Лаетоли (Танзания) — 3,6 млн. г. отпечатъци на хоминини и бипедализъм
Лаетоли (Танзания) — отпечатъци на хоминини от преди 3,6 млн. г.: ключово доказателство за бипедализъм и еволюцията на Australopithecus afarensis.
Лаетоли е археологичен и палеонтологичен обект в Танзания, датиран от периода на плио-плейстоцена. На това място в слоеве вулканична пепел са запазени впечатляващи отпечатъци от стъпала на хоминини, открити през 1978 г. от екипа на археолозите Луис и Мери Лики. Местоположението на находката е приблизително 45 км южно от дефилето Олдувай. Отпечатъците от Лаетоли привлякоха широка обществена и научна внимание, защото представляват убедително и непосредствено доказателство за бипедализъм при плиоценските хоминини.
Датиране и запазване
Отпечатъците са датирани на около 3,6 милиона години чрез анализ на вулканичните туфи, които ги покриват и лежат в контекста на слоевете на местността. Тази възраст ги прави едно от най-старите директни доказателства за двукрако придвижване. Отпечатъците са добре запазени благодарение на бързото покриване с вулканична пепел и по-късно вулканични отлагания, които защитиха повърхността. При разкопките са направени отливки и детайлна документация; оригиналните пластове са консертирани, а отливки и модели са поставени в музеи и научни колекции за по-нататъшно изследване и опазване.
Какво показват отпечатъците
В основния следов тракер (обичайно наричан „Trail G“) има серия от отпечатъци, оставени от поне три души — обикновено описвани като два по-големи индивида и един по-малък — които са се движили в една и съща посока. Подробният морфологичен анализ на отпечатъците разкрива характерни черти, близки до тези при съвременните хора:
- отпечатъци на петата, което показва контакт на петата с почвата при стъпване (heel strike);
- явно наличен преден отдел и отпечатък от големия пръст, насочен напред (аддуктиран hallux), а не отклонен като при много дървесни примати;
- индикирани признаци на надлъжен свод (арх) и прехвърляне на тежестта от петата към пръстите при оттласкване;
- дължина и ширина на крачките, както и ъгълът на стъпалото, които са по-близки до човешките модели на походка, отколкото до четириногите или дървесните примати.
Всички тези признаци сочат, че индивидите са поддържали устойчив двукрак поход, с ефективно придвижване по открити повърхности.
Свързване със скелетни останки и възможни видове
Заедно с отпечатъците на стъпалата в региона са открити и други скелетни останки на хоминини и фауна; тези находки служат за допълнителен контекст относно биоразнообразието и средата по това време. В научните дискусии преобладава мнение, че трите индивида, които са оставили следите в Лаетоли, са принадлежали към вида Australopithecus afarensis. Това обоснование се подкрепя от реконструкции на стъпалната анатомия на известни скелетни екземпляри и от директното сравнение между отпечатъците и както човешки, така и други двукраки видове (включително някои примати и хищници), за да се изключат опции като походка, характерна за несвързани групи.
Еволюционна значимост
Наличието на толкова ранни отпечатъци, които ясно демонстрират бипедализъм, е силен аргумент, че двукракото придвижване е еволюирало преди значителното уголемяване на мозъка при хоминините. В случая на Australopithecus afarensis размерът на мозъка е бил сравним със съвременните шимпанзета и горили, докато походката и структурата на стъпалото били вече силно адаптирани към двукракото ходене. Тази непаралелна промяна на различни черти — походка и форма на стъпалото срещу размер на мозъка — е пример за мозаечна еволюция.
Контекст в по-широката картина
Открития като Ardipithecus ramidus. и други по-стари или съвременни на Лаетоли находки дават възможност да се проследи сложния процес на преход от дървесен към изцяло наземен (обитаван на открити хабитати) начин на живот. Лаетоли също така предоставя информация за пейзажа и екологичните условия — отпечатъци на други животни и фаунални останки указват смес от открити пространства, вероятно горички и савани, в които двукраките хоминини са се движили и прекарвали време.
Дебати и по-нататъшни изследвания
Въпреки че Лаетоли се разглежда като ключово доказателство за ранния бипедализъм, има и научни дебати относно точното поведение, таксономичната идентификация на отпечатъците и детайлите на походката. Последващи изследвания и нови методи за анализ (триизмерно сканиране, компютърна реконструкция, по-точно датиране на туфовете) продължават да уточняват интерпретациите. На мястото са откривани и находки от различни периоди — включително по-млади индустриални материали — което отразява дългия срок на заетост и използване на района от различни видове и човешки популации; например в по-млади пластове в района са регистрирани и по-късни по възраст материали, свързвани с по-напреднали каменни техники (ръчни брадви).
В обобщение: Лаетоли остава един от най-важните обекти за разбиране на ранния бипедализъм — с добре запазени отпечатъци, които дават директно и визуално доказателство, че двукракото ходене е установена част от анатомията и поведението на някои плиоценски хоминини, преди да се появят по-големи мозъци в линията, довела до рода Homo.

