Мисията на ООН за подпомагане на Руанда (UNAMIR) е създадена от Съвета за сигурност на ООН през октомври 1993 г. чрез Резолюция 872, непосредствено след сключването на мирното споразумение, което сложи формален край на Гражданската война в Руанда. Основните задачи на UNAMIR бяха да подпомогне при прилагането на споразумението, да следи за неговото изпълнение, да осигури подкрепа при политическия преход и да съдейства за защитата на гражданското население. Мандатът на мисията обаче беше ограничен по отношение на използване на сила и на числения й състав — тя разполагаше с около 2 500 военнослужещи и наблюдатели и малък полицейски компонент, под командването на генерал-майор Roméo Dallaire от Канада.

Начало на геноцида и ограниченията на мисията

На 7 април 1994 г., докато UNAMIR присъстваше в страната, започва геноцидът в Руанда. През следващите приблизително 100 дни бяха убити стотици хиляди хора (оценките варират, но често се посочва около 800 000 загинали), около 2 милиона хора напуснаха страната и станаха бежанци, други милиони се разселиха вътре в Руанда, а до 250 000 жени и момичета бяха изнасилени.

UNAMIR действаше при много ограничен мандат и средства. Правото да използва сила беше строго регламентирано и бе разрешено главно за самоотбрана или за изпълнение на тясно дефинирани задачи. Командирът Roméo Dallaire многократно алармира ООН за събиране на оръжие и за планове за масови убийства (т.нар. „геноцидни списъци“) още в началото на 1994 г., включително чрез т.нар. „геноциден кабел“ от януари 1994 г., и поиска разрешение и подкрепа за предотвратяване на масови убийства. Заявките за значително усилване и по-решителни правомощия не бяха предоставени навреме.

Ключови моменти и международна реакция

  • На 7 април 1994 г. бяха убити 10 белгийски миротворци — събитие, което доведе до решението на Белгия да изтегли своите части. Това силно повлия на позицията на Съвета за сигурност и на желанието за търсене на бърза и решителна намеса.
  • Вместо увеличаване на силите, Съветът за сигурност първоначално намали числеността и възможностите на UNAMIR; по-късно, под натиска на международната общност и медийния натиск, бяха взети решения за ограничено усилване, но това се случи твърде късно, за да предотврати най-големите убийства.
  • Малък брой войници на UNAMIR и отделни служители (включително самия Dallaire) организираха убежища и успяха да спасят хиляди цивилни, като например защитата на хора в известни места като Hôtel des Mille Collines и други временни убежища.

Причини за провала

Анализите и последвалите доклади сочат няколко основни причини за провала на международната общност и на UNAMIR да предотвратят геноцида:

  • Ограничен мандат и правила за използване на сила, които попречиха на мисията да действа проактивно.
  • Недостатъчен числен състав и логистична подкрепа в момент на ескалация.
  • Политическа воля в ключови държави членки на ООН липсваше — споменава се страх от ангажименти след провала в Сомалия и нежелание да се използват термини като „геноцид“, които законово налагат задължения при Конвенцията за предотвратяване и наказване на делото за геноцид.
  • Комуникационни и институционални пропуски в системата на ООН за ранно предупреждение и бързо реагиране.

Последствия и уроци

UNAMIR приключи официално през март 1996 г. След геноцида Организацията на обединените нации и много държави признаха, че не са реагирали адекватно и че международната общност е провалила защитата на цивилните. Проведените разследвания и доклади критикуваха както решенията на Съвета за сигурност, така и процедурите в самата ООН.

От трагедията в Руанда произтекоха важни реформи и дебати: засилено внимание към ранното предупреждение за масови насилия, промени в мандатите и подготовката на мироопазващи мисии, както и формирането и приемането на принципа „Отговорност за защита“ (Responsibility to Protect), който подчертава отговорността на държавите и международната общност да предпазват населението от геноцид, етническо прочистване, военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Личният разказ на Roméo Dallaire (в книгата му „Shake Hands with the Devil“) и други свидетелства от очевидци допринесоха за международната осведоменост и настояването за реформи в мироопазващите операции. Уроците от провала на UNAMIR продължават да бъдат обсъждани като част от усилията за предотвратяване на бъдещи геноциди и масови престъпления срещу човечеството.