Божествена комедия — Данте Алигиери: поема за Ад, Чистилище и Рай
Божествена комедия — Данте Алигиери: епична поема за пътуване през Ад, Чистилище и Рай. Класика на световната литература за вяра, морал и спасение.
"Божествена комедия" е епическа поема (много дълга поема, подобна на разказ), написана от Данте Алигиери. В нея се разказва за пътуването в задгробния живот. Поемата има три части: Ад (Ад), Чистилище (Чистилище) и Парадизо (Рай или Небе). "Божествена комедия" е произведение на световната литература.
"Ад" е най-известната част от поемата. Поемата разказва за пътуването на един човек през християнския ад, чистилището и рая. Обърнете внимание, че "комедия" тук не означава смешно, а по-скоро, че има положителен край.
Кратка справка за автора и създаване
Данте Алигиери (1265–1321) е италиански поет и мислител от Флоренция. Работата по "Божествена комедия" започва около 1308 г. и продължава до края на живота му; поемата е завършена или оставена в окончателен вид около 1320–1321 г. Тя е написана на тоскански диалект (вулгарен език), което има огромно значение за оформянето на съвременния италиански език и за достъпността на литературата за широк кръг читатели.
Структура и форма
Поемата е разделена на три главни части (канти): Ад, Чистилище и Парадизо. Общият брой на песните (кантите) е 100 – 34 в Ад, по 33 в Чистилище и в Парадизо — символична структура, свързана с числата 3 и 10. Формално поемата е написана в строфи от тройки редове, известни като терца рима (terza rima).
Сюжет и главни образи
Разказвачът — самият Данте — започва пътуването си, изгубен в тъмна гора, и е спасен от великия римски поет Виргилий, който го води през Ад и Чистилище. В последната част водач става Беатриче — идеализираният образ на божествената любов и спасение, който води Данте през небесните сфери. Пътуването е едновременно лично, морално и богословско — алегория на човешката душа, стремяща се към Бога.
Какво представляват отделните части
- Ад — изграден като низ от концентрични кръгове, в които наказанията съответстват на видовете грях. Най-известната схема включва девет кръга, от крайно греховни като измяна до по-малко тежки проступки.
- Чистилище — планина с тераси, където душите се очистяват от съдържащите ги грехове чрез съкрушение и покаяние. Чистилището предлага надежда за спасение и възможност за изкупление.
- Парадизо — изображение на небесната йерархия: небесни сфери, където душите, обединени с божествената светлина, достигат все по-високи нива на блаженство до Емпирея (Божественото присъствие).
Теми и символика
Основни теми в поемата са справедливостта, божествената любов, разума и вярата, моралният избор и последиците от действията. Много сцени имат политически и исторически препратки към съвременни на Данте личности и събития; поетът използва реални исторически фигури за илюстрация на нравствени учения. Поемата е богата на алегории — почти всяка среща и образ има по-дълбоко духовно и нравствено значение.
Значение и влияние
"Божествена комедия" има огромно влияние върху европейската култура, литература, богословие и изкуство. Творбата утвърждава тосканския диалект като литературен език и вдъхновява поколения писатели, художници и мислители. Много композитори, художници и режисьори са интерпретирали сцените от поемата в живопис, скулптура, опера и кино.
Съвети за четене
- За първо запознаване е добре да се чете във въведение или с бележки, които обясняват историческия и религиозен контекст.
- Четенето на анализи и коментари помага да се разчетат многопластовите алегории и препратки.
- Поради богатството на образи и идеите, поемата печели от многократни прочити — всяко четене разкрива нови детайли.
Заключение: "Божествена комедия" е не само литературно велико произведение, но и философски, теологичен и културен епос, който описва човешката съдба и стремежа към спасение. За читателя днес поемата остава източник на художествено богатство, морални размишления и историческо познание.
Comencia la Comedia , 1472 г.
