Вавилон — древен град в Месопотамия, история и Висящите градини
Вавилон е град-държава в древна Месопотамия, в днешен Ирак, на около 85 км южно от Багдад. Всичко, което днес е останало от първоначалния древен град Вавилон, е могила от разрушени сгради от кални тухли и отломки в плодородната Месопотамска равнина между реките Тигър и Ефрат. Съвременните археологически разкопки и историческите източници ни дават представа за величествената архитектура, гъстата урбанизация и важната роля на града като политически, религиозен и търговски център през хилядолетията.
Кратка история
Вавилон първоначално е бил малък град, възникнал в началото на третото хилядолетие преди Христа. През следващите столетия той нараства и постепенно придобива все по-голяма важност в Месопотамия, конкурирайки и понякога засенчвайки по-ранни свещени центрове като Нипур.
Хамурапи (правил приблизително през XVIII в. пр.н.е.) е един от най-известните владетели, който обединява значителни части от Месопотамия и създава обширна държава, чийто административен и правен авторитет се свързва с Вавилон. Неговият свод от закони (Кодексът на Хамурапи) е едно от най-важните свидетелства за организацията на обществото и правосъдието в древния Близък изток.
По-късно, след векове на политически промени, Вавилон отново изпъква като столица на Нововавилонската империя (период, често датиран около 612–539 г. пр. н. е. Хр.), когато държавата на халдейските царе възстановява мощта на града. В този период, при владетели като Небукаднецар II, Вавилон претърпява големи строителни програми и се превръща в един от най-впечатляващите градове на своята епоха.
Архитектура и градоустройство
Вавилон е известен със своите масивни защитни стени, монументални порти и богато украсени сгради. Сред характерните елементи са огромни тухлени платформи и зикурати (стъпаловидни храмови кули). Един от най-емблематичните паметници е прочутата Източна врата — т.нар. Врата на Ищар — покрита с глазирани керемиди в характерни василеви сини и с изображение на митични животни; фрагменти от нея днес са изложени в музея на Пергамон в Берлин.
Зикуратът Етеменкаи (възможно прототип на библейската кула Вавилон) е бил централна религиозна структура в града, а дворцовите комплекси и напоителните канали отразяват високото ниво на инженерни приложения и урбанистично планиране в региона. Градежът е предимно от слънчеви и изпечени кални тухли, често с декоративни глазури.
Висящите градини на Вавилон
Висящите градини се считат за едно от седемте чудеса на древния свят и традиционно се приписват на Вавилон като част от кралските градини, издигнати, за да възстановят пейзажа за съпруга на владетеля или като демонстрация на техническо майсторство. Въпреки това тяхното съществуване и точното им местоположение остават предмет на научен дебат: не са открити убедителни археологически останки в самия Вавилон, а някои учени предполагат, че описанията може да се отнасят до градини в Асирийската столица Ниневия или да са частица стилизирани разкази от по-късни източници (гръцки и вавилонски хроники).
Археология и съвременни проблеми
Систематични разкопки в района на Вавилон започват в края на XIX и началото на XX век под ръководството на археолози като Роберт Колдевей, които документират слоеве на население и откриват ключови архитектурни елементи и клинописни таблички. Някои от артефактите, включително фрагменти от Врата на Ищар, са преместени в европейски музеи.
През XX и XXI век останките на Вавилон са били подложени на реставрации и реконструкции, както и на щети вследствие на войни, модерни строителни намеси и разрушителни реставрационни практики, които предизвикаха критика в международната научна общност. През 2019 г. Вавилон е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, което подчертава необходимостта от защита и научно издържана консервация.
Културно значение и наследство
Вавилон остава важен символ в световната култура: като център на древна цивилизация, извор на закони и литература (клинописни текстове), архитектурни постижения и религиозни митове. Името му е запазено в религиозни текстове, класическа литература и съвременни интерпретации, където често обозначава както историческо величие, така и символ на упадък.
Ключови факти:
- Разположение: Месопотамската равнина между Тигър и Ефрат.
- Първи възникване: началото на III хилядолетие преди Христа.
- Знаменити личности: Хамурапи (старовавилонски период) и по-късни нововавилонски царе като Небукаднецар II.
- Известни паметници: Врата на Ищар, зикуратът Етеменкаи, дворцови комплекси и, според древните източници, Висящите градини.
- Съвременен статут: обект на археологически изследвания, реставрации и включване в световното културно наследство.
Вавилон е място, където история, археология и митология се преплитат — изучаването му продължава да разкрива нови аспекти от живота и мисленето на древните месопотамски общества.
Детайли от портата на Ищар
Карта, показваща територията на Вавилон при възкачването на Хамурапи през 1792 г. пр.н.е. и при смъртта му през 1750 г. пр.н.е.
