Мохенджо-Даро — древен град на долината на Инд в Пакистан (ЮНЕСКО)
Мохенджо-Даро е един от най-големите градове-селища на цивилизацията от долината на Инд в Южна Азия.
Той се намира в провинция Синд, Пакистан. Градът е построен около 2600 г. пр. Хр. и е едно от най-ранните градски селища в света. Мохенджо-Даро е съществувал по същото време като цивилизациите на Древен Египет, Месопотамия и Гърция. Археологическите руини на града са обявени за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. В Пакистан той е една от националните икони на далечното минало.
Разположение и датиране
Мохенджо-Даро се намира на равнината на река Инд, близо до съвременния град Ларкана в провинция Синд. Основната фаза на развитие, наричана „зряла харапска“ (Mature Harappan), е датирана приблизително между 2600 и 1900 г. пр. Хр. Селището е било важно икономическо и административно ядро на цивилизацията от долината на Инд.
Урбанистично планиране и водоснабдяване
Мохенджо-Даро впечатлява със сложната си градска структура и инженерни решения:
- Гридов план — улиците са разположени по прав ъглов модел, с ясно разграничени цитадела и по-ниско разположен „ниво на града“ (lower town).
- Водоснабдяване и канализация — много къщи имат частни бани и тоалетни, свързани с подземни канали. Открити са и обществени кладенци и канализационни тръби, което говори за високо ниво на санитария.
- Голямата баня (Great Bath) — монументално водно съоръжение върху цитаделата, вероятно използвано за религиозни или ритуални нужди, е една от най-известните структури на мястото.
- Стандартизирани тухли и измерителни единици — градът е строен с добре изпичани тухли с постоянни размери; намират се системи от теглилки и мерни единици, което подсказва сложна администрация и търговска стандартизация.
Археологически находки
Разкопките са изнесли богата материална култура: печати от стонтон, керамика, инструментариум от мед и бронз, накити, както и изящни малки скулптури. Сред най-известните находки са бронзовата статуетка „Танцуващото момиче“ и стеатитната фигурка, наричана „Свещеник-крал“ (Priest-King). Находките показват контакти и търговия с региони извън Индската долина, включително Месопотамия.
Писменост
На многобройни печати и предмети е открита харапската писменост — поредица от знаци, които все още не са окончателно дешифрирани. Доколкото е известно, писмеността е била използвана в търговски и административни контексти, но естеството на текста остава загадка.
Причини за упадък
Градът е изоставен около 1900 г. пр. Хр. Причините за упадъка не са еднозначни; сред предложените хипотези са преход на водните течения (изместване на река Инд), климата и понижаване на валежите, земетресения, ерозия и икономически промени в търговските маршрути. Възможно е комбинация от фактори да е довела до постепенен упадък и миграция на населението.
Откриване и разкопки
Мохенджо-Даро е открит от археолози през XX век; първите системни разкопки са проведени в началото на 1920-те и продължават през следващите десетилетия. Работата на археолозите разкри обширни структури и материални свидетелства за високото ниво на цивилизацията.
Състояние и опазване
Руините на Мохенджо-Даро са изправени пред редица заплахи: ерозия, солна кристализация, покачване на подпочвените води, климатични промени, посещения на туристи и недостатъчно финансиране за консервация. ЮНЕСКО следи състоянието на обекта и периодично изразява загриженост за нуждата от по-добра защита и устойчиво управление. В Пакистан има както национални, така и международни инициативи за запазване и реставрация, включително опити да се стабилизират разкопаните стени и да се намалят щетите от солите и влагата.
Културно значение
Мохенджо-Даро е ключов източник за познанията ни за цивилизацията от долината на Инд — нейния живот, икономика, градско планиране и художествена култура. Обектът има голямо значение за историята на човечеството и е символ на древното културно наследство на Пакистан и региона. Голям брой артефакти от разкопките се съхраняват в музеи в Пакистан, включително в Националния музей в Карачи и в музея на самия археологически обект.
Мохенджо-Даро остава едно от най-важните археологически открития в Азия — място, което продължава да предизвиква интереса на учени и общественост с многобройните си въпроси за миналото.
Карта на основните селища на цивилизацията Инд
Артефактът "Танцуващото момиче" е открит в Мохенджо-Даро
Бюст на царски жрец от 2500-1500 г. пр.н.е., открит при разкопки на мястото на древния град Мохенджо-Даро.
Исторически контекст
Мохенджо-Даро е построен през 26 век пр.н.е. Той е един от най-големите градове на древната цивилизация в долината на Инд, която се развива около 3000 г. пр.н.е. от праисторическата култура Инд. В своя разцвет цивилизацията на Инд обхваща голяма част от територията на днешен Пакистан и Северна Индия, като се простира на запад до иранската граница, на юг до Гуджарат в Индия и на север до преден пост в Бактрия. Големи градски центрове имало в Харапа, Мохенджо-даро, Лотал, Калибанган, Дхолавира и Ракхигархи.
Мохенджо-даро е бил най-напредналият град за времето си, със забележително усъвършенствано гражданско строителство и градоустройство. Когато около 1900 г. пр.н.е. цивилизацията на Инд внезапно запада, Мохенджо-Даро е изоставен.
Артефакти
Танцуващото момиче, намерено в Мохенджо-Даро, е артефакт на около 4500 години. Бронзовата статуя на танцуващото момиче с дължина 10,8 см е намерена през 1926 г. в къща в Мохенджо-даро. Тя е била любимата статуетка на британския археолог Мортимър Уилър, както той казва в този цитат от телевизионно предаване от 1973 г:
"Ето я... нацупени устни и нагъл поглед в очите. Мисля, че е на около петнайсет години, не повече, но стои там с гривни чак до ръката си и с нищо друго на себе си. Едно момиче, което за момента е напълно уверено в себе си и в света. Мисля, че на света няма нищо подобно на нея".
Джон Маршал, един от разкопвачите в Мохенджо-даро, я описва като ярко впечатление за младо ... момиче, с ръка на бедрото в полубезразсъдна поза и крака леко напред, докато бие в такт с музиката с краката и стъпалата си.
Скулптура на седнал мъж е така нареченият "цар-жрец" (въпреки че няма доказателства, че жреци или царе са управлявали града). Археолозите откриват скулптурата в Долния град на Мохенджо-даро през 1927 г. Тя е намерена в необичайна къща с орнаментална тухлена зидария и стенна ниша и е лежала между тухлени основи на стени, които някога са поддържали пода.
Тази брадата скулптура носи филе около главата, лента за ръка и наметало, украсено с трилистни шарки, които първоначално са били запълнени с червен пигмент.