Inferno
Разказвачът Данте Алигиери се изгубва в гора пред гигантска планина, която символизира греха, и е преследван от лъв, леопард и вълчица. Той намира римския поет Вергилий, който трябва да го преведе през деветте кръга на ада, за да може Данте да бъде спасен.
Първи кръг (Limbo)
Душите, които не са приели Христос, са тук. Това включва атеисти, езичници и некръстени. Те не са извършвали активен грях, но не могат да влязат в Рая поради липсата на вяра и дори Адът не би им позволил да влязат много далеч.
Наказанието за душите не е физическо, но те нямат надежда да видят Христос, така че са наказани психически.
Отвъд първия кръг душите получават своето място от Минос, който увива опашката си около краката си съответния брой пъти и ги принуждава да се спуснат в съответния кръг.
Втори кръг (Lust)
В този кръг са душите, които се поддават на похотта. Те са първите, които ще бъдат истински наказани в Ада. Тези души са разтърсвани от гигантска буря, която ще продължи вечно. Това символизира силата на похотта, която разнася човека безцелно.
Трети кръг (Лакомия)
Този кръг се охранява от Цербер. Тук лакомниците биват наказвани да лежат в студена кал. Докато приживе храната им е осигурявала топлина и комфорт, в Ада душите им са наказани със студ и проливен дъжд. Цербер драска с нокти по душите, разкъсва кожата им и изгризва дупки.
Четвърти кръг (алчност)
В живота грешниците скъперници трупат парите си алчно, а блудните харчат парите си глупаво. И двете групи бутат и дърпат големи торби със злато, както са правили в живота. Алчните са пазени от Плут, богът на богатството и заможността.
Пети кръг (Гняв)
В река Стикс гневните се борят помежду си на повърхността. Реката заобикаля град Дис, където се намират активните грешници. Когато Вергилий се опитва да влезе, ангелите на Ада затръшват вратата пред лицето му. Двамата с Данте продължават към портата, през която Христос е влязъл в Ада по време на тридневното си пътуване, за да освободи няколко избрани души. По време на бразденето на Ада Христос разбива вратата, за да не може тя никога повече да се затвори.
Шести кръг (Ерес)
Еретиците са затворени в нажежени до червено железни гробници.
Седми кръг (Насилие)
В този кръг се намират онези, които са били насилници в живота си. Хората, които са упражнявали насилие над хора и имущество, са в огнена река. Дълбочината на разположението им в реката съответства на това колко сте навредили в живота си. Например Александър Велики е потопен до веждите си. Насилниците срещу себе си са превърнати в растения и са кълвани и разкъсвани от птици. Насилниците спрямо Бога и насилниците спрямо природата също са тук. Те трябва да ходят по пламтящ пясък за цяла вечност.
Осми кръг (измама)
В този кръг влизат сутеньори, съблазнители, ласкатели, симонисти, магьосници, гадатели, лъжепророци, корумпирани политици, лицемери, крадци, разколници, алхимици и фалшификатори. Всяко наказание е противоположно на това, което са вършили в живота. Гадателите, които са се опитвали да виждат нещата предварително, са принудени да вървят назад.
Девети кръг (Предателство)
Предателите на семейството са потопени в лед до лицата си. Предателите на политическите структури също са тук. Предателите на гостите лежат в леда, който ги покрива изцяло, с изключение на лицата им. Предателите на своите господари и благодетели са напълно погребани в лед в различни позиции.
В самия център на Ада, защото е съгрешил с най-големия грях (предателство срещу Бога), се намира Сатана. Сатана е описан като звяр с три лица, шест крила и вечно плачещ от шестте си очи. Всяка от устата на Сатана сдъвква по един известен предател от историята. Брут и Касий са сдъвкани с краката напред. Централната уста сдъвква Юда Искариотски. Главата му е сдъвкана от Сатана, а гърбът му е одран от ноктите на Сатана.
Данте и Вергилий се спасяват, като се спускат по козината на Сатаната през центъра на земята и излизат на другото полукълбо, където ще се изкачат на планината Чистилище.
обискирам