Асирийски период
По време на царуването на асирийския цар Сенахериб Вавилония е в постоянно състояние на бунт, Успокоена е едва след пълното разрушаване на град Вавилон. През 689 г. пр.н.е. стените, храмовете и дворците му са разрушени, а отломките са хвърлени в Арахту, реката от южната страна на града. Този акт шокира религиозното съзнание на Месопотамия. След убийството на Сенахериб от двама от синовете му наследникът му Есархадон бърза да възстанови стария град. Той бил коронясан там и именно там живеел през част от годината.По-късно вавилонците виждат друг пример за божествено отмъщение в сриването на Асирийската империя.
Неовавилонска халдейска империя
Вавилон се отървава от асирийското владичество през 612 г. пр.н.е. и става столица на Нововавилонската халдейска империя.С възстановяването на вавилонската независимост следва нова ера на строителство и Навуходоносор II (604-561 г. пр. Хр.) превръща Вавилон в едно от чудесата на древния свят. Навуходоносор заповядва пълна реконструкция на императорския терен, включително възстановяването на зикурата Етеменанки и построяването на портата Ищар - най-впечатляващата от осемте порти, които ограждат периметъра на Вавилон. От оригиналната порта на Ищар са открити само основите и разпръснати тухли.
Навуходоносор има заслуга и за построяването на Висящите градини във Вавилон (едно от седемте чудеса на древния свят), за които се твърди, че са построени за неговата съпруга Амитис, която тъгува за дома. Дали градините наистина са съществували, е въпрос на спор. Историците не са единодушни относно местоположението им, а някои смятат, че може да са били объркани с градините в Ниневия.
Персия превзема Вавилон
През 539 г. пр.н.е. Неовавилонската империя пада под властта на персийския цар Кир Велики в битката при Опис. Стените на Вавилон били много високи и дебели. Единственият начин да се влезе в града е бил през една от многото порти. Река Ефрат течала в непосредствена близост до стените и Кир решил да използва реката, за да влезе в града. Войските на Кир отклоняват река Ефрат. Това накарало нивото на реката да спадне, което позволило на войниците да влязат в града.Вечерта вавилонците бяха организирали празненство. Персийската армия превзела по-голямата част от града, преди вавилонците да разберат, че персите са влезли в града. Разказът е съобщен от Херодот и се споменава и в Еврейската Библия. Кир превзема града, като преминава през портите на Вавилон с малка или никаква съпротива от страна на пияните вавилонци.
По-късно Кир издава указ, с който разрешава на хората, включително на евреите, да се завърнат в собствената си земя. Това се споменава в Стария завет. Той позволява възстановяването на еврейския храм в Йерусалим.
По времето на Кир и последвалия го персийски цар Дарий Велики Вавилон става столица на 9-та сатрапия (Вавилония на юг и Атура на север). Той е център на науката и научния прогрес. В Ахеменидска Персия вавилонското изкуство на астрономията и математиката е възродено. Вавилонските учени съставяли карти на съзвездията. Градът е бил административна столица на Персийската империя. Тази империя била най-могъщата в тогавашния свят. Направени са много важни археологически открития, които подобряват представата ни за онази епоха.
Първите персийски царе се опитват да запазят религиозните церемонии на Мардук. По времето на Дарий III свръхданъците и многобройните войни довеждат до разрушаване на основните вавилонски светилища и канали и до разпадане на региона. Въпреки трите въстания през 522 г. пр.н.е., 521 г. пр.н.е. и 482 г. пр.н.е. земята и град Вавилон остават под персийско управление в продължение на два века. През 331 г. пр.н.е. Александър Велики поема властта. По време на Партската империя Вавилон продължава да се свива и да губи значението си.
Въпроси и отговори
В: Къде се намираше Вавилон?
О: Вавилон се е намирал в днешен Ирак, на около 85 км южно от Багдад.
В: Какво е останало от първоначалния древен град Вавилон?
О: Всичко, което днес е останало от първоначалния древен град Вавилон, е могила от разрушени сгради от кални тухли и отломки в плодородната Месопотамска равнина между реките Тигър и Ефрат.
Въпрос: Кога Вавилон за първи път става град?
О: Вавилон се превръща в град в началото на третото хилядолетие пр.н.е.
В: Кога Вавилон става по-важен от Нипур?
О: Вавилон засенчва Нипур като "свещен град" на Месопотамия около 612-539 г. пр. н. е.
В: Кой пръв обединява Вавилонската империя?
О: Хамурапи пръв обединява Вавилонската империя.
В: Кой е бил столичният град на Нововавилонската империя?
О: Вавилон става столица на Нововавилонската империя.
В: Какво представляват висящите градини на Вавилон?
О: Висящите градини на Вавилон са едно от седемте чудеса на древния свят.
