Крахът на бронзовата епоха: колапс на цивилизациите (1200–1150 пр.н.е.)

Регионални доказателства

Анатолия

Всеки важен анатолийски обект през предходната късна бронзова епоха показва разрушителен слой. Оказва се, че цивилизацията не се е възстановила до същото ниво като това на хетите в продължение на още хиляда години. Хатуза, хетската столица, е опожарена и изоставена и никога повече не е обитавана. Троя е разрушавана поне два пъти, след което е изоставена до римско време.

Кипър

Разграбването и опожаряването на обектите Енкоми, Китион и Синда може да се е случило два пъти, преди те да бъдат изоставени. Първоначално са предложени две вълни на разрушение - около 1230 г. пр.н.е. от морските народи и около 1190 г. пр.н.е. от бежанците от Егейско море.

Сирия

Преди това сирийски обекти са показвали доказателства за търговски връзки с Египет и Егейско море през късната бронзова епоха. Сведенията в Угарит показват, че разрушенията там са станали след управлението на Меренптах.

Последният цар на Угарит от бронзовата епоха, Амурапи, е съвременник на хетския цар Супилулиума II. Точните дати на неговото управление са неизвестни. Писмо на царя е запазено върху една от глинените плочки, намерени изпечени в пожара при разрушаването на града. В драматичен отговор на молба за помощ от царя на Аласия (Кипър) Амурапи подчертава сериозността на кризата, пред която са изправени много близкоизточни държави от нашествието на настъпващите морски народи:

Баща ми, ето, корабите на врага дойдоха (тук); градовете ми(?) бяха опожарени и те вършеха злини в страната ми. Нима баща ми не знае, че всичките ми войски и колесници(?) са в земята Хати и всичките ми кораби са в земята Лука?... Така страната е изоставена сама на себе си. Да знае баща ми това: седемте кораба на врага, които дойдоха тук, ни нанесоха много щети.

За съжаление на Угарит не пристига помощ и в края на бронзовата епоха Угарит е опожарен до основи. Клинописна плочка, намерена през 1986 г., показва, че Угарит е унищожен след смъртта на Мернептах, около 1178 г. пр.

Levant

Всички центрове, разположени по крайбрежния път от Газа на север, са разрушени и не могат да бъдат заети отново в продължение на тридесет години.

Гърция

Нито един от микенските дворци от късната бронзова епоха не е оцелял. Най-тежки са разрушенията в дворците и укрепените обекти. Тебес е един от най-ранните примери за това. Дворецът му е разграбван многократно между 1300 и 1200 г. пр. В крайна сметка той е унищожен от пожар.

На много други места е напълно неясно какво се е случило. Ясно е, че по време на срива на бронзовата епоха Атина преживява значителен упадък. На този обект няма доказателства за значителни разрушения. Укрепването на този обект предполага страх от упадъка на Атина. Възможно е изоставянето на Атина да не е било насилствено и да са предполагани други причини.

Пелопонес е най-силно засегнатата част от Гърция. До 90 % от малките обекти в региона са били изоставени, което говори за голямо обезлюдяване в региона. Отново, както при много от обектите на разрушение в Гърция, не е ясно как се е стигнало до това разрушение. Град Микена например първоначално е бил разрушен при земетресение през 1250 г. пр. н. е., за което свидетелства наличието на смачкани тела, погребани в срутени сгради. Въпреки това обектът е възстановен, за да бъде разрушен през 1190 г. пр.н.е. в резултат на поредица от големи пожари. Съществува предположение на Робърт Дрюс, че пожарите може да са били резултат от нападение срещу обекта и неговия дворец. Това се отрича от Ерик Клайн, който изтъква липсата на археологически доказателства за нападение.

Подобна е ситуацията в Тирин през 1200 г. пр.н.е., когато земетресение разрушава голяма част от града, включително и двореца. Вероятно обаче градът е продължил да бъде обитаван известно време след земетресението. В резултат на това съществува общо съгласие, че земетресенията не са унищожили окончателно Микена или Тирин, тъй като физическото разрушение не може да обясни напълно срутването. Причината за продължаващия упадък на тези обекти може да е екологична. По-специално е имало липса на домашно отгледана храна. Дворците са били важни за управлението и съхранението на вноса на храни. Тяхното разрушаване влошавало по-съществения фактор за недостиг на храна. Значението на търговията се подкрепя и от липсата на каквито и да било доказателства за насилствен или внезапен упадък в Микена.

Унищожаването на Пилос от пожар около 1180 г. предполага жестоко разрушаване на града. Има някои доказателства, че Пилос е очаквал морско нападение, като в плочките в Пилос се говори за "наблюдатели, които пазят крайбрежието". Табелките не дават никакъв контекст за това какво се наблюдава и защо. Независимо от това каква е била заплахата от морето, тя вероятно е изиграла роля в упадъка. Тя би възпрепятствала търговията и може би вноса на жизненоважни храни.

Краят на бронзовата епоха поставя началото на период, наречен гръцко тъмно средновековие, който продължава повече от 400 години. Заемането на някои градове, като Атина, продължило, но тяхното съществуване имало много по-различен характер. Те имали по-локална сфера на влияние, ограничена търговия и обедняла култура. На Гърция ѝ били необходими векове, за да се възстанови.

Месопотамия

Няколко града са разрушени, Асирия губи северозападните си градове, които са завладени от Тиглат-Пилесер I след възкачването му на царското кресло. Контролът върху вавилонските и асирийските области се простирал едва ли не отвъд границите на градовете. Вавилон е разграбен от еламитите.

