Вавилон

Асирийски период

По време на царуването на асирийския цар Сенахериб Вавилония е в постоянно състояние на бунт, Успокоена е едва след пълното разрушаване на град Вавилон. През 689 г. пр.н.е. стените, храмовете и дворците му са разрушени, а отломките са хвърлени в Арахту, реката от южната страна на града. Този акт шокира религиозното съзнание на Месопотамия. След убийството на Сенахериб от двама от синовете му наследникът му Есархадон бърза да възстанови стария град. Той бил коронясан там и именно там живеел през част от годината.

По-късно вавилонците виждат друг пример за божествено отмъщение в сриването на Асирийската империя.

Неовавилонска халдейска империя

Вавилон се отървава от асирийското владичество през 612 г. пр.н.е. и става столица на Нововавилонската халдейска империя.

С възстановяването на вавилонската независимост следва нова ера на строителство и Навуходоносор II (604-561 г. пр. Хр.) превръща Вавилон в едно от чудесата на древния свят. Навуходоносор заповядва пълна реконструкция на императорския терен, включително възстановяването на зикурата Етеменанки и построяването на портата Ищар - най-впечатляващата от осемте порти, които ограждат периметъра на Вавилон. От оригиналната порта на Ищар са открити само основите и разпръснати тухли.

Навуходоносор има заслуга и за построяването на Висящите градини във Вавилон (едно от седемте чудеса на древния свят), за които се твърди, че са построени за неговата съпруга Амитис, която тъгува за дома. Дали градините наистина са съществували, е въпрос на спор. Историците не са единодушни относно местоположението им, а някои смятат, че може да са били объркани с градините в Ниневия.

Персия превзема Вавилон

През 539 г. пр.н.е. Неовавилонската империя пада под властта на персийския цар Кир Велики в битката при Опис. Стените на Вавилон били много високи и дебели. Единственият начин да се влезе в града е бил през една от многото порти. Река Ефрат течала в непосредствена близост до стените и Кир решил да използва реката, за да влезе в града. Войските на Кир отклоняват река Ефрат. Това накарало нивото на реката да спадне, което позволило на войниците да влязат в града.

Вечерта вавилонците бяха организирали празненство. Персийската армия превзела по-голямата част от града, преди вавилонците да разберат, че персите са влезли в града. Разказът е съобщен от Херодот и се споменава и в Еврейската Библия. Кир превзема града, като преминава през портите на Вавилон с малка или никаква съпротива от страна на пияните вавилонци.

По-късно Кир издава указ, с който разрешава на хората, включително на евреите, да се завърнат в собствената си земя. Това се споменава в Стария завет. Той позволява възстановяването на еврейския храм в Йерусалим.

По времето на Кир и последвалия го персийски цар Дарий Велики Вавилон става столица на 9-та сатрапия (Вавилония на юг и Атура на север). Той е център на науката и научния прогрес. В Ахеменидска Персия вавилонското изкуство на астрономията и математиката е възродено. Вавилонските учени съставяли карти на съзвездията. Градът е бил административна столица на Персийската империя. Тази империя била най-могъщата в тогавашния свят. Направени са много важни археологически открития, които подобряват представата ни за онази епоха.

Първите персийски царе се опитват да запазят религиозните церемонии на Мардук. По времето на Дарий III свръхданъците и многобройните войни довеждат до разрушаване на основните вавилонски светилища и канали и до разпадане на региона. Въпреки трите въстания през 522 г. пр.н.е., 521 г. пр.н.е. и 482 г. пр.н.е. земята и град Вавилон остават под персийско управление в продължение на два века. През 331 г. пр.н.е. Александър Велики поема властта. По време на Партската империя Вавилон продължава да се свива и да губи значението си.