Мисисипска култура — земеделско предколумбово общество в басейна на Мисисипи
Открийте Мисисипската култура — предколумбово земеделско общество в басейна на Мисисипи: традиции, „трите сестри“, поселения и историческо наследство.
Мисисипската култура е културата на мисисипския народ. Това са индианци, живели в долината на река Мисисипи. Около 900-1450 г. сл. н. е. мисисипската култура се развива и разпространява в Източните гори. Мисисипците най-често са били земеделци, които са се заселвали в речните долини и са отглеждали "трите сестри" - царевица, боб и тиква. Тази интензивна агрокултура позволява натрупване на излишъци и поддържане на по-големи населени места с сложна социална организация.
Мисисипските народи са живели в Югоизтока и Средния Запад, в района от Флорида на запад до Оклахома, на север до Минесота и на изток до Охайо. Центровете им са разположени основно по големите реки и техните притоци — не само Мисисипи, но и Охайо, Тенеси, Мисури и Арканзас, което улеснява търговията и обмена между общностите.
Произход и хронология
Мисисипската култура възниква като развитие и синтез на по-ранни неолитни и Woodland традиции в Източна Северна Америка. Макар да има локални различия, периодът, в който културата процъфтява, се датира обикновено от края на I хилядолетие сл. н. е. до началото на контактния период. Някои области достигат пик на урбанизация и архитектурно величие през XI–XIII век.
Социална структура и населени места
- Мисисипската култура е организирана като система от chiefdom-центри (вождества) с ясно изразена социална йерархия — елити, жреци и обикновено население.
- Типични елементи на поселенията са платформи от пръст и дърво — т.нар. мъндове (кули) с правоъгълни платформи за храмове, надгробни могили и административни сгради, както и централни площади.
- Някои центрове, като прочутата Кахокия (близо до съвременния Сейнт Луис), са били истински градове с хиляди жители, сложни церемониални структури и разширена търговска мрежа.
Икономика и земеделие
Земеделието е в основата на икономиката. Отглеждането на царевица, боб и тиква (т.нар. трите сестри) осигурява стабилна храна и позволява специализация в занаятите — керамика, производство на оръжия, тъкане и др. Речните ресурси (риба, миди) и ловът също са важни. Излишъците подпомагат както религиозните церемонии, така и поддържането на елитни класи.
Материална култура и търговия
Мисисипската материална култура включва характерна керамика, изработена и декорирана с геометрични мотиви; орнаменти от морски миди и миди-черупки, използвани като валута и символи на статут; предмети от мед и камък; както и дървени и землени конструкции. Характерни са и сложни погребални комплекси с богат инвентар.
Търговските мрежи свързват мисисипските центрове със Средиземно крайбрежие, Големите езера и далечни региони, по които са циркулирали екзотични материали — морски миди, медни листове, кварцови и карнеолни предмети.
Церемониални центрове
Центровете с големи могили служат за религиозни и политически събирания. Площадите пред мъндовете са били място за ритуали, събрания и търговия. Най-известният такъв комплекс е Кахокия, където е издигнат и най-големият известен землен могил — Monks Mound.
Причини за упадък
Упадъкът на мисисипската култура не е еднообразен и вероятно се дължи на множество фактори: екологично изчерпване на ресурси, промени в климатичните условия, вътрешни конфликти и войни, социални трансформации и, след контакта с европейци, болести и демографски срив. В различни региони процесът е протичал с различна интензивност — в някои области центровете са запазили жизненост по-дълго, в други са изоставени още през XIV–XV век.
Значение и наследство
Мисисипската култура оставя значимо археологическо и културно наследство. Нейните архитектурни постижения и социални организации са ключови за разбирането на предколумбовата история на Северна Америка. Много от съвременните индиански народи в Югоизточна и Средна Северна Америка съхраняват памет за тези традиции и се разглеждат като потомци и наследници на мисисипските общества.
обискирам