Ханс Гайгер — германски физик, участник в експеримента Гайгер–Марсден и съизобретател на Гайгеровия брояч

Ханс Гайгер — германски физик, съавтор на експеримента Гайгер–Марсден и съизобретател на Гайгеровия брояч, ключова фигура при откриването на атомното ядро.

Йоханес Вилхелм "Ханс" Гайгер (30 септември 1882 г. - 24 септември 1945 г.) е германски физик, известен с ключови приноси в изследването на йонизиращите лъчения и в експерименталната атомна физика. Може би е най-известен като съизобретател на детекторния компонент на Гайгеровия брояч и с експеримента на Гайгер-Марсден, при който е открито атомното ядро. Гайгер е роден в Нойщат ан дер Хаард, Германия. Той е едно от петте деца на индолога Вилхелм Лудвиг Гайгер, професор в университета в Ерланген.

През 1902 г. Гайгер започва да изучава физика и математика в университета в Ерланген и през 1906 г. получава докторска степен. През 1907 г. заминава за университета в Манчестър, където работи с Ърнест Ръдърфорд. През 1909 г. заедно с Ърнест Марсдън провежда прочутия експеримент на Гайгер-Марсден (наричан още „експеримент със златно фолио“), чиито резултати опровергават тогавашния „пудинг модел“ на атома и позволяват на Ръдърфорд да предложи модел с компактно, положително заредено ядро.

Научни приноси

Заедно с Ръдърфорд Гайгер разработва ранни форми на детекционни тръби (т.нар. Ръдърфорд–Гайгерова тръба), които бележат начало на методите за измерване и броене на частици. През 1911 г. Гайгер и Джон Мичъл Нътъл формулират и демонстрират т.нар. закон (или правило) на Гайгер-Нътъл, който свързва скоростта на α-разпад с енергията на емитираните алфа-частици и е важен за разбирането на радиоактивния разпад.

През 1928 г. Гайгер и неговият асистент Валтер Мюлер създават усъвършенствана версия на тръбата на Гайгер — т.нар. тръба на Гайгер–Мюлер. Тази конструкция е практичен, надежден и широко употребяван газоразряден детектор за йонизиращи лъчения, способен да регистрира бета- и гама-лъчения, както и алфа-частици при подходяща конструкция. Принципът на работа се базира на усилване на йонизационните импулси в газова среда и електрическо броене на отделните събития.

Гайгер е работил и с Джеймс Чадуик, който по-късно открива неутрона; колаборациите и обменът на опит между изследователите от училището на Ръдърфорд са допринесли за бързото развитие на ядрена и атомна физика в първата половина на XX век.

Академична кариера

През 1912 г. Гайгер заема позиция във Физико-техническата райхсантрала (Physikalisch-Technische Reichsanstalt) в Берлин, където ръководи експериментални отдели и развива методи за измерване на радиация. По-късно става професор — през 1925 г. в Кил, през 1929 г. в Тюбинген, а от 1936 г. заема научна позиция в Берлин. В хода на академичната си кариера продължава да работи върху детекторни техники и свойства на радиоактивните емисии.

Личен живот и оценка на поведението през ерата на националсоциализма

Гайгер е бил член на т.нар. клуб „Ураниум“ (Uranverein) — неформална наука и изследователска мрежа, свързана с германски опити в областта на ядрената физика през 30-те и 40-те години. Въпреки това отношението му към националсоциализма и поведението му спрямо преследваните колеги са предмет на противоречиви интерпретации. Няма данни, че е заемал публични политически позиции в подкрепа на режима; някои източници сочат, че е помагал на отделни колеги, докато други посочват случаи на дистанциране или на отказ от сътрудничество с евреи-учени. Поради недостатъчни или противоречиви документи, оценката на неговата роля в тези години остава предмет на историческо изследване.

Смърт и наследство

Гайгер умира в Потсдам, Германия, на 24 септември 1945 г., няколко месеца след края на Втората световна война в Европа. Оставя след себе си значим научен принос — най-вече във формата на практични радиационни детектори и в експериментите, които утвърждават наличието на компактно ядро в атома. Технологията на Гайгер–Мюлеровите броячи продължава да е в употреба и до днес в различни приложения — от лабораторни измервания до лични дозиметри и промишлен мониторинг.

Личният му живот остава относително скромно документиран. Той има четирима братя и сестри — три сестри и един брат, по-млади от него. Брат му, Рудолф Гайгер, проявява интерес към метеорологията и климатологията.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Ханс Гайгер?

В: Къде е роден?

В: Какво е учил в университета?

В: С кого е работил?

В: Кой известен експеримент са провели заедно?

В: Какъв закон откриват заедно?

В: Колко братя и сестри е имал той?

Търсене по буква