Микена — археологически обект в Гърция и център на Микенската цивилизация

Открийте Микена — величествен археологически обект в Пелопонес, център на Микенската цивилизация, с гробници, крепости и митична история на древна Гърция.

Микена (на гръцки Μυκῆναι Mykēnai или Μυκήνη Mykēnē) е археологически обект в Гърция. Намира се на около 90 км югозападно от Атина, в североизточната част на Пелопонес.

През второто хилядолетие пр.н.е. Микена е един от най-важните центрове на ранната гръцка цивилизация със силна армия. Периодът от гръцката история от около 1600 г. пр.н.е. до около 1100 г. пр.н.е. се нарича Микенска Гърция.

Архитектура и паметници

Микенската акропола е заобиколена от масивни «циклопски» (cyclopean) каменни стени, изградени от огромни неправилни блокове, които впечатляват със своята масивност и устойчивост. Най-известният вход към крепостта е Лъвската порта — монументална каменна арка с релеф на двойка лъвове, символична сцена и важен пример за сакрална и дворцова архитектура.

В рамките на укрепленията се откриват останки от дворцов комплекс с мегарон (голяма зала с огнище), административни и икономически помещения. В близост до акропола са погребалните комплекси — Гробов кръг А (Grave Circle A), съдържащ богат инвентар от златни маски, оръжия и предмети на изкуството, и по-ранният Гробов кръг B.

Наоколо има и впечатляващи тролосови (кошерни) гробници, като известната «Атреева съкровищница» (Treasury of Atreus) — огромна куполообразна гробница с коридор (дромос) и висока надвиснала камера, датирана към късния бронзов век.

Открития и разкопки

Съвременните разкопки в Микена започват през 19 век. Един от най-известните ранни изследователи е Хайнрих Шлиман, който през 1876 г. открива Гробов кръг A и ценни погребални дарове — включително златни маски и богато орнаментирани предмети. Някои от откритите предмети стават емблематични (като т.нар. «Маска на Агамемнон»), макар наименованията и интерпретациите да остават спорни в научната литература.

По-късни систематични проучвания и публикации са проведени от археолози от Британското училище в Атина и други институции, които картографират акропола, разкриват дворцовите структури, гробниците и материали от ежедневния бит — керамика, метални предмети, печати и фрагменти от стенописи. Тези находки дават представа за социалната организация, икономиката и връзките на Микена с други центрове в Егея и Средиземноморието.

Значение и упадък

Микена е бил политически и военен център, който контролирал територии и търговски маршрути, имал сложна административна система и вероятно е играл роля на регионален хегемон през своя разцвет. В литературата и митологията градът е свързан с царя Агамемнон и разказите около Троянската война (европейската колективна памет на периода е отразена в епическите поеми на Омир).

Краят на Микенската цивилизация настъпва около 12–11 в. пр.н.е. в рамките на общия «колапс на бронзовата епоха» в Източното Средиземноморие. Причините за упадъка са комплексни и включват вътрешни социално-икономически кризи, външни нашествия, разрушителни земетресения и прекъсване на търговските връзки; точният причинно-следствен механизъм продължава да бъде предмет на изследване.

Консервация и достъп

Археологическият обект на Микена и околните паметници са под закрилата на държавата и международни организации; заедно с близкия обект Тиринри (Tiryns) те са включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Много от откритите предмети са изложени в Археологическия музей на Микена, който позволява на посетителите да видят оригиналите и да разберат историческия контекст.

Днес Микена е популярна туристическа дестинация: до археологическата зона се достига лесно от Атина и други градове на Пелопонес. Посетителите могат да разгледат Лъвската порта, дворцовите руини, гробовите комплекси и да се запознаят с богатото материално наследство на една от най-значимите цивилизации на ранната древногръцка история.

Търсене по буква