UNAMIR — Мисията на ООН в Руанда и провалът при геноцида през 1994 г.
Мисията на ООН за подпомагане на Руанда (UNAMIR) е създадена от Съвета за сигурност на ООН през октомври 1993 г. чрез Резолюция 872, непосредствено след сключването на мирното споразумение, което сложи формален край на Гражданската война в Руанда. Основните задачи на UNAMIR бяха да подпомогне при прилагането на споразумението, да следи за неговото изпълнение, да осигури подкрепа при политическия преход и да съдейства за защитата на гражданското население. Мандатът на мисията обаче беше ограничен по отношение на използване на сила и на числения й състав — тя разполагаше с около 2 500 военнослужещи и наблюдатели и малък полицейски компонент, под командването на генерал-майор Roméo Dallaire от Канада.
Начало на геноцида и ограниченията на мисията
На 7 април 1994 г., докато UNAMIR присъстваше в страната, започва геноцидът в Руанда. През следващите приблизително 100 дни бяха убити стотици хиляди хора (оценките варират, но често се посочва около 800 000 загинали), около 2 милиона хора напуснаха страната и станаха бежанци, други милиони се разселиха вътре в Руанда, а до 250 000 жени и момичета бяха изнасилени.
UNAMIR действаше при много ограничен мандат и средства. Правото да използва сила беше строго регламентирано и бе разрешено главно за самоотбрана или за изпълнение на тясно дефинирани задачи. Командирът Roméo Dallaire многократно алармира ООН за събиране на оръжие и за планове за масови убийства (т.нар. „геноцидни списъци“) още в началото на 1994 г., включително чрез т.нар. „геноциден кабел“ от януари 1994 г., и поиска разрешение и подкрепа за предотвратяване на масови убийства. Заявките за значително усилване и по-решителни правомощия не бяха предоставени навреме.
Ключови моменти и международна реакция
- На 7 април 1994 г. бяха убити 10 белгийски миротворци — събитие, което доведе до решението на Белгия да изтегли своите части. Това силно повлия на позицията на Съвета за сигурност и на желанието за търсене на бърза и решителна намеса.
- Вместо увеличаване на силите, Съветът за сигурност първоначално намали числеността и възможностите на UNAMIR; по-късно, под натиска на международната общност и медийния натиск, бяха взети решения за ограничено усилване, но това се случи твърде късно, за да предотврати най-големите убийства.
- Малък брой войници на UNAMIR и отделни служители (включително самия Dallaire) организираха убежища и успяха да спасят хиляди цивилни, като например защитата на хора в известни места като Hôtel des Mille Collines и други временни убежища.
Причини за провала
Анализите и последвалите доклади сочат няколко основни причини за провала на международната общност и на UNAMIR да предотвратят геноцида:
- Ограничен мандат и правила за използване на сила, които попречиха на мисията да действа проактивно.
- Недостатъчен числен състав и логистична подкрепа в момент на ескалация.
- Политическа воля в ключови държави членки на ООН липсваше — споменава се страх от ангажименти след провала в Сомалия и нежелание да се използват термини като „геноцид“, които законово налагат задължения при Конвенцията за предотвратяване и наказване на делото за геноцид.
- Комуникационни и институционални пропуски в системата на ООН за ранно предупреждение и бързо реагиране.
Последствия и уроци
UNAMIR приключи официално през март 1996 г. След геноцида Организацията на обединените нации и много държави признаха, че не са реагирали адекватно и че международната общност е провалила защитата на цивилните. Проведените разследвания и доклади критикуваха както решенията на Съвета за сигурност, така и процедурите в самата ООН.
