Данте Алигиери (1265–1321) — италиански поет, автор на 'Божествена комедия'

Данте Алигиери (1265–1321) — бащата на италианския език и автор на "Божествена комедия": живот, шедьовър и вековно влияние върху световната литература.

Данте Алигиери (на италиански: [duˈrante deʎʎ aliˈɡjɛːri]), известен просто като Данте (на италиански: [ˈdante], Великобритания: /ˈdænti/, САЩ: /ˈdɑːnteɪ/; ок. 1265 г. - 14 септември 1321 г.), е голям италиански поет от Късното средновековие/ранния Ренесанс. Централното му произведение - "Божествена комедия" - се смята за най-великата литературна творба, създадена на италиански език, и за шедьовър на световната литература. На италиански език той е известен като "Върховния поет" (il Sommo Poeta). Данте и "Божествена комедия" са източник на вдъхновение за творците вече почти седем века. Данте, заедно с Петрарка и Бокачо, е известен като един от "трите извора" и често е наричан "бащата на италианския език". Първата биография за него е написана от съвременника му Джовани Вилани. Най-известният раздел в "Божествена комедия" е първата третина от нея - първите 34 кантони на поемата, наречена "Ад", в която е представена визията на Данте за Ада.

Ранен живот и образование

Данте е роден около 1265 г. във Флоренция в семейството на аристократичен, но финансически отслабващ род от гвельфска ориентация. Получава класическо и богословско образование за времето си: изучава латинска граматика, риторика и схоластична философия, запознава се с творбите на Вергилий, Овидий и Аристотел. В младостта си изпитва силно влияние от църковната и рицарската култура. Важна лична тема в ранното му творчество е любовта към Беатриче Портинари — идеализиран образ, който играе централна роля в пиесата Vita Nuova и в мотивацията за по-нататъшното му творчество.

Политическа дейност и изгнание

През 1295–1296 г. Данте участва активно в политическия живот на Флоренция като представител на партията на Белите гвельфи, които се противопоставят на влиянието на папата и на Черните гвельфи. През 1302 г., след врагопоставяне и политически маневри, Данте е осъден на изгнание и лишен от граждански права. Никога не се завръща във Флоренция; живее в изгнание (включително във Верона при двора на Кан Гранде дела Скалa и по-късно при Гуидо дели Полента в Равена), където създава най-известните си произведения и пише политически трактати, стремейки се да намери опора в различни покровители.

Божествена комедия — структура и теми

Божествена комедия е епична поема в три части или "кантики": Ад, Чистилище и Рай. Всяка част има 33 песни (канта), освен че цялата поема започва с въвеждаща песен — общо 100 канта. Поемата е написана в стиховия модел terza rima (стиховна триада с преливащи се рими), на тоскански говор, което има ключова роля за утвърждаването на тосканския диалект като основа на съвременния италиански език.

Темите на поемата са духовното пътуване на душата към Бога, нравствената и божествена справедливост, връзката между личното и общественото, историята и съвременността, както и богословско-философски разсъждения. Данте използва образа на Вергилий като водач за Ад и Чистилище, а Беатриче като духовен водач за Рай. Поемата включва реални исторически личности, съвременни политици, митологични фигури и богословски концепции, преплетени в символични наказания и възнаграждения.

Други важни произведения

• Vita Nuova — смес от проза и лирика, посветена на етапите на любовта към Беатриче и духовното ѝ значение.
• Convivio — философско-литературно съчинение, в което Данте развива идеите си за знанието и културата.
• De Monarchia — политически трактат, в който защитава идеята за световна светска власт (империя) отделена от папската власт.
• Също така множество латински епистоли и поезия, които свидетелстват за широките интереси на автора в областта на философията, теологията и политиката.

Значение и влияние

Данте има изключително важно място в историята на литературата и езика. Неговото използване на народния тоскански говор за епична композиция помага за консолидирането на италианския език като литературен стандарт. Поемата е богата на класически, библейски и средновековни препратки и е източник на вдъхновение за художници, композитори, мислители и писатели от Ренесанса до съвремието. Неговата система от морални оценки и образи продължава да бъде предмет на тълкуване, изследване и преводи на множество езици.

Смърт и памет

Данте умира на 14 септември 1321 г. в Равена, където е погребан. Флоренция многократно е искала връщането на тленните му останки, но гробът остава в Равена, където и днес има паметник и музейни експозиции, посветени на неговото творчество. Неговият образ и произведения продължават да присъстват в учебните програми, културните чествания и обществените дискусии за ролята на литературата и езика в оформянето на националната идентичност.

Къде да започне прочитането

За читатели, които искат да се запознаят с Данте, често се препоръчват следните маршрути:

• Кратко въведение чрез Vita Nuova за разбиране на личната и лирическа страна на поета.
• Четене на Ад — първата част от Божествена комедия, най-достъпната и най-популярна за първи контакт.
• Запознаване с коментари и съвременни преводи, които обясняват множество исторически и културни натрупвания в текста.

Наследство: Данте остава в центъра на европейската култура като поет, мислител и реформатор на езика — фигура, чието влияние надхвърля границите на неговото историческо време.

Образование, младеж и поезия

За образованието на Данте не се знае много и се предполага, че е учил вкъщи. Известно е, че е изучавал тосканска поезия. Интересите му го довеждат до откриването на окситанската поезия на трубадурите и латинската поезия на класическата античност (с особена отдаденост към Вергилий). На 18-годишна възраст Данте се запознава с Гуидо Кавалканти, Лапо Джани, Чино да Пистоя, а скоро след това и с Брунето Латини; заедно те стават лидери на Dolce Stil Novo ("Сладкият нов стил"). По-късно Брунето получава специално споменаване в "Божествена комедия" (Inferno, XV, 28) за това, на което е научил Данте.

Според творбата му La Vita Nuova, когато е на девет години, той се запознава с Беатрис Портинари, дъщерята на Фолко Портинари, в която се влюбва "от пръв поглед" и очевидно без дори да е разговарял с нея. След 18-годишна възраст я вижда често, като често си разменят поздрави на улицата, но никога не я познава добре - той ефективно дава пример за така наречената "придворна любов". Данте дава своя отпечатък върху Stil Novo. Любовта към Беатриче (както по друг начин Петрарка ще прояви към своята Лаура) очевидно ще бъде причина за поезия и за живот, заедно с политическите страсти. В много от стихотворенията му тя се явява като полубожество, което постоянно бди над него.

Когато Беатриче умира през 1290 г., Данте се опитва да намери "помощ" в латинската литература.

След това се посвещава на философски изследвания в религиозни училища като доминиканското в Санта Мария Новела. Тази "прекомерна" страст към философията по-късно ще бъде критикувана от героинята Беатриче в Чистилището, втората книга на Божествената комедия.

Статуята на Данте в Уфици, Флоренция.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Данте Алигиери?

Въпрос: Как се нарича Данте?

Въпрос: Кога е живял Данте?

В: Какво представлява "Божествена комедия"?

Въпрос: Кой е най-известният раздел в "Божествена комедия"?

В: Кой пише първата биография на Данте Алигиери?

Търсене по буква