Управлението (или царуването) е периодът от време, през който даден монарх (крал, кралица, император и т.н.) упражнява върховна власт над определена държава или общност. Понятието се използва и за обозначаване на времето, през което духовен водач заема своята длъжност — например управлението (понтификатът) на папа, мандатът на далай лама, или служението на патриарх. Управлението може да означава както индивидуален период на едно лице, така и термин за самата длъжност или първенство.

Начало и край на царуването

Царуването обикновено започва с възкачване на престола — по наследство, избор, коронация или провъзгласяване — и завършва при една от следните обичайни обстоятелства:

  • смърт на монарха или водача;
  • оставка или абдикация по желание на титуляра;
  • отстраняване или депозиция, включително чрез преврат или съдебна процедура;
  • регентство или временно управление, когато монархът е непълнолетен, болен или неспособен да изпълнява функциите си;
  • интеррегнум — временен вакуум на властта между двама владетели.

Титулатура, регнално име и номерация

Много монарси приемат специално име при възкачването (регнално име) и се отбелязват със своя regnal number (I, II, III и т.н.), за да се различават от предходни владетели със същото име. Тези практики служат и за ясна хронологизация в официални документи и исторически хроники.

Отброяване на годините на царуване

В редица исторически обществени системи периодите на управлението са били използвани при датирането на документи. Например в англосаксонска Англия много кралски документи са били датирани по годината на царуване на съответния крал. Това означава, че вместо да се посочва календарната година, е посочвано колко години е на трона владетелят. Подобна практика е била широко разпространена и в други държави и е продължила в различни форми до по-късни векове — в някои случаи до официалното въвеждане на модерните ери и календарни системи.

Функции и форми на власт

Реалното съдържание на едно управление варира значително:

  • в абсолютистките монархии владетелят често притежава широки изпълнителни, законодателни и съдебни правомощия;
  • в конституционните монархии ролята на монарха може да бъде предимно представителна и церемониална, докато изпълнителната власт принадлежи на избрано правителство;
  • при духовните водачи (папа, патриарх и др.) управлението често включва религиозно-административни функции и духовно ръководство на определена общност;
  • в някои системи (напр. изборна монархия или източни теократични институции) титлата може да бъде резултат от избор, акламация или особен ритуал.

Специални случаи

Има и разнообразни особености, свързани с царуването: съввладение (коцаруване), когато двама или повече лица управляват заедно; регенство — временна замяна при непълнолетие или неспособност на монарха; и специфични правила за наследяване (салично право, примогенитура, електория и др.). При някои духовни институции (напр. при далай ламата) темата за «царуване» се свързва с религиозни вярвания за прераждане и преизбиране на титуляра.

Значение за историята и обществото

Царуването е важен ориентир в политическата и културната история на една общност: то маркира периоди на реформи, войни, икономически и социални промени. В юридически и административен смисъл датите по регнални години помагат за проследяване на актове, закони и събития. Освен това персоналният стил, политиките и продължителността на управлението често определят как ще бъде запомнен един владетел — като реформатор, тиранин, реформатор или символична фигура.