От трагедията в Руанда произтекоха важни реформи и дебати: засилено внимание към ранното предупреждение за масови насилия, промени в мандатите и подготовката на мироопазващи мисии, както и формирането и приемането на принципа „Отговорност за защита“ (Responsibility to Protect), който подчертава отговорността на държавите и международната общност да предпазват населението от геноцид, етническо прочистване, военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Личният разказ на Roméo Dallaire (в книгата му „Shake Hands with the Devil“) и други свидетелства от очевидци допринесоха за международната осведоменост и настояването за реформи в мироопазващите операции. Уроците от провала на UNAMIR продължават да бъдат обсъждани като част от усилията за предотвратяване на бъдещи геноциди и масови престъпления срещу човечеството.
Преглед на геноцида
При геноцида много или всички хора от дадена група са убити заради техния етнически произход, религия или политически възгледи. По време на геноцида в Руанда членовете на етническа група, наречена тутси (абатуци), са убити заради етническия си произход. Убийците са били екстремисти от друга етническа група, наречена хуту (абахуту). Убийците от племето хуту са убивали и други хуту, чиито политически убеждения не са били толкова крайни като техните.
През 1994 г. почти всички жители на Руанда (85%) са хуту. Въпреки това в продължение на много години малцинството на тутси има повече власт и управлява руандийското правителство. В периода 1990-1993 г. двете групи водят гражданска война за това кой ще контролира правителството. Тази война завършва с мирен договор през 1993 г. Една от причините за намесата на UNAMIR беше да се увери, че двете страни спазват това споразумение.
На 6 април 1994 г. обаче е свален самолет, в който пътуват президентите на Руанда и Бурунди. И двамата президенти са хуту. Никой не знае със сигурност кой е свалил самолета. Екстремистите хуту обаче обвиняват бунтовническа група на тутси и веднага започват да избиват тутси. В този ден започва геноцидът в Руанда.
Фон
Още преди началото на геноцида в ООН нямаше много страни, които да се интересуват от изпращането на мироопазващи войски в Руанда. Франция беше съюзник на ръководеното от хуту правителство и не искаше да се бори с него. Съединените щати току-що бяха измъчвали и убивали войници в Сомалия година по-рано и не искаха да се замесват в нова битка в Африка." Освен това много държави смятаха, че ако помогнат на Руанда, това няма да им бъде от полза. Руанда нямаше важни природни ресурси като петрол или злато, а и беше малка. Бяха необходими пет месеца, за да се накарат страните членки на ООН да предложат достатъчно войници за тази мисия.
Няма правомощия за защита на гражданите
След като геноцидът започва, UNAMIR се сблъсква със сериозен проблем. ЮНАМИР трябва да получи своя "мандат" (правомощията, целите и заповедите на мисията) от Съвета за сигурност на ООН. За тази мисия мандатът на UNAMIR не включваше спиране на геноцида или защита на цивилното население. По това време войниците на UNAMIR имаха право да стрелят с оръжието си само при самозащита, ако някой ги напада лично. Не им е било позволено да използват оръжията си или да участват в защитата на цивилни граждани, които са били нападнати.
Работа в Руанда
След като виждат какво се случва в Руанда, командирът на UNAMIR Ромео Далер и белгийските миротворци искат от Съвета за сигурност да им даде повече власт и войници, за да спрат убийствата. Страните членки на ООН обаче отказват да променят тези правила за UNAMIR. Те и други световни лидери говореха за геноцида като за "поредния етнически конфликт" и казваха, че подобни неща винаги ще продължават в Африка.
След като десет нейни войници са измъчвани и убити при опит да защитят министър-председателя, Белгия изтегля останалите си войници от Руанда.
Отговор на Съвета за сигурност
Все по-често мироопазващите войски на ЮНАМИР са обект на нападения. Други държави започват да подражават на Белгия и да изтеглят войниците си от Руанда. Някои членове на Съвета за сигурност на ООН, като САЩ, твърдо настояваха, че ООН трябва да изтегли всичките си мироопазващи войски от Руанда. В крайна сметка Съветът за сигурност реши да намали броя на войниците, които UNAMIR можеше да има. На 21 април 1994 г., когато геноцидът се разпространява в Руанда, Съветът за сигурност намалява броя на разрешените войски на ЮНАМИР от 2548 на 270 - намаление с почти 90 %.
