции и в индустрията за производство на амоняк и горива.
- Въглерод, (C) — основа на органичните съединения, живот и материали като диамант и графит.
- Кислород (O) — есенциален за дишане и горене.
- Желязо (Fe) — основен строителен материал и сплави (стомани).
- Уран — тежък радиоактивен елемент, използван в ядрената енергетика и оръжията; откритостта и изследванията върху него имат дълга история.
Как се означават елементите
Всеки елемент има уникален атомен номер (брой протони) и химичен символ (една или две букви, често произлизащи от латинското име на елемента). За практични и научни цели често се използват и други характеристики като атомна маса, електронна конфигурация и свойства при стандартни условия (температура и налягане).
Кратко обобщение
Елементите са основните градивни части на материята. Комбинацията от техните атоми формира молекули и материали с огромно разнообразие от свойства. Разбирането на атомната структура, изотопите и взаимодействията между елементите е в основата на химията, физиката, биологията и съвременните технологии.


Елементът сяра има кристална структура


Бромът е един от двата елемента, които са течни при 25°C. Другият е живакът
Химични символи
Химичните елементи също получават уникален химичен символ. Химичните символи се използват в целия свят. Това означава, че независимо от езика, на който се говори, няма объркване относно значението на символа. Химичните символи на елементите произлизат от техните английски или латински имена. Например въглеродът има химичен символ "C", а натрият - химичен символ "Na" по латинското наименование natrium. Волфрамът се нарича "W" по немското му име wolfram. Au е символът за злато и идва от латинската дума за злато - aurum. Друг символ, който идва от латински, е "Ag". Това е елементът сребро и идва от латинското argentum. Символът на оловото, "Pb", идва от латинската дума plumbum и английската дума plumber произлиза от него, тъй като тръбите са били изработвани от олово. Някои наскоро открити елементи са наречени на известни личности, като einsteinium, който е кръстен на Алберт Айнщайн.
Съединения
Елементите могат да се съединяват (реагират), за да образуват чисти съединения (като вода, соли, оксиди и органични съединения). В много случаи тези съединения имат фиксиран състав и собствена структура и свойства. Свойствата на съединението може да са много различни от тези на елементите, от които е направено. Натрият е метал, който гори, когато се постави във вода, а хлорът е отровен газ. Когато реагират заедно, те получават натриев хлорид (сол), който е безвреден и годен за консумация.
Смеси
Някои елементи се смесват във всякакви пропорции, за да образуват нови структури. Тези нови структури не са съединения. Те се наричат смеси, а когато елементите са метали - сплави.
Изотопи
Повечето елементи в природата се състоят от атоми с различен брой неутрони. Изотопът е форма на елемент с определен брой неутрони. Например въглеродът има два стабилни, естествено срещащи се изотопа: въглерод-12 (6 неутрона) и въглерод-13 (7 неутрона). Въглерод-14 (8 неутрона) е естествено срещащ се радиоактивен изотоп на въглерода. От всеки елемент, с изключение на унукотиум, са известни поне два изотопа.
Класификация
Елементите могат да бъдат класифицирани въз основа на физическите им състояния. При стайна температура и налягане повечето елементи са твърди тела, само 11 са газове и 2 са течности.
Елементите могат да се разделят на метали и неметали. Има много повече метали, отколкото неметали.
Въпреки това някои елементи имат свойства между металите и неметалите. Тези елементи се наричат полуметали (или металоиди).
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво представлява химичният елемент?
О: Химичният елемент е вещество, което се състои само от един вид атом.
В: От какво са съставени атомите?
О: Атомите се състоят от протони, неутрони и електрони.
В: Какво определя броя на протоните в един атом?
О: Броят на протоните в един атом се нарича атомен номер.
В: Колко различни елемента са известни на съвременната химия?
О: Съвременната химия познава 118 различни химични елемента.
В: Колко естествени елемента могат да бъдат открити в природата?
О: 92 от тези елементи могат да бъдат открити в природата.
В: Кога е открит последният природен елемент?
О: Последният открит природен елемент е уранът през 1789 г.
В: Как периодичната таблица ни помага да разберем свойствата на елементите?
О: Мястото, на което са разположени елементите в таблицата, ни дава информация за техните свойства спрямо другите елементи.