ЮНЕСКО е Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (на френски език: L'Organisation des Nations unies pour l'éducation, la science et la culture). Тя е агенция на Организацията на обединените нации (ООН). Организацията е основана през 1945 г. и има седалище в Париж, Франция.

Мисия и цели

ЮНЕСКО заявява, че нейната цел, определена непосредствено след края на Втората световна война, е "да изгради защитата на мира в съзнанието на мъжете и жените". Тя постига това, като подпомага държавите да работят заедно чрез политики и програми в областта на образованието за всички, науката и културата. Предполага се, че тези усилия ще подпомогнат укрепването на върховенството на закона и защитата на правата на човека, както и разпространението на някои основни свободи, гарантирани в Устава на ООН.

Членство и структура

В ЮНЕСКО членуват 195 държави и няколко асоциирани члена. Основните органи на организацията са Общата конференция, Изпълнителният съвет и Секретариатът, ръководен от генералния директор. Чрез тези органи се определят приоритетите, приемат се програми и се координират международни проекти.

Програми и основни дейности

ЮНЕСКО се стреми да постигне своите цели чрез шест основни програми: образование, природни науки, социални и хуманитарни науки, култура, комуникация и информация. Сред конкретните дейности са:

  • програми за ограмотяване и ранно детско образование;
  • технически програми и обучение на учители;
  • подпомагане на научни изследвания и международно сътрудничество в природните науки;
  • насърчаване на свободата на словото, плурализма в медиите и достъп до информация;
  • програми за опазване на биологичното и културно разнообразие.

Исторически ЮНЕСКО работи за подпомагането на Целите на хилядолетието за развитие, а в последните години участва и в реализирането на по-широката международна рамка за развитие — Целите за устойчиво развитие (SDGs), които замениха Милениум целите през 2015 г.

Световно културно и природно наследство

ЮНЕСКО управлява и координира Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство (приета през 1972 г.). Организацията решава кои обекти да бъдат включени в списъка на обекти на световното културно наследство въз основа на определени критерии за универсална стойност. Обектът на световното наследство е важно, специално, интересно или красиво място, което носи значение за цялото човечество.

Вписването на място в списъка предполага сериозни ангажименти от страна на държавата-страна за неговото опазване и управление; ЮНЕСКО предоставя експертна подкрепа, поставя обекти в списъка на застрашените (в случай на риск) и посредничи при мобилизиране на международна помощ. Примери за такива обекти са Улуру — важен за културата на аборигените, древни археологически паметници, природни резервати и градски исторически центрове.

Конвенции и програми за опазване

Освен Конвенцията от 1972 г., ЮНЕСКО администрира и други международни инструменти, сред които:

  • Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство (2003 г.);
  • Конвенция за защита и насърчаване на разнообразието на културните изрази (2005 г.);
  • Програми като "Паметта на света" (Memory of the World) и "Човекът и биосферата" (MAB).

Роля, постижения и предизвикателства

ЮНЕСКО има значителен принос за подобряване на достъпа до образование, насърчаване на научното сътрудничество, защита на културните наследства и поддържане на многоезичие в образованието и медиите. В същото време организацията се сблъсква с предизвикателства — политически напрежения между държавите-членки, необходимост от стабилно финансиране и трудности при прилагането на решенията в условията на военни конфликти и климатични промени.

ЮНЕСКО е също така член на Групата на ООН за развитие и работи в партньорство с други международни организации, държави и неправителствени организации за постигане на общи цели в областта на образованието, науката, културата и комуникацията.