Бипедализъм: движение на два крайника — определение и примери
Бипедализъм: изчерпателен преглед на движение с два крайника — еволюция, примери от динозаври и птици, поведение и адаптации. Научете защо някои тетраподи ходят на два крака.
Бипедализъм (двуного движение) е начин на придвижване, при който животното използва два крайника за опора и напредване. Някои тетраподи са развили способността да се придвижват на два крака; когато това е постоянна характеристика, говорим за облигатни или обичайни двуноги, а когато двуногото положение се използва само при определени обстоятелства — за факултативни или незадължителни двуноги.
Видове двуного движение и примери
- Облигатен (постоянен) бипедализъм — животните ходят предимно или само на два крака. Ярък пример са хората (Homo sapiens) и голяма част от птиците. Птиците са потомци на двукраките динозаври и самите те са двукраки; предните им крайници са се превърнали в крила (динозаври -> птици).
- Факултативен (незадължителен) бипедализъм — животни, които обикновено се движат на четири крака, но могат да стоят или да преминат временно на две крака, за да виждат по-далеч, да отблъскват конкуренти и хищници или като форма на език на тялото. Примери: много примати (шимпанзета), сурикати, мечки, някои гущери.
- Скачков (saltatory) бипедализъм — двукрако придвижване чрез подскоци, характерно за кенгурута и някои гризачи.
- Бързо бягство и временна двукрачност — някои гущери, например базилискът, могат да бягат на задните си крайници на кратки разстояния и дори по вода.
Еволюция и исторически бележки
При ранните четириноги първоначалният начин на придвижване е бил на четири крайника, но в хода на еволюцията множество линии са развили двуного движение по различни причини — освобождаване на предните крайници за манипулация, по-икономично придвижване по дълги разстояния или подобрена визуална перспектива при открити терени. Най-ранните динозаври често са били двукраки; по-късно някои линии са преминали обратно към четирикрачност, а други са запазили двуногодния си начин на живот и са дали начало на птиците.
Анатомия и механика
За ефективен бипедализъм е необходима комбинация от анатомични адаптации:
- промени в тазовия пояс и долния гръбнак за пренасяне на тежестта;
- дълги и силни задни крайници с мускулатура, пригодена за поддръжка и избутване;
- смяна на центъра на масата спрямо тазобедрената става;
- приспособявания в крачната моторика — редуване на фази "stance" (опора) и "swing" (движение) при ходене и бягане.
При скачковите двуноги (например кенгурута) е характерна икономична енергетична система, при която сухожилията съхраняват и освобождават енергия при всеки подскок.
Защо някои животни стават двуноги?
- освобождаване на предните крайници за хващане, носене или летене (при птиците);
- по-добър преглед на околността и откриване на хищници или плячка;
- повишена ефективност при дълги походи (във вида човек това е спорна, но широко обсъждана хипотеза);
- специални начини на движение (например скачащо придвижване), които са адаптация към определена среда.
Поведение и използване на двуногото положение
Освен за движение, заемането на изправена стойка или временното ходене на два крака често служи за социална комуникация — сигнал за заплаха, демонстрация на размер или привличане на внимание. Някои видове комбинират четирикрако придвижване с чести периоди на стоене на задните крайници за наблюдение или взаимодействие.
В заключение, бипедализмът е разнообразна биологична стратегия, която се е появила при различни групи животни поради множество причинни фактори. Някои видове са се адаптирали към постоянен двуног ход, докато други използват двуногото положение само при специфични обстоятелства.
Щраус, едно от най-бързите живи двуноги животни
Кенгуру с джудже в торбата
Примери
- Сред бозайниците маймуните, мечките и панголините не са задължителни двуноги.
- Някои дребни бозайници могат да се изправят добре на два крака, но се движат само на четири. Познат пример за това са сурикатите.
- Птиците пренасят теглото си вертикално. Това е особено очевидно при щрауса, който е най-бързо бягащото двуного.
- Двуногите динозаври, от друга страна, са носели тялото си повече или по-малко хоризонтално. Тежестта на предната част на тялото се балансираше от тежестта на опашките им. Динозаврите вероятно са били примитивно двукраки, а по-големите тревопасни са се връщали към четирикраките с увеличаване на теглото си.
- Панголините са двукраки, когато ходят по равна повърхност. Те държат тялото си в хоризонтално положение, а опашката балансира предната му част.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява двуногият?
О: Двукракостта е форма на движение по земята, при която животното използва задните си крайници, за да се движи на два крака.
В: Всички двуноги ли са обичайни двуноги?
О: Не, има някои животни, които са незадължителни двуноги, което означава, че могат да се движат на два или четири крака.
Въпрос: Дали всички ранни четириноги са използвали четирите си крайника за придвижване?
О: Да, ранните четириноги са използвали и четирите си крайника за придвижване, преди много по-късни животни да еволюират до двуноги.
В: Най-ранните динозаври двукраки ли са били?
О: Да, най-ранните динозаври са били двукраки, но някои от тях по-късно са еволюирали и са станали четирикраки.
В: Какво представляват птиците по отношение на двукраките?
О: Птиците са потомци на двукраките динозаври и самите те са двукраки.
В: Как са се развили предните крайници на птиците?
О: Предните крайници на птиците са се превърнали в крила.
В: Защо някои незадължителни двуноги могат да стоят на два крака?
О: Някои незадължителни двуноги стоят на два крака, за да отблъскват конкуренти и хищници, за да виждат по-далеч или като език на тялото.
обискирам