Командирът на ЮНАМИР Ромео Далър продължава да иска от ООН повече войници. На 15 май Съветът за сигурност увеличи разрешената численост на войските на ЮНАМИР на 5500 души. На страните членки на ООН обаче им отне почти шест месеца да предоставят доброволно този брой войници. Междувременно геноцидът продължи.
Франция и операция Turquoise
Франция предложи да ръководи хуманитарна мисия в югозападната част на Руанда, докато ЮНАМИР се опитваше да събере повече войници. Съветът за сигурност одобри тази мисия на 22 юни 1994 г. Франция нарече мисията "Операция Тюркоаз".
По време на тази операция войници от Франция и други държави създават "безопасна зона" в югозападната част на Руанда. Това трябваше да бъде зона, в която хората да могат да идват, за да бъдат защитени от нападенията на хуту. Историците смятат, че операция "Тюркоаз" е спасила живота на 13 000-14 000 души.p. 308
Въпреки това много хора обвиняват Франция, че не е направила достатъчно, за да спре геноцида в своята безопасна зона. Ето някои от нещата, които обвинителите на Франция казват:
- В селските райони на безопасната зона все още се случват масови убийства.
- Франция позволява на ръководителите на геноцида да избягат през нейната безопасна зона в Заир, без да бъдат арестувани от френските войски.
- Мироопазващи войски от други държави и някои репортери от вестници твърдят, че са видели френски военни камиони да карат членове на руандийската армия в Заир.p. 308
- Настоящият президент на Руанда дори обвинява Франция, че е помогнала за осъществяването на геноцида.
Франция твърди, че никога не е правила тези неща.
Операция "Тюркоаз" приключва през август 1994 г., когато ЮНАМИР поема управлението на безопасната зона.
Командирът на ЮНАМИР Ромео Далер многократно искаше от ООН повече войски.
Френски мироопазващи сили пазят летището.
Край на геноцида
Заедно с угандийската армия бунтовническа група от тутси, наречена Руандийски патриотичен фронт (РПФ), се бори с екстремистите хуту. Малко по малко те поемат контрола над все повече части на Руанда. Накрая, на 4 юли 1994 г., те поемат контрола над Кигали, столицата на Руанда.
След това около два милиона хуту избягаха от Руанда в Заир. В тази група са включени много от лидерите на геноцида. След като РПФ установява контрол над страната, убийствата спират.
Край на UNAMIR
UNAMIR остава в Руанда около две години след спирането на геноцида. Работи по намирането на домове за бежанците, разчистването на противопехотните мини и подпомагането на хуманитарната помощ. Междувременно Организацията на обединените нации събра 762 млн. долара в помощ на жертвите на геноцида и за възстановяване на страната. Въпреки това Руанда не искаше UNAMIR да остане в страната ѝ. Ръководителите на Руанда заявиха на ООН, че ООН не помага с това, от което Руанда наистина се нуждае. Те поискаха UNAMIR да напусне Руанда. През март 1996 г. UNAMIR напуска.
Мнения за "неуспеха" на ООН да защити Руанда
| " | [В основата си това е история за неуспеха на човечеството да се вслуша в призива за помощ на един застрашен народ. Международната общност, чийто символ е ООН, не успя да надхвърли личния си интерес в името на Руанда. Въпреки че повечето държави се съгласиха, че трябва да се направи нещо, всички те имаха оправдание защо не трябва да са тези, които да го направят. В резултат на това ООН не разполагаше с политическа воля и материални средства, за да предотврати трагедията. - | " |
След края на геноцида в Руанда много хора обвиняват Организацията на обединените нации, че не е успяла да предотврати или спре геноцида.
През 2000 г. Съветът за сигурност на ООН признава, че не е успял да предотврати геноцида. Те заявиха, че са могли да помогнат за спиране на убийствата, но не са го направили.
