Данте Алигиери

Живот

Данте Алигиери е роден през 1265 г., между 14 май и 13 юни, под името "Дуранте Алигиери". около 1450 г. (галерия "Уфици"). Семейството му е било важно във Флоренция и е подкрепяло Папството. Майката на поета е Бела дели Абати. Тя умира, когато Данте е на седем години, и Алигиеро скоро се жени отново - за Лапа ди Киарисимо Чиалуфи. Лапа имала две деца - братът на Данте Франческо и сестрата "Тана" ( съкратен вариант на "Гаетана").

Данте се сражава в предните редици на гвелфските войски в битката при Кампалдино (11 юни 1289 г.). След победата Данте придобива важна роля в обществения живот.

Когато Данте е на 12 години, през 1277 г., той се жени за Джема ди Мането Донати. Данте вече се е влюбил в друго момиче, Беатриче Портинари, която е спомената в "Божествена комедия", (известна и като Биче). Години след брака на Данте с Джема той отново среща Беатриче. Той започва да се интересува от писане на стихове.

Данте има шест деца от Джема: Якопо, Пиетро, Джовани, Габриела Алигиери и Антония.

Образование, младеж и поезия

За образованието на Данте не се знае много и се предполага, че е учил вкъщи. Известно е, че е изучавал тосканска поезия. Интересите му го довеждат до откриването на окситанската поезия на трубадурите и латинската поезия на класическата античност (с особена отдаденост към Вергилий). На 18-годишна възраст Данте се запознава с Гуидо Кавалканти, Лапо Джани, Чино да Пистоя, а скоро след това и с Брунето Латини; заедно те стават лидери на Dolce Stil Novo ("Сладкият нов стил"). По-късно Брунето получава специално споменаване в "Божествена комедия" (Inferno, XV, 28) за това, на което е научил Данте.

Според творбата му La Vita Nuova, когато е на девет години, той се запознава с Беатрис Портинари, дъщерята на Фолко Портинари, в която се влюбва "от пръв поглед" и очевидно без дори да е разговарял с нея. След 18-годишна възраст я вижда често, като често си разменят поздрави на улицата, но никога не я познава добре - той ефективно дава пример за така наречената "придворна любов". Данте дава своя отпечатък върху Stil Novo. Любовта към Беатриче (както по друг начин Петрарка ще прояви към своята Лаура) очевидно ще бъде причина за поезия и за живот, заедно с политическите страсти. В много от стихотворенията му тя се явява като полубожество, което постоянно бди над него.

Когато Беатриче умира през 1290 г., Данте се опитва да намери "помощ" в латинската литература.

След това се посвещава на философски изследвания в религиозни училища като доминиканското в Санта Мария Новела. Тази "прекомерна" страст към философията по-късно ще бъде критикувана от героинята Беатриче в Чистилището, втората книга на Божествената комедия.

Статуята на Данте в Уфици, Флоренция.

Изгнание и смърт

Бонифаций бързо разпуска останалите делегати и моли Данте да остане в Рим. По същото време (1 ноември 1301 г.) Шарл дьо Валоа влиза във Флоренция с черните гвелфи, които през следващите шест дни разрушават голяма част от града и избиват много от враговете си. Установено е ново правителство на черните гвелфи и за подест на Флоренция е назначен Месер Канте дей Габриели от Губио. Данте е изпратен в изгнание за две години и му е наредено да плати голям хълм пари.

Данте не плаща парите, отчасти защото вярва, че не е виновен, и отчасти защото всички негови нужди във Флоренция са били откраднати от черните гвелфи. Той бил осъден на доживотно изгнание, а ако се върнел във Флоренция, без да плати парите, можел да бъде изгорен на клада.

В изгнание той започва да търси основите на "Божествена комедия" - произведение от 100 канто, разделено на три книги от по тридесет и три канто с едно уводно канто.

Заминава за Верона като гост на Бартоломео I делла Скала, а след това се премества в Сарзана в Лигурия. Предполага се, че по-късно е живял в Лука с мадам Джентука. Някои несигурни източници твърдят, че между 1308 и 1310 г. е бил и в Париж. През 1310 г. императорът на Свещената Римска империя Хенрих VII Люксембургски вкарва 5000 войници в Италия. Данте вижда в него нов Карл Велики, който ще възстанови поста на император на Свещената римска империя и ще отвоюва Флоренция от черните гвелфи. Той пише до Хенри и няколко италиански принца с искане да унищожат черните гвелфи. Смесвайки религията и личните си притеснения, той призовава най-страшния божи гняв срещу града си, като предлага няколко конкретни цели, които съвпадат с личните му врагове. По това време той пише първите две книги на "Божествена комедия".

Когато Данте умира в Равена, пазителите на тялото в Равена поставят костите във фалшива стена на манастира. Въпреки това през 1829 г. във Флоренция му е построена гробница в базиликата "Санта Кроче". Оттогава тази гробница е празна, а тялото на Данте остава в Равена, далеч от земята, която той толкова много е обичал. На лицевата страна на гробницата му във Флоренция е изписан надписът Onorate l'altissimo poeta - което приблизително се превежда като "Почитай най-възвишения поет".

Галерия