Комитетът за световно наследство е органът, който взема решения относно местата, които ще бъдат включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Той следи за спазването на разпоредбите в Конвенцията за световното наследство и взема решения за опазването и управлението на вписаните обекти. Комитетът също така разпределя средствата от Фонда за световно наследство и може да предоставя спешна помощ, техническа подкрепа и финансиране за конкретни проекти за опазване. В състава на Комитета влизат 21 държави-изпълнителки, които се избират от държавите-страни по Конвенцията (в текста по-нататък посочени като 188-те държави, които са ратифицирали Конвенцията).

Основни функции

  • Вписване на обекти — разглежда и решава кои номинации да бъдат приети във „Списъка на световното наследство“ въз основа на Критериите и Оперативните насоки.
  • Мониторинг и консервация — следи състоянието на вписаните обекти чрез редовни доклади за състоянието и процедурата за „реактивен мониторинг“; може да включи обект в Списъка на застрашеното световно наследство („List of World Heritage in Danger“), ако съществуват сериозни заплахи за неговата цялост и значение.
  • Финансова подкрепа — управлява Фонда за световно наследство и решава за отпускане на средства за спешна помощ, технически проекти и изграждане на капацитет на държавите-страни.
  • Политики и насоки — приема и актуализира Оперативните насоки за прилагане на Конвенцията, както и решения и препоръки, насочени към подобряване на управлението и опазването на наследството.
  • Координация и сътрудничество — работи в тясно сътрудничество със Секретариата (World Heritage Centre) и консултативните органи — ICOMOS (за недвижимо културно наследство и културни оценки), IUCN (за природно наследство) и ICCROM (за консервация и обучение).
  • Контрол и приложими мерки — може да прилага мерки като искане за планове за действие, налагане на условия при вписване, временно влизане в „Списъка на застрашеното наследство“, а в крайни случаи — и изключване от Списъка.

Структура и избор на членовете

Комитетът се състои от 21 държави, избрани от Общото събрание на държавите-страни по Конвенцията. Изборът обикновено се провежда чрез таен вот. Членовете са разпределени така, че да отразяват регионалното разнообразие и географското представителство. Комитетът избира сред себе си Председател и Бюро (включващо заместник-председатели и докладчик), което подготвя заседанията и следи изпълнението на решенията между сесиите.

Съгласно Конвенцията за световното наследство членовете на комитета се избират за шест години, но в практиката често се прилагат по-кратки ротации, за да се даде възможност на повече държави да участват активно в работата на органа. На 15-ата Генерална асамблея (2005 г.) всички членове на комитета се съгласиха да работят само четири години, като стремежът е да се осигури по-широко участие на държавите-страни в различни периоди.

Работни процедури и вземане на решения

Комитетът провежда редовна сесия най-малко веднъж годишно — обичайно през лятото, като срещите могат да се провеждат в централата на ЮНЕСКО в Париж или на място в друга държава по решение на Комитета. По важни или спешни въпроси се свикват извънредни сесии. Решенията се вземат чрез консенсус, а когато той не е възможен — с гласуване.

При оценката на номинации и при мониторинга Комитетът опира на експертни становища и препоръки от консултативните органи (ICOMOS, IUCN, ICCROM) и на доклади и предложения на Секретариата (World Heritage Centre). Тези препоръки подпомагат обективността и научната обоснованост на решенията.

Задължения на държавите-страни и взаимодействие

Държавите, чиито обекти са номинирани или вписани, имат задължението да ги защитават и управляват съгласно изискванията на Конвенцията. Те представят номинационни документи, периодични доклади за състоянието (Periodic Reporting) и планове за управление, а Комитетът преглежда тези материали и дава указания или препоръки. При нужда Комитетът може да поиска конкретни мерки за подобряване на опазването или да предложи международна помощ.

Значение и влияние

Решенията на Комитета имат директно въздействие върху опазването на уникални културни и природни места в целия свят. Вписването на обект дава международна видимост, може да улесни достъпа до финансиране и техническа помощ, но и поставя изисквания за поддържане на високи стандарти за управление и консервация. Чрез своята работа Комитетът насърчава международното сътрудничество в опазване на общото човешко наследство.