Бипедализъм: движение на два крайника — определение и примери

Видове двуного движение и примери

• Облигатен (постоянен) бипедализъм — животните ходят предимно или само на два крака. Ярък пример са хората (Homo sapiens) и голяма част от птиците. Птиците са потомци на двукраките динозаври и самите те са двукраки; предните им крайници са се превърнали в крила (динозаври -> птици).
• Факултативен (незадължителен) бипедализъм — животни, които обикновено се движат на четири крака, но могат да стоят или да преминат временно на две крака, за да виждат по-далеч, да отблъскват конкуренти и хищници или като форма на език на тялото. Примери: много примати (шимпанзета), сурикати, мечки, някои гущери.
• Скачков (saltatory) бипедализъм — двукрако придвижване чрез подскоци, характерно за кенгурута и някои гризачи.
• Бързо бягство и временна двукрачност — някои гущери, например базилискът, могат да бягат на задните си крайници на кратки разстояния и дори по вода.

Еволюция и исторически бележки

При ранните четириноги първоначалният начин на придвижване е бил на четири крайника, но в хода на еволюцията множество линии са развили двуного движение по различни причини — освобождаване на предните крайници за манипулация, по-икономично придвижване по дълги разстояния или подобрена визуална перспектива при открити терени. Най-ранните динозаври често са били двукраки; по-късно някои линии са преминали обратно към четирикрачност, а други са запазили двуногодния си начин на живот и са дали начало на птиците.

Анатомия и механика

За ефективен бипедализъм е необходима комбинация от анатомични адаптации:

• промени в тазовия пояс и долния гръбнак за пренасяне на тежестта;
• дълги и силни задни крайници с мускулатура, пригодена за поддръжка и избутване;
• смяна на центъра на масата спрямо тазобедрената става;
• приспособявания в крачната моторика — редуване на фази "stance" (опора) и "swing" (движение) при ходене и бягане.

При скачковите двуноги (например кенгурута) е характерна икономична енергетична система, при която сухожилията съхраняват и освобождават енергия при всеки подскок.

Защо някои животни стават двуноги?

• освобождаване на предните крайници за хващане, носене или летене (при птиците);
• по-добър преглед на околността и откриване на хищници или плячка;
• повишена ефективност при дълги походи (във вида човек това е спорна, но широко обсъждана хипотеза);
• специални начини на движение (например скачащо придвижване), които са адаптация към определена среда.

Поведение и използване на двуногото положение

Освен за движение, заемането на изправена стойка или временното ходене на два крака често служи за социална комуникация — сигнал за заплаха, демонстрация на размер или привличане на внимание. Някои видове комбинират четирикрако придвижване с чести периоди на стоене на задните крайници за наблюдение или взаимодействие.

В заключение, бипедализмът е разнообразна биологична стратегия, която се е появила при различни групи животни поради множество причинни фактори. Някои видове са се адаптирали към постоянен двуног ход, докато други използват двуногото положение само при специфични обстоятелства.