Laetoli
Лаетоли е обект в Танзания, датиран от плио-плейстоцена. Известен е с отпечатъците на хоминини, запазени във вулканична пепел. Мястото на следите от Лаетоли се намира на 45 км южно от дефилето Олдувай. Той е разкопан от археолозите Луис и Мери Лики през 1978 г. "Отпечатъците от Лаетоли" получават голямо внимание от страна на обществеността, защото са убедително доказателство за бипедализъм при плиоценските хоминини.
Датирани на 3,6 милиона години, те са най-старото известно доказателство за двукрако движение на хоминини. Сега са открити и по-стари доказателства, като вкаменелостите на Ardipithecus ramidus. Отпечатъците и скелетната структура, открити при разкопките в Лаетоли, са ясно доказателство, че бипедализмът е еволюирал преди уголемяването на мозъка при хоминидите. Въпреки че се спори, смята се, че трите индивида, които са направили тези отпечатъци, са принадлежали към вида Australopithecus afarensis. Заедно с отпечатъците от стъпала са намерени и други скелетни останки на хоминини и животни, както и артефакти от ахулеанската епоха (ръчни брадви).
След дебати е решено, че Australopithecus afarensis е видът на трите хоминина, които са направили следите в Лаетоли. Това се основава на реконструкцията на скелета на стъпалото на женски хоминин A. afrarensis. Подробният анализ на отпечатъците сравнява както човешки, така и двукраки животни като мечки и примати. Анализирани са походките (модел на крачка) и структурата на стъпалата. Дължината на стъпката, дължината на крачката, ширината на крачката и ъгълът на стъпалото показаха, че походката на A. afarensis е била по-скоро човекоподобна, отколкото маймуноподобна.
Следователно A. afarensis е задължителен двукрак хоминид. Размерът на мозъка му е бил много сходен с този на съвременните шимпанзета и горили. Така че в едно важно отношение той е приличал на рода Homo, тъй като е бил двукрак. Това означава, че е бил приспособен да живее в открити гори и савани, а не в тропически дъждовни гори. От друга страна, той е имал мозък с размерите на маймуна. Тази ситуация, при която различни черти на едно животно се развиват с различна скорост, е известна като мозаечна еволюция.
находището на вкаменелости Laetoli в Северна Танзания
Художествена възстановка на снимка на отпечатък от хоминид от Лаетоли.
Отливка на отпечатъците от Лаетоли, изложена в Националния природонаучен музей във Вашингтон, окръг Колумбия.
Следи в Европа
Най-старите следи от хоминини в Европа се намират във Великобритания. Те са на възраст от около 800 000 до един милион години. Открити са на плажа Хаписбърг, Източна Англия.
Археолозите ги описват като "най-старата известна повърхност на хоминински стъпки извън Африка отпреди около 1 млн. до 0,78 млн. години". Обектът е известен със запазването на седименти с ранноплейстоценска фауна и флора. От 2005 г. насам са открити кремъчни инструменти. Това означава, че хората са обитавали Северна Европа поне 350 000 години по-рано, отколкото се е смятало досега.
Карта, показваща местоположението на Хаписбург в ранния плейстоцен, преди около 800 000 години
Въпроси и отговори
В: Какво е ладонски?
О: Лаетоли е обект в Танзания, датиран към плио-плейстоцена. Известен е с отпечатъците си от хоминини, запазени във вулканична пепел.
В: Къде се намира мястото, където са открити следите от стъпки в Лаетоли?
О: Мястото на следите от Лаетоли се намира на 45 км южно от дефилето Олдувай.
В: Кой е разкопал следите от Лаетоли?
О: Следите от Лаетоли са разкопани от археолозите Луис и Мери Лики през 1978 г.
В: Защо "Следите от Лаетоли" се радват на голямо внимание от страна на обществеността?
О: "Отпечатъците от Лаетоли" привлякоха голямо внимание на обществеността, защото са убедително доказателство за бипедализъм при плиоценските хоминини. Датирани са отпреди 3,6 милиона години и са най-старото известно доказателство за бипедализъм при хоминините по това време.
Въпрос: За кои видове се смята, че са направили тези отпечатъци в Лаетоли?
О: След дебати беше решено, че Australopithecus afarensis е видът от трите хоминина, които са направили отпечатъците в Лаетоли. Това се основава на подробен анализ на отпечатъци, сравнени както с човешки, така и с двукраки животни като мечки и примати, както и на реконструкция на останки от скелети на крака, открити на това място.
Въпрос: По какво A. afarensis се различава от рода Homo?
О: A. afarensis е имал размер на мозъка, много сходен с този на съвременните шимпанзета и горили, но е бил приспособен да живее в открити гори и савани поради задължителния си двукрак живот, за разлика от рода Homo, който е развил по-големи мозъци, преди да стане двукрак.
Въпрос: Кое явление обяснява защо различните черти еволюират с различна скорост сред животните?
О: Ситуацията, при която различни белези се развиват с различна скорост сред животните, е известна като мозаечна еволюция.
