Хилядолетните цели на ООН — определение, цели и резултати (2000–2015)
Преглед на хилядолетните цели на ООН (2000–2015): постижения, провали и въздействие върху борбата с бедността, здравето, образованието и устойчивото развитие.
Какво представляват хилядолетните цели на ООН
Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) са набор от осем глобални цели, приети от държавите-членки на ООН през 2000 г. Целта им бе да насочат усилията на световната общност към намаляване на бедността, подобряване на здравето и образованието и постигане на по-справедлив и устойчив растеж до 2015 г. В декларацията участвaха всички страни-членки (тогава 189, днес 193) и широк кръг международни организации — поне 23 от които поеха ангажимент да подпомагат изпълнението.
Осемте ЦХР (2000–2015)
- Изкореняване на крайната бедност и глад
- Постигане на всеобщо начално образование
- Насърчаване на равенството между половете
- Да се намали детската смъртност
- Подобряване на майчинотоздраве
- Борба с ХИВ/СПИН, malarия и други болести
- Да се осигури устойчивост на околната среда.
- Да се развие глобално партньорство за развитие.
Конкретни задачи, мониторинг и финансиране
Всяка цел включваше конкретни подцелеви показатели, измервани чрез определени индикатори и срокове. Редовно се публикуваха доклади за напредъка на глобално и регионално ниво, като данните идваха от национални статистики и международни организации.
За да се ускори напредъкът, през юни 2005 г. финансовите министри от Г-8 се договориха да отпускат допълнителни средства на Световната банка, Международния валутен фонд и Африканската банка за развитие (АБР) с цел частично опрощаване на дългове на бедните страни — стойност между 40 и 55 млрд. долара. Идеята бе освободените ресурси да се използват за инвестиции в здравеопазване, образование и социални услуги.
Помощта от развитите страни към изпълнението на ЦХР нарастваше през периода, но значителна част от средствата бе насочена към облекчаване на дългове, помощ при природни бедствия или военно-сигурностни програми, вместо директно за дългосрочно развитие.
Основни постижения (2000–2015)
- Бедност: Глобалната крайна бедност намаля значително — делът на хората, живеещи при крайна бедност, беше намален повече от наполовина в сравнение със ситуацията през 1990 г. Това се дължи основно на засилен икономически растеж в някои региони и целенасочени политики.
- Образование: Достъпът до начално образование се подобри значително: в много развиващи се региони постигнато почти всеобщо записване в началните училища.
- Здраве (деца и майки): Смъртността на децата под петгодишна възраст и майчиният морбидитет намаляха значително благодарение на ваксинации, подобрен достъп до здравни услуги и програми за здравно образование.
- Борба с епидемии: Заболеваемостта и смъртността от ХИВ/СПИН и някои други инфекциозни болести спаднаха в резултат на по-добър достъп до лечение, превенция и международна подкрепа.
- Води и санитария: Милиони хора получиха достъп до подобрени водоснабдителни услуги и санитарни условия — една от областите, в които бе постигнат напредък.
Ограничения и критика
- Напредъкът бе неравномерен: някои региони (особено части от Субсахарска Африка) изостанаха и някои от основните цели не бяха изпълнени там.
- Критиците отбелязват, че фокусът върху общи показатели често скрива вътрешните неравенства — между богати и бедни, градско и селско население, между етнически групи и полове.
- Имаше и проблеми с данните: липсваха надеждни статистики в някои държави, което затрудняваше измерването на напредъка.
- Част от финансирането беше пренасочвано към краткосрочни действия (като помощ при бедствия или военни нужди), а не винаги към дългосрочни инвестиции за устойчиво развитие.
- Някои от целите и индикаторите бяха критикувани заради своята опростеност — те не обхващаха цялата сложност на социално-икономическите проблеми и институционалните реформи, които са необходими за траен напредък.
Наследство и преход към Целите за устойчиво развитие (SDGs)
Въпреки недостатъците, ЦХР имат важно историческо значение: те мобилизираха политическа воля, финанси и внимание към глобалните неравенства и човешкото развитие. Постигнатото послужи като основа за по-широк и амбициозен набор от цели — Целите за устойчиво развитие (SDGs), приети от ООН през 2015 г. SDGs разширяват обхвата до 17 цели, обхващащи икономическа, социална и екологична устойчивост и обръщат повече внимание на неравенствата, качеството на данните и универсалния характер на ангажимента.
Кратко резюме
Целите на хилядолетието спомогнаха за значителни подобрения в много области между 2000 и 2015 г. — особено в намаляването на крайната бедност, разширяването на образованието и борбата с някои болести. Все пак, прогресът беше нееднороден и мнозина остават извън ползите от растежа. Опитът от изпълнението на ЦХР информира и формира подхода към по-амбициозните и комплексни Цели за устойчиво развитие, които следват от 2015 г. нататък.
Целите на хилядолетието за развитие са инициатива на ООН.
Въпроси и отговори
В: Какво представляват Целите на хилядолетието за развитие?
О: Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) са осем цели, поставени от ООН през 2000 г., за които всички 189 държави - членки на ООН, и поне 23 международни организации се съгласиха да се опитат да помогнат за постигането им до 2015 г.
В: Какви са някои от целите?
О: Някои от целите включват изкореняване на крайната бедност и глада, постигане на всеобщо начално образование, насърчаване на равенството между половете, намаляване на детската смъртност, подобряване на майчиното здраве, борба с ХИВ/СПИН, малария и други болести, осигуряване на екологична устойчивост и развитие на глобално партньорство за развитие.
Въпрос: Как развитите страни допринесоха за напредъка в постигането на тези цели?
О: През юни 2005 г. министрите на финансите от Г-8 се споразумяха да осигурят достатъчно средства на Световната банка, МВФ и Африканската банка за развитие, за да отменят 40-55 млрд. долара дълг на бедните страни, така че те да могат да използват ресурсите за подобряване на здравеопазването, образованието и намаляване на бедността. През този период развитите държави също увеличиха помощта си за ЦХР, като повече от половината от нея беше насочена към облекчаване на дългове, а голяма част от останалите средства бяха насочени към подпомагане при природни бедствия и военна помощ, вместо към развитие.
Въпрос: Какъв беше графикът за постигане на тези цели?
О: Всички 189 държави - членки на ООН (сега те са 193), заявиха, че ще се опитат да помогнат за постигането на целите до 2015 г., като всяка цел има конкретни задачи и дати за постигането им.
В: Какво представлява облекчаването на дълга?
О: Освобождаване от дълг е, когато кредиторът се съгласи да намали или опрости частично или изцяло финансовите задължения на длъжника. В този случай става дума за отписване на 40-55 милиарда долара дълг, дължим от бедните страни, за да могат те да използват ресурсите за подобряване на здравеопазването, образованието и намаляване на бедността.
Въпрос: Кой предостави средства за облекчаване на дълга? О: Финансовите министри от Г-8 предоставиха достатъчно средства на Световната банка, МВФ и Африканската банка за развитие, за да се опростят 40-55 милиарда долара дълг на бедните страни.
обискирам