находището на вкаменелости Laetoli в Северна Танзания

Художествена възстановка на снимка на отпечатък от хоминид от Лаетоли.

Отливка на отпечатъците от Лаетоли, изложена в Националния природонаучен музей във Вашингтон, окръг Колумбия.
Следи в Европа
Най-старите следи от хоминини в Европа се намират във Великобритания. Те са на възраст от около 800 000 до един милион години. Открити са на плажа Хаписбърг, Източна Англия.
Археолозите ги описват като "най-старата известна повърхност на хоминински стъпки извън Африка отпреди около 1 млн. до 0,78 млн. години". Обектът е известен със запазването на седименти с ранноплейстоценска фауна и флора. От 2005 г. насам са открити кремъчни инструменти. Това означава, че хората са обитавали Северна Европа поне 350 000 години по-рано, отколкото се е смятало досега.

Карта, показваща местоположението на Хаписбург в ранния плейстоцен, преди около 800 000 години
Въпроси и отговори
В: Какво е ладонски?
О: Лаетоли е обект в Танзания, датиран към плио-плейстоцена. Известен е с отпечатъците си от хоминини, запазени във вулканична пепел.
В: Къде се намира мястото, където са открити следите от стъпки в Лаетоли?
О: Мястото на следите от Лаетоли се намира на 45 км южно от дефилето Олдувай.
В: Кой е разкопал следите от Лаетоли?
О: Следите от Лаетоли са разкопани от археолозите Луис и Мери Лики през 1978 г.
В: Защо "Следите от Лаетоли" се радват на голямо внимание от страна на обществеността?
О: "Отпечатъците от Лаетоли" привлякоха голямо внимание на обществеността, защото са убедително доказателство за бипедализъм при плиоценските хоминини. Датирани са отпреди 3,6 милиона години и са най-старото известно доказателство за бипедализъм при хоминините по това време.
Въпрос: За кои видове се смята, че са направили тези отпечатъци в Лаетоли?
О: След дебати беше решено, че Australopithecus afarensis е видът от трите хоминина, които са направили отпечатъците в Лаетоли. Това се основава на подробен анализ на отпечатъци, сравнени както с човешки, така и с двукраки животни като мечки и примати, както и на реконструкция на останки от скелети на крака, открити на това място.
Въпрос: По какво A. afarensis се различава от рода Homo?
О: A. afarensis е имал размер на мозъка, много сходен с този на съвременните шимпанзета и горили, но е бил приспособен да живее в открити гори и савани поради задължителния си двукрак живот, за разлика от рода Homo, който е развил по-големи мозъци, преди да стане двукрак.
Въпрос: Кое явление обяснява защо различните черти еволюират с различна скорост сред животните?
О: Ситуацията, при която различни белези се развиват с различна скорост сред животните, е известна като мозаечна еволюция.
обискирам