Принцесата и грахът — класическа приказка на Ханс Кристиан Андерсен (1835)

Открийте класическата приказка на Ханс Кристиан Андерсен "Принцесата и грахът" (1835) — история за чувствителност, кралски изпитания и вечна магия.

"Принцесата и грахът" е литературна приказка на Ханс Кристиан Андерсен. Публикувана е за първи път през 1835 г. в Копенхаген, Дания. Появява се като трета приказка в първата книга на "Приказки, разказани за деца" на Андерсен. Другите приказки в книжката са "Оловната кутия", "Големият Клаус и малкият Клаус" и "Цветята на малката Ида".

Сюжет

Приказката разказва за един млад принц, който мечтае да намери истинска принцеса, но среща много претенции и съмнения сред кандидатките. В една бурна нощ към двореца пристига мокра и изморена девойка, твърдяща, че е принцеса. Кралицата, която иска да провери дали тя наистина е истинска принцеса, поставя едно грахово зърно под дюшеците ѝ — под множество матраци и перални покривала. На сутринта девойката разказва, че не е могла да спи заради нещо твърдо в леглото и е получила синини; това доказва нейното изключително деликатно чувство и я обявяват за истинска принцеса. В крайна сметка принцът и тя се женят.

Произход и влияние

Историята за девойка, чиято царственост се установява чрез чувствителността ѝ към грахово зърно, има аналози в различни европейски традиции. Андерсен е разказвал, че е чул приказка за граховото зърно като дете, въпреки че тя не е част от датската народна традиция; вероятно вдъхновение е получил от шведски или други скандинавски варианти. Самият текст на Андерсен е пример за т.нар. литературна приказка — авторска обработка с лично присъствие и иронични бележки, а не директна народна версия.

Тематика и интерпретации

На повърхността приказката е кратка и проста, но критиците и изследователите откриват по-дълбоки пластове:

• Идентичност и аристокрация: тестът с граховото зърно се чете като символ на бариерите между социалните класи и идеята за "истинска" родословна чистота.
• Чувствителност и преувеличение: Андерсен използва преувеличение, за да подчертае тънката граница между деликатност и абсурд.
• Ирония и хумор: стилът често е леко ироничен към представите за благородство и към строгите морални оценки на обществото.

Прием и критика

Критиците от времето на Андерсен често не харесват тези първи четири истории в сборника — включително и "Принцесата и грахът". Те осъждат неформалния, разговорлив стил на автора и намират някои разкази за „неморални“, тъй като не винаги възхваляват доброто поведение според конвенционалните нравствени стандарти на епохата. В "Малкият Клаус и големият Клаус", например, се срещат безнаказани лъжи, кражби и други неправомерни постъпки, което тревожи част от критическата публика. Въпреки това сред широката публика и особенно сред децата приказката бързо придобива популярност и се превръща в класика.

Адаптации и влияние в изкуството

Приказката е адаптирана многократно за различни медиуми — театър, опера, балет, филми, анимации и телевизионни предавания. Един от известните телевизионни варианти е в серията на Shelley Duvall's Fairy Tale Theatre, в която участват редица известни актьори. Популярна музикална пиеса от 60-те години на миналия век е базирана на историята и носи заглавието "Имало едно време един матрак". В нея участва комедийната актриса Карол Бърнет.

Преводи и културно наследство

"Принцесата и грахът" е превеждана на множество езици и присъства в образователни сборници и илюстрирани издания по целия свят. Текстът често се използва в уроци за литературни форми (сравнение между народна и литературна приказка), за анализ на ирония и образност, както и в занимания за деца по теми като емпатия и социални роли. И до днес историята остава любима заради своята краткост, запомняща се идея и възможността за множество интерпретации.

Кратката форма, простият сюжет и едновременното присъствие на детско вълнение и възрастна ирония правят „Принцесата и грахът“ пример за начина, по който Андерсен съчетава фантазия и наблюдение на обществото, за да създаде произведение с продължително въздействие върху световната детска литература.

История

Един принц решава да се ожени. Той иска да има истинска принцеса за своя булка. Той търси по света, но не намира такава. Връща се у дома разочарован.

Една бурна нощ на вратата на замъка идва мокра от дъжда девойка. Тя търси подслон. Казва, че е истинска принцеса.

Кралицата използва тест, за да определи дали девойката наистина е принцеса. Тя поставя грахово зърно върху легло. След това слага 20 матрака и 20 пера върху леглото. Тук принцесата трябва да прекара нощта.

На сутринта девойката казва, че не е могла да заспи. Казва, че в леглото имало нещо твърдо, което я карало да се мята и обръща цяла нощ. Сега всички разбират, че тя е истинска принцеса! Само една истинска принцеса е толкова чувствителна, че може да усети грахово зърно под огромна купчина легла!

Ханс Кристиан Андерсен от Констатин Хансен, 1836 г.

Въпроси и отговори

В: Кой е автор на "Принцесата и грахът"?

В: Кога е публикувана "Принцесата и грахът" за първи път?

В: Какви други приказки са включени в първата книга на Андерсеновите приказки, разказани за деца, където се появява "Принцесата и грахът"?

Въпрос: За какво се разказва в "Принцесата и грахът"?

В: Често срещани ли са историите за свръхчувствителност в световната литература и предания?

Въпрос: Защо критиците не са харесали четирите истории в първата книга на "Андерсеновите приказки, разказани за деца"?

В: Адаптирана ли е "Принцесата и грахът" за различни медии?

Търсене по буква