Хамурапи (на акадски от аморитски ˤAmmurāpi, което означава "родственикът е лечител", от ˤAmmu, което означава "бащин роднина", и Rāpi, което означава "лечител") е шестият вавилонски цар от 1792 г. пр.н.е. до 1750 г. пр.н.е. Става цар, след като баща му абдикира, и е първият владетел на Вавилония. Като печели войни срещу други царства в Месопотамия, Хамурапи създава голяма Вавилонска империя. Синът му Самсу-илуна и по-късните вавилонски владетели обаче губят голяма част от придобитите земи.

Хамурапи е най-известен със своите закони, известни като Кодекса на Хамурапи. Кодексът на Хамурапи е един от първите писмени правни кодекси в историята.

Кратка биография и проява на власт

Хамурапи е владетел от аморитската династия в Урук/Вавилон и консолидира властта си чрез серия от военни кампании и политически съюзи. Неговото управление е период на разширяване и централизация: той побеждава съседни градове-държави и обединява значителна част от Месопотамия под вавилонска власт. Въпреки това, след смъртта му, държавата преживява затруднения и загуби на територии поради външни нашествия и вътрешна нестабилност.

Политика, администрация и строителни дейности

Хамурапи провежда активна вътрешна политика. Под негово ръководство се развиват административни реформи, централно управление и ефективна данъчна система. Строителството и поддържането на канали за напояване, укрепване на градски стени и възстановяване на храмове са сред приоритетите на двора — това укрепва икономиката и легитимността на владетеля. Хамурапи използва писмени документи, знаци и клинописна администрация, за да контролира сделките, данъците и съдебните решения.

Кодексът на Хамурапи — характер и съдържание

Кодексът на Хамурапи представлява голяма стела с надписи на акадски език, изсечени с клинопис. В текста има пролог, самите закони (около 282 постановления) и епилог. В пролога и епилога царят представя себе си като избран от боговете (особено от бога на справедливостта Шамаш) да донесе ред и справедливост. Законовите разпоредби обхващат широк кръг от обществени отношения: наказателно право, семейно право (бракове, разводи, наследство), права върху собственост и земя, търговски и трудови въпроси, задължения на чиновници и наказания за корупция.

Много от разпоредбите са пример за принципа на взаимност и пропорционалност на наказанието (понякога описван като "око за око, зъб за зъб" — лат. lex talionis), но тези формулировки се прилагат в зависимост от социалния статус на засегнатите лица. Законите често фиксират точни глоби и компенсации и се стремят да регулират икономическите взаимоотношения и да предпазят по-слабите икономически слоеве от злоупотреби (например регулации за дългове и кредитни практики).

Авторство и предназначение

Въпреки че стелата представя Хамурапи като автор и законотворец, повечето историци смятат, че кодексът е резултат от дейността на кралска канцелария и старши писари, които събират и формулират съществуващи обичаи и съдебни решения в писмена форма. Целта е да се осигури по-еднакво прилагане на правото във владението и да се укрепи кралската власт като гарант на справедливостта.

Откриване и значение за модерната наука

Стелата с Кодекса е открита при археологически разкопки в древния град Сузи (дн. Иран) в началото на XX в. и днес оригиналът се съхранява в Лувъра. Откритието е едно от най-важните в литературното и правно наследство на древния Близък изток, тъй като предоставя подробни данни за социалната структура, икономиката и правната мисъл на епохата. Кодексът не е "универсален закон" в съвременния смисъл, но служи като ясен източник за разбирането на това как древните общества уреждали спорове и санкционирали нарушения.

Наследство и историческа оценка

Хамурапи остава в историческата памет като един от най-известните законотворци на древността и като владетел, който разшири и централизира Вавилон. Неговото управление и особено Кодексът оказват влияние върху по-късните правни традиции в Месопотамия и формират важна част от изходния материал за изследване на древното право. Историците оценяват неговите постижения като съчетание от военна мощ, административен талант и стремеж към установяване на ред чрез писани закони.

Бележка за датировката: Посочените години (1792–1750 пр.н.е.) съответстват на т.нар. средна хронология — при изследователите има и други хронологични схеми (къса, дълга), които дават леко различни дати, но общата историческа рамка и значението на Хамурапи остават непроменени.