Далай Лама /ˈdɑːlaɪ ˈlɑːmə/ е религиозна фигура в тибетския будизъм. Той е най-висшият духовен учител на школата Гелугпа. За новия Далай Лама се казва, че е прероденият стар Далай Лама; линията на прераждания се проследява до 1391 г. Първите три личности, които днес се смятат за Далай Лами, са били номинирани ретроспективно, а систематичното използване на титлата и институцията формират вече от XV–XVI век. Четиринадесетият и настоящ Далай Лама е Тензин Гяцо.

Произход и значение на титлата

Думата "Далай Лама" съчетава чужд и тибетски елемент: "Далай" идва от монголски и означава "океан" (символ на голяма мъдрост), а "Лама" е тибетски термин за "духовен учител" или "гуру". Идеята е да се подчертае огромната духовна мъдрост и авторитет на титулярния водач. В средата на XVI в. монголски вожд (Алтан хан) даде почетната титла на един от водещите тибетски учители, а през XVII в. институцията на Далай Лама вече е централизирана в Тибет — частично чрез политическата роля, която някои от Далай Ламите поемат.

Избор и система на прераждане (тулку)

Далай Лама е част от системата на т.нар. тулку — признати съзнателни прераждания на високодуховни личности. Процесът на търсене на следващия Далай Лама включва молитви, визии, пророчества, знаци и изпитвания пред лични вещи и реликви на предишния Далай Лама. В истории различни монашески комисии и регенти са участвали в откриването. През XVIII в. династията Цин въведе и административни мерки за регулиране на избора (напр. практиката на "Златната кутия" или Golden Urn от 1793 г.), което по-късно бе използвано от Пекин, за да утвърди контрол върху изборите на висши тибетски духовници. Днес въпросът кой има право да утвърждава следващия Далай Лама е предмет на спор между Тибетския духовен център в изгнание и правителството на Китай.

Политическа роля и изгнанство

От XVII в. до 1959 г. Далай Лама е не само религиозен, но и светски ръководител на тибетското правителство. Петият Далай Лама (XVII в.) установява двореца Потала в Лхаса като седалище на управлението и център на Ганденподрангската администрация. През 1959 г., след събитията около въстанието в Тибет и намесата на Китайската народна република, тогавашният Далай Лама трябва да избяга от Тибет и да се установи в Дхарамсала, Индия, където създава правителство в изгнание и център за тибетската културна и политическа дейност. Днес Дхарамсала остава неговата база.

Духовно и международно влияние

Настоящият Далай Лама е Негово Светейшество Тензин Гяцо, роден през 1935 г. (р. Лхамо Тондух). Той е важна фигура не само за тибетските будисти, но и за международната общност, поради усилията си за ненасилствено разрешаване на конфликта около Тибет, за опазване на тибетската култура и религия, както и за популяризирането на будистки идеи за състрадание, етика и междуверски диалог. През 1989 г. Тензин Гяцо получава Нобелова награда за мир за своята ненасилствена борба за освобождаване и хуманитарна дейност. В политически план той е предложил т.нар. "Среден път" — стремеж към истинска автономия за Тибет вътре в Китай, вместо пълна независимост.

Дворци, центрове и наследство

През зимата Далай Лама отсяда в двореца Потала, а през лятото — в двореца Норбулингка; и двата се намират в Лхаса, Тибет. Потала е построен в голяма степен при Петия Далай Лама и представлява символ на тибетската религиозна и политическа власт; днес е част от световното културно наследство (UNESCO). Норбулингка е традиционната лятна резиденция и също е важно културно място. В изгнание Далай Лама продължава да обучава монаси, да подкрепя образование и културни програми и да популяризира тибетското изкуство и език.

Съвременни предизвикателства

Сред основните съвременни предизвикателства, свързани с институцията на Далай Лама, са: въпросът за легитимността и авторитета при избор на следващия Далай Лама (особено при намеса от страна на държавни власти), опазването на тибетската религиозна свобода и култура в условията на политически натиск, както и ролята на религиозния лидер в глобален контекст на секуларизация и междукултурен диалог. Настоящият Далай Лама публично е загатвал, че след неговата смърт може да избере да се прероди в чужбина, да се върне като невидима форма, или дори да не се прероди — теми, които провокират дискусии сред тибетците и международната общност.

Институцията на Далай Лама остава една от най-известните и символични в съвременния будизъм и международната политика, съчетавайки религиозно лидерство, културна идентичност и стремеж към ненасилствено решаване на конфликти.