Египет

След като очевидно оцелява известно време, Египетската империя се срива в средата на XII в. пр.н.е. (по време на управлението на Рамес VI). Това довело до Третия междинен период, т.е. нединастия.

Заключение

Робърт Дрюс описва срива като "най-тежкото бедствие в древната история, дори по-страшно от разпадането на Западната римска империя". Редица хора говорят за културните спомени за катастрофата като за разкази за "изгубения златен век". Хезиод например говори за епохите на златото, среброто и бронза, отделени от съвременния суров и жесток свят на епохата на желязото от епохата на героите.

Възможни причини за срутване

Това е период, свързан с разпадането на централната власт, обезлюдяването, особено на градските райони, загубата на грамотността в Анадола и Егейско море и ограничаването ѝ в други райони, изчезването на установените модели на международна търговия на дълги разстояния и все по-ожесточените борби за власт.

Съществуват различни теории, които обясняват ситуацията на колапс, като много от тях са съвместими помежду си.

Вулкани

Изригването на Хекла 3 е било по това време и е датирано от египтолози и британски археолози на 1159 г. пр.н.е.

Земетресения

Земетресенията обикновено се случват в последователност или "бури", при които силно земетресение с магнитуд над 6,5 по скалата на Рихтер може да предизвика последващи земетресения по отслабената линия на разлома. Когато картата на земетресенията се наложи върху картата на разрушените през късната бронзова епоха обекти, се вижда много тясно съответствие.

Миграции и набези

Доказателство за това са широко разпространените находки на мечове от типа Naue II (произхождащи от Югоизточна Европа) в целия регион, както и египетските записи за нахлуващи "северняци от всички страни". В кореспонденцията на Угарит по това време се споменават нашествия на племена като мистериозните морски народи. По същия начин последните документи от Линеар Б в Егейско море (датиращи от периода непосредствено преди разпадането) съобщават за голям ръст на пиратството, набезите на роби и други нападения, особено около Анадола. По-късно крепостите по либийското крайбрежие, изградени и поддържани от египтяните след управлението на Рамзес II, са построени, за да намалят набезите.

Тази теория се подсилва от факта, че сривът съвпада с появата на много нови етнически групи в региона. Индоевропейски племена като фригийци, траки, македонци и дорийски гърци изглежда са пристигнали по това време - вероятно от север. Изглежда е имало и широко разпространена миграция на арамейците - вероятно от югоизток.

Крайните причини за тези миграции могат да бъдат суша, развитие на войната/оръжието, земетресения или други природни бедствия. Това означава, че теорията за миграциите не е несъвместима с другите теории, споменати тук.

Обработка на желязо

Сривът на бронзовата епоха може да се разглежда в контекста на технологичната история, в която се наблюдава бавно, сравнително непрекъснато разпространение на технологията за обработка на желязо в региона, като се започне с ранно развитие на обработката на желязо в днешна България и Румъния през XIII и XII в. пр. Леонард Р. Палмър предполага, че желязото, макар и по-лошо от бронзовите оръжия, е било в по-богато количество и така е позволило на по-големите армии от ползващи желязо да надделеят над по-малките армии от ползващи бронз колесници.

Сега изглежда, че прекъсването на търговията на дълги разстояния е прекъснало лесното снабдяване с калай, което е направило невъзможно производството на бронз. По-старите инструменти са били рециклирани, а след това са били използвани железни заместители.

Суша

Сушата можеше лесно да ускори социално-икономическите проблеми и да доведе до войни. Неотдавна Брайън Фейгън показа как пренасочването на бурите в средата на зимата от Атлантическия океан на север от Пиренеите и Алпите, което е донесло по-влажни условия в Централна Европа, но суша в Източното Средиземноморие, е било свързано с колапса на късната бронзова епоха.

Промени във войната

Робърт Дрюс твърди, че масовата пехота е използвала новоразработени оръжия и брони.^192ff Използвани са леярски, а не ковани върхове на копия и дълги мечове, революционно сечащо и нападателно оръжие, както и копия. Появата на леярни за бронз подсказва, че "масовото производство на бронзови артефакти внезапно е придобило важно значение в Егейския регион". Например Омир използва "копия" като виртуален синоним на "воин", което подсказва за продължаващото значение на копието в боя.

Такива нови оръжия, използвани от протохоплитен модел пехота, способна да устои на атаките на масирани колесници, биха дестабилизирали държавите, които се основават на използването на колесници от управляващата класа. Това ускорявало рязък социален срив, тъй като нападателите и/или наемниците на пехотата започвали да завладяват, плячкосват и опожаряват градовете.

Срив на общите системи

Като обяснение за обратите в културата е предложен общ срив на системите. Тази теория повдига въпроса дали този срив е бил причина или следствие от обсъждания срив през бронзовата епоха.

В Близкия изток различни фактори, включително нарастване на населението, деградация на почвата, суша, технологии за производство на оръжия от бронз и желязо, са могли да доведат до повишаване на относителната цена на оръжията (в сравнение с обработваемата земя) до ниво, което е непосилно за традиционните войнствени аристокрации. В сложните общества, които са били все по-крехки, тази комбинация от фактори може да е допринесла за колапса.

Критичните недостатъци на късната бронзова епоха са нейната централизация, специализация, сложност и тежка политическа структура. Тези недостатъци впоследствие се разкриват чрез бунтове, дезертьорства, демографски кризи (пренаселеност) и войни между държавите. Други фактори, които биха могли да окажат нарастващ натиск върху крехките царства, са агресията на "морските народи", влиянието на пиратите върху морската търговия, сушата, неурожаите и гладът.