Саксония-Гота-Алтенбург — история и развитие на германското херцогство

Саксония-Гота-Алтенбург (на немски: Sachsen-Gotha-Altenburg) е историческа германска държава в днешна Тюрингия, Германия. Тя принадлежи към т.нар. ернестински херцогства — поредица от малки дукати, възникнали в резултат на поделенията на владенията на саксонските ернестински линии.

Произход и територия

Държавата има своите корени в наследствените сделки от 17. век. През 1672 г. умира Фридрих Вилхелм III, последният херцог на Саксония-Алтенбург, и неговите владения са наследени от Ернест I, херцог на Саксония-Гота, който е женен за братовчедката на Фридрих Вилхелм, Елизабет София. След смъртта на Ернест I през 1675 г. неговите територии са разделени между синовете му, а през 1680 г. най-големият син Фридрих приема като своя част от страната, обединявайки области около градовете Гота и Алтенбург — така възниква херцогство Саксония-Гота-Алтенбург.

Политическо развитие и статус

Като малко ернестинско херцогство Саксония-Гота-Алтенбург има ограничена територия, но играе активна роля в регионалната политика на Централна Германия. През XVIII–XIX в. херцогството е част от последователните германски държавни съюзи: Свещената Римска империя, по-късно Рейнският съюз (при Наполеон), Германския съюз (след Виенския конгрес), и накрая — в рамките на Северогерманския съюз и Германската империя (1871–1918). Управлението е центрирано в дворовете на херцозите, като в Гота и Алтенбург се развиват административни институции и правна система в стила на малките германски дукове.

Разпад и преразпределяне (1825)

През 1825 г. владетелската линия на херцогството на Саксония-Гота и Алтенбург угасва без пряк мъжки наследник. В последвалото преразпределение на ернестинските територии частите, известни като Саксония-Гота, са предоставени на династията на Саксония-Кобург-Заалфелд, а Саксония-Алтенбург преминава към херцозите на Саксония-Хилдбургхаузен. Това разместване променя картата на малките дукати в Тюрингия и оформя съвременните линии на някои германски династии.

Икономика, култура и наследство

В икономическо отношение херцогството е предимно селско, с развиващи се градски центрове като Гота и Алтенбург. В края на XVIII и XIX век индустриализацията донася занаятчийско и по-късно фабрично производство, а транспортните връзки се подобряват.

Културно херцогството оставя значимо наследство: в Гота се намира замъкът Фриденщайн (Friedenstein) — резиденция на херцозите и важен център на науката и изкуствата. В града работи и известно издателство, което издава Almanach de Gotha — важен европейски родословен и държавен справочник. Дворците и колекциите от произведения на изкуството в Гота и Алтенбург свидетелстват за ролята на дука като покровител на науката и културата.

Край на херцогството и включване в Тюрингия

С разпадането на германските монархии в края на Първата световна война херцозите абдикират и традиционният политически ред рухва. След края на войната и политическите промени херцогствата губят своя държавен статут. През 1920 г. бившите територии на Саксония-Гота и Саксония-Алтенбург са включени в новосъздадената провинция Тюрингия, която обединява голяма част от малките тюрингски държавици в единен провинциален субект на Ваймарската република.

Ключови дати: 1672 — смърт на Фридрих Вилхелм III и наследяване; 1675/1680 — оформяне на херцогството; 1825 — преразпределение на ернестинските дукати; 1918 — край на монархията; 1920 — включване в Тюрингия.
Главни градове: Гота и Алтенбург, където са концентрирани дворцовата администрация, културните институции и търговията.

Днес Саксония-Гота-Алтенбург се изучава като пример за динамиката на малките немски владения, тяхното културно влияние и ролята им в процеса на политическа консолидирация, който довежда до модерна Германия.

Херцози на Саксония-Гота-Алтенбург

Ернест I Благочестивия (1640-1675), наследява Саксония-Алтенбург през 1675 г.
Фридрих I (1675-1691), син на Ернест Благочестивия и първият херцог на Саксония-Гота-Алтенбург.
Фридрих II (1691-1732), син
Фридрих III (1732-1772), син
Ернест II (1772-1804), син
Емил (1804-1822), син
Фредерик IV (1822-1825), брат