Независим доклад
През 1999 г. Кофи Анан, генерален секретар на ООН, поиска независим доклад за геноцида в Руанда. Той искаше да разбере защо ООН и светът "не са успели" да спрат геноцида в Руанда. В доклада се посочва, че основните провали са:
- Липса на достатъчно ресурси (например изпращане на мироопазващи войски).
- Страните нямат "политическа воля" да помогнат на Руанда (страните не смятат, че помощта за Руанда е важна, и не мислят, че ще получат нещо от нея).
- Страните не осъзнават колко зле е било положението в Руанда
Отразяване в медиите
Освен това по това време в Южна Африка се случват исторически събития. Апартейдът беше прекратен. Международните средства за масова информация избраха да се съсредоточат върху това, вместо върху случващото се в Руанда. Те, както и ООН, разглеждаха геноцида в Руанда като поредната битка между африканските племена. Тъй като новинарските емисии за Руанда бяха малко или никакви, повечето хора по света не знаеха какво се случва там. Те не можеха да накарат правителствата си да се включат.
Недоразумения
Мартин Доминк твърди, че световните лидери може би не са искали да изпращат войски в Африка, защото са имали погрешни представи за това какви са африканските хора. Ако са смятали, че африканците винаги са се борили помежду си и винаги ще се борят, те са смятали, че геноцидът в Руанда не е по-различен.
Нова информация
Класифицирани документи
След излизането на независимия доклад през 1999 г. ООН и САЩ публикуваха документи, които преди това бяха класифицирани. Тези документи доказват, че ООН и Съединените щати:
- Знаеше няколко години по-рано, че хуту имат план да избият всички тутси в Руанда.
- Знаеше, че правителството на хуту е обучавало милиции преди началото на геноцида
- Знаеше, че хуту извършват геноцид над тутси, след като той започна.
Факсът на Далер
Ромео Далер също така казва, че многократно се е опитвал да предупреди ООН, че в Руанда предстои катастрофа. Накрая изпраща факс до военния съветник на генералния секретар на ООН. Той казва, че тайно е разговарял с лидер на милицията на хуту. Този човек му казал, че войниците му са обучени и готови да убиват тутси. Например, казал той, войниците му могат да убият 1000 тутси за 20 минути. Човекът казал, че според него скоро ще започнат огромни кланета на тутси. Накрая той разказа на Далер къде милициите на хуту държат много от оръжията си.
Във факса си Далер заявява, че иска да предприеме действия и да отнеме тези оръжия. Ако оръжията не бъдат отнети, те ще бъдат използвани за избиване на тутси.
На следващия ден той получава факс от Кофи Анан, който отговаря за мироопазването в ООН. Той нарежда на Далер да не предприема никакви действия. Той казал на Далър, че защитата на гражданите не е част от мандата на UNAMIR. Около три месеца по-късно започва геноцидът в Руанда.
Въпроси и отговори
В: Каква беше целта на UNAMIR?
О: Целта на UNAMIR беше да помогне за сключването на мирно споразумение, да следи доколко то се изпълнява и да подкрепя новото правителство.
В: Кога започна UNAMIR?
О: UNAMIR започна през октомври 1993 г.
В: Кога започва геноцидът в Руанда?
О: Геноцидът в Руанда започна на 7 април 1994 г.
В: Колко време продължи геноцидът в Руанда?
О: Геноцидът в Руанда продължи 100 дни.
В: Колко души са убити по време на геноцида в Руанда?
О: По време на геноцида в Руанда са убити 800 000 души.
В: Колко бежанци са създадени в резултат на геноцида в Руанда?
О: В резултат на геноцида в Руанда 2 милиона души станаха бежанци в други държави, а други два милиона трябваше да избягат в различни части на Руанда.
Въпрос: Колко жени са били изнасилени през този период от време?
О: През този период са изнасилени до 250 000 жени.
