Световно наследство на ЮНЕСКО — дефиниция и списък на обектите

Открийте дефиницията и пълен списък на обектите на световното наследство на ЮНЕСКО — културни, природни и смесени обекти, местоположение, статус и мерки за опазване.

Обектите на световното наследство са места в света, които имат изключителна стойност от културна или природна гледна точка и които международната общност счита за достойни за опазване за бъдещите поколения. Те се подбират и вписват в Списъка на световното наследство от част от Организацията на обединените нации, наречена ЮНЕСКО.

Конвенция и организация

Конвенцията за световното наследство ("Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство") е международен договор на ООН, който урежда правилата за определяне, защита и управление на обектите на световното наследство. Държавите–страни по конвенцията (т.нар. "държави-партньори") могат да номинират обекти от своята територия. От тези държави се избират 21 членове в Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, който взема окончателните решения за вписване на обекти в Списъка.

Как се избира един обект

Процесът за вписване включва няколко основни стъпки:

• Държавата-партньор включва мястото в своя предварителен списък (Tentative List).
• Подготвя се номинационен файл със сведения за стойността на обекта, граници, план за управление и мерки за опазване.
• Номинaцията се оценява от експертни организации (главно ICOMOS за културни обекти и IUCN за природни обекти).
• Комитетът за световно наследство взема окончателно решение – вписване, въвеждане в Списъка на световното наследство в опасност, отхвърляне или отлагане на решението.

Критерии за вписване

За да бъде вписан, един обект трябва да притежава "изключителна универсална стойност" и да отговаря на поне един от официалните критерии, формулирани от ЮНЕСКО. Критериите са десет (i–x): първите шест (i–vi) са предимно културни, а vii–x са природни; някои обекти са смесени и изпълняват както културни, така и природни критерии.

Видове обекти и териториален статут

Всеки обект на световното наследство може да бъде място или вещ — например гора, планина, езеро, пустиня, паметник, сграда, ансамбъл или град. Всеки обект е част от правната територия на държавата, в която се намира, и тази държава носи главната отговорност за неговото опазване и управление.

Брой и разпределение

От началото на Конвенцията броят на обектите непрекъснато расте. Към настоящия момент има над 1 100 вписани обекта, включващи културни, природни и смесени обекти, разположени в множество държави по света. Някои държави имат особено много обекти в списъка; например в Италия се намира голям брой световно наследство.

Задължения и управление

Държавите-партньори следва да приемат национални закони и мерки за защита, да разработят планове за управление, да определят буферни зони, да провеждат мониторинг и да докладват редовно пред ЮНЕСКО. ЮНЕСКО може да предоставя техническа помощ и финансови средства, особено чрез механизми като Фонда за световно наследство и спешната помощ.

Опасности и защита

ЮНЕСКО поддържа и списък на обектите, поставени в риск — "Списък на световното наследство в опасност". Причините за включване в този списък са войни, природни бедствия, урбанизационен натиск, замърсяване и др. Понякога, при тежки и непреодолими заплахи, обект може да бъде изваден от Списъка (делистинг). Някои обекти са пострадали или унищожени в резултат на конфликти и вандализъм — например част от наследството в райони, контролирани от Ислямска държава в Ирак и Леванта.

Трансгранични и смесени обекти

Има множество трансгранични обекти, които се намират на територии на две или повече държави и се управляват съвместно. Съществуват и смесени обекти, които съчетават природна и културна стойност и удовлетворяват критерии от двете групи.

Как да намерите списъка и повече информация

Пълният и актуален списък на обектите, критериите за вписване, текстовете на номинациите и решенията на Комитета се публикуват на сайта на ЮНЕСКО и се обновяват след всяка сесия на Комитета. За всеки обект обикновено са налични описания, граници, планове за управление и отчети за състоянието му.

ЮНЕСКО насърчава международното сътрудничество за опазване на тези места, защото защитата на световното наследство е общо усилие на национално и международно ниво — целящо да запази най-ценните културни и природни постижения на човечеството за идните поколения.

Критерии за подбор

До края на 2004 г. имаше шест критерия за обекти на културното наследство и четири критерия за обекти на природното наследство. През 2005 г. единен набор от десет критерия замени старите критерии за културно и природно наследство. За да бъдат квалифицирани като обект на световното наследство, номинираните обекти трябва да отговарят на поне един от десетте критерия; те трябва също така да имат "изключителна универсална стойност". Ако даден обект отговаря едновременно на културни и природни критерии, той се нарича "смесен обект".

Културни критерии

1. "представлява шедьовър на човешкия творчески гений и културна значимост"
2. "показва важен обмен на човешки ценности за определен период от време или в рамките на една културна област в света, относно развитието на архитектурата или технологията, монументалните изкуства, градоустройството или ландшафтния дизайн"
3. "да е уникално или поне изключително свидетелство за културна традиция или за жива или изчезнала цивилизация".
4. "е изключителен пример за вид сграда, архитектурен или технологичен ансамбъл или пейзаж, който илюстрира важен етап от човешката история".
5. "е изключителен пример за традиционно човешко селище, земеползване или използване на морето, което е представително за дадена култура или за взаимодействието на човека с околната среда, особено когато е станало уязвимо под въздействието на необратима промяна".
6. "е пряко или осезаемо свързано със събития или живи традиции, с идеи или вярвания, с художествени и литературни произведения с изключителна универсална значимост"

Естествени критерии

7. "съдържа превъзходни природни феномени или райони с изключителна природна красота и естетическо значение".
8. "е изключителен пример, представящ основни етапи от историята на Земята, включително запис на живот, значими протичащи геоложки процеси в развитието на земните форми или значими геоморфни или физиографски характеристики".
9. "е изключителен пример, представящ значими протичащи екологични и биологични процеси в еволюцията и развитието на сухоземни, сладководни, крайбрежни и морски екосистеми, както и на растителни и животински съобщества"
10. "съдържа най-важните и значими природни местообитания за опазване на биологичното разнообразие in-situ, включително тези, в които се срещат застрашени видове с изключителна универсална стойност от гледна точка на науката или опазването"

Правен статут на определените обекти

Определянето на ЮНЕСКО за обект на световното наследство е prima facie доказателство, че такива чувствителни в културно отношение обекти са правно защитени съгласно военното право, Женевската конвенция, нейните членове, протоколи и обичаи, както и други договори, включително Хагската конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, и международното право.

По този начин договорът по Женевската конвенция постановява:

"Член 53. ЗАЩИТА НА КУЛТУРНИТЕ ЦЕННОСТИ И МЕСТАТА ЗА ПОКЛОНЕНИЕ. Без да се засягат разпоредбите на Хагската конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт от 14 май 1954 г." и на други съответни международни инструменти, се забранява

(а) да извършва всякакви враждебни действия, насочени срещу исторически паметници, произведения на изкуството или места за поклонение, които представляват културното или духовното наследство на народите;

(б) да използва тези обекти в подкрепа на военните усилия;

(в) да превръща такива обекти в обект на репресии."

 

Обект #274: Историческото светилище Мачу Пикчу, пример за смесен обект на културното наследство  


Обект #252: Тадж Махал, пример за обект на културното наследство  


Сайт #156: Национален парк "Серенгети" - пример за обект на природното наследство  

Въпроси и отговори

В: Какво представлява обектът на световното наследство?

В: Кой избира обектите?

В: Колко държави участват в процеса на подбор?

В: Какви видове обекти могат да бъдат включени в списъка?

В: В коя държава има най-много обекти на световното наследство?

В: Кой е собственикът на всеки обект?

В: Какво прави ЮНЕСКО, за да защити тези обекти?

Търсене по буква