Разделен между Саксония-Кобург-Заалфелд и Саксония-Хилдбургхаузен

Херцогства Ернестина след разделянето на Ерфурт 1572 г.
Саксония-Ваймар (1572-1806) - Саксония-Кобург-Айзенах (1572-1596) - Саксония-Кобург (1596-1633; 1681-1699) - Саксония-Айзенах (1596-1638; 1640-1644; 1672-1806) - Саксония-Алтенбург (1603-1672; 1826-1918) - Саксония-Гота (1640-1680) - Саксония-Гота-Алтенбург (1681-1826) - Саксония-Марксул (1662-1672) - Саксония-Йена (1672-1690) - Саксония-Айзенберг (1680-1707) - Саксония-Хилдбургхаузен (1680-1826) - СаксонияРемхилд (1680-1710) - Саксония-Заалфелд (1680-1735) - Саксония-Майнинген (1681-1918) - Саксония-Кобург-Заалфелд (1735-1826) - Саксония-Ваймар-Айзенах (1806-1918) - Саксония-Кобург и Гота (1826-1918)

Държави от Рейнската конфедерация (1806-13 г.)
Ранг, издигнат от Наполеон	Кралства: Бавария \| Саксония \| Вюртемберг Велики херцогства: Баден \| Хесен
Създадени държави	Кралства: Вестфалия Велики херцогства: Берг \| Франкфурт‡ \| Вюрцбург Княжества: Ашафенбург† \| Лайен \| Регенсбург†
Съществуващи държави	Херцогства: Анхалт: Бернбург, Десау, Кьотен \| Аренберг \| Мекленбург: Мекенбург: Шверин, Щрелиц \| Насау \| Олденбург \| Саксония: Саксония: Кобург-Заалфелд, Гота-Алтенбург, Хилдбургхаузен, Майнинген, Ваймар, Айзенах, Ваймар-Айзенах Княжества:** Хоенцолерн: Хехинген, Зигмаринген \| Изенбург-Бирщайн \| Лихтенщайн \| Липе-Детмолд \| Ройс: Еберсдорф, Грейц, Лобенщайн, Шлайц \| Залм: Кирбург, Залм \| Шаумбург-Липе \| Шварцбург: Рудолщат, Зондерсхаузен \| Валдек
до 1809 г. ** от 1809 г. † до 1810 г. ‡ от 1810 г.

Държави от Германската конфедерация (1815-66)
Империи	Австрия
Царства	Прусия \| Бавария \| Саксония \| Хановер \| Вюртемберг
Електорати	Хесен
Велики херцогства	Баден \| Хесен \| Люксембург \| Мекленбург-Шверин \| Мекленбург-Щрелиц \| Олденбург \| Саксония-Ваймар-Айзенах
Херцогства	Анхалт: Бернбург¹, Десау¹, Кьотен² \| Брунсуик \| Холщайн \| Лимбург \| Насау \| Саксония: Алтенбург³, Кобург-Заалфелд⁴ , Кобург-Гота³, Гота-Алтенбург , ⁴Хилдбургхаузен⁴ , Лауенбург, Майнинген
Княжества	Хесен-Хомбург \| Хоенцолерн: Хехинген⁵ , Зигмаринген⁵ \| Лихтенщайн \| Липе \| Ройс: Старейшина, младши \| Шаумбург-Липе \| Шварцбург: Рудолщат, Зондерсхаузен \| Валдек и Пирмонт
Градове-държави	Бремен \| Франкфурт \| Хамбург \| Любек
1: от 1863 г. се слива с Анхалт; 2: до 1847 г.; 3: от 1826 г.; 4: до 1826 г.; 5: до 1850 г.

Контрол от страна на органа: Национални библиотеки

Чешка република

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Саксония-Алтенбург?

О: Саксония-Гота-Алтенбург е държава в днешна Тюрингия, Германия.

В: Как се е образувала?

О: Тя е създадена през 1672 г., когато Фридрих Вилхелм III, последният херцог на Саксония-Алтенбург, умира и Ернест I, херцог на Саксония-Гота, наследява неговите владения.

В: Кога херцогство Саксония-Гота-Алтенбург възниква официално?

О: Херцогство Саксония-Гота-Алтенбург възниква официално през 1680 г., когато най-големият син на Ернест, Фридрих, поема контрола над частите на страната Гота и Алтенбург.

Въпрос: Какво се случва с кралския дом Саксония-Гота и Алтенбург, когато той изчезва през 1825 г.?

О: Когато кралският дом на Саксония-Гота и Алтенбург изчезва през 1825 г., Саксония-Гота е дадена на Саксония-Кобург Саалфилд, а Саксония-Алтенберг преминава към херцога на Саксония Хилдбургхаузен.

В: Какво се случва след Първата световна война?

О: След края на Първата световна война и премахването на германските монархии Саксония-Гота и Саксония-Алтенбург са включени в новосъздадената държава Тюрингия през 1920 г.

В: Кой наследи владенията на Фридрих Вилхелм III?

О: Ернест I, херцог на Саксегота, се е оженил за братовчедката на Фредерик Вилхелм - Елизабет София, и е наследил владенията на Фредерик ВилхелмIII, когато той умира през 1672 г.