Чичо Томовата колиба | роман срещу робството

Вдъхновение и препратки

Хариет Бийчър Стоу е родена в Кънектикът. Тя е била аболиционистка. Стоу пише романа си заради приемането на втория Закон за бегълците роби през 1850 г. Този закон наказва хората, които помагат на робите да избягат. Той също така принуждава Севера да спира и връща чернокожите бегълци от Юга. Госпожа Едуард Бийчър пише на Хариет ("Хати"): "Ако можех да използвам перото, както ти, бих написала нещо, което ще накара цялата нация да почувства какво проклето нещо е робството." По това време Стоу е съпруга с шест деца, която понякога пише за списания. Синът ѝ Чарлз Стоу казва, че майка му е чела това писмо на глас на децата си. Когато завършила писмото, тя се изправила и с "изражение на лицето, което се запечатало в съзнанието на детето ѝ", казала: "Ще напиша нещо... ще го напиша, ако съм жива". Така започва "Чичо Томовата колиба".

Според Стоу тя започва да мисли за "Чичо Томовата колиба" или "Живот сред нищите", докато е в църквата през февруари 1851 г. Тя имала видение за християнски чернокож мъж, който е бит и се моли за хората, които го бият, докато умира. За написването на романа я вдъхновява отчасти и автобиографията на Джосая Хенсън. Хенсън бил чернокож мъж, който избягал и помогнал на много чернокожи роби. Помогнала ѝ е и книгата "Американското робство такова, каквото е: свидетелството на хиляда свидетели" на Теодор Дуайт Уелд и сестрите Гримке. Стоу също така казва, че е получила много идеи за "Чичо Томовата колиба", като е разговаряла с избягали роби, когато е живяла в Синсинати, Охайо.

В книгата си "Ключ към "Чичо Томовата колиба" (1853 г.) Стоу пише за историите, които са я вдъхновили при писането на "Чичо Томовата колиба". По-късни изследвания обаче показват, че Стоу всъщност не е прочела много от историите в книгата до публикуването на романа си.

 
Снимка на Хариет Бийчър Стоу.  

Публикация

Книгата "Чичо Томовата колиба" започва да излиза като поредица във вестника срещу робството The National Era. The National Era отпечатва и други произведения, написани от Стоу. Тъй като историята се харесала много на всички, Джон П. Джуит от Бостън помолил Стоу да превърне сериала в книга. Стоу не била сигурна дали хората ще искат да четат историята като книга. Накрая обаче се съгласила. Джон Джуит, сигурен, че книгата ще бъде популярна, помолил Хаммат Билингс да гравира шест картини за книгата. На 20 март 1852 г. излиза готовата книга. До юни тя се продава в десет хиляди екземпляра седмично. До октомври само в Америка са продадени 150 хил. екземпляра. През първата година от издаването ѝ са продадени 300 000 екземпляра и тя е преведена на много важни езици.

 

Резюме

Бягството на Елиза, Том е продаден

Фермер от Кентъки на име Артър Шелби се страхува да не загуби фермата си заради дългове. Въпреки че двамата със съпругата му Емили Шелби са добри към робите си, той решава да продаде двама от тях: Чичо Том, мъж на средна възраст с жена и деца, и Хари, син на прислужницата на съпругата му Елиза. Емили Шелби е шокирана и нещастна, защото е обещала на Елиза, че няма да продаде сина ѝ. Джордж Шелби, нейният син, е нещастен, защото се възхищава на чичо Том като на свой приятел и християнин.

Когато Елиза научава за плановете на г-н Шелби да продаде сина ѝ, тя решава да избяга заедно с единствения си син. Написва писмо, в което се извинява на госпожа Шелби, и бяга още същата нощ.

Междувременно чичо Том е продаден и качен на лодка, която плава по река Мисисипи. Там той се сприятелява с момиче на име Еванджелин ("Ева"). Когато Ева пада във водата и той я спасява, бащата на Ева, Огъстин Сейнт Клер, купува Том. Ева и Том стават добри приятели, защото и двамата обичат много силно Исус.

Семейството на Елиза ловува, животът на Том със Света Клер

По време на бягството си Елиза среща съпруга си Джордж Харис, който е избягал преди нея. Двамата решават да се опитат да избягат в Канада. Те обаче са преследвани от ловец на роби на име Том Локър. Накрая Том Локър хваща в капан Елайза и семейството ѝ, така че Джордж застрелва Локър. Елиза се притеснява, че Локър може да умре и да отиде в ада. Поради това тя убеждава съпруга си да го заведе в квакерски град, за да се поправи. Нежните квакери променят Том Локър значително.

В къщата на Сейнт Клер Сейнт Клер спори със сестра си, госпожа Офелия. Тя смята, че робството е грешно, но е предубедена към чернокожите. Сейнт Клер купува Тоси, чернокожо дете, и предизвиква мис Офелия да го обучи. Мис Офелия се опитва, но не успява.

След като Том живее със Света Клер около две години, Ева се разболява тежко. Преди да умре, тя има видение за рая. Заради смъртта ѝ много хора се променят. Мис Офелия губи предразсъдъците си към чернокожите, Тоспи решава да стане "добър", а Света Клер решава да освободи Том.

Животът на Том със Саймън Легри

Свети Клер обаче е ранен, когато се опитва да спре боя в една кръчма, и умира. Поради това той не може да спази обещанието си да освободи Том. Жена му продава Том на собственик на плантация на име Саймън Легри. Легри отвежда Том в Луизиана. Там той се запознава с други роби, сред които е и Емелин (която Легри купува по същото време, когато купува Том). Легри започва да мрази Том, когато той не се подчинява на заповедта му да бие другите роби. Легри го бие и решава да унищожи вярата на Том в Бога. Том обаче тайно продължава да чете Библията и да помага на другите роби. В плантацията Том се запознава с Каси, друга чернокожа робиня. Двете ѝ деца са продадени, а тя е убила третото си дете, защото се е страхувала, че и нейното дете ще бъде продадено.

Локер е променен заради квакерите. Джордж, Елиза и Хари най-накрая са достигнали Канада и са станали свободни. Междувременно чичо Том се чувства толкова нещастен, че почти се отказва, но има две видения на Исус и Ева. Той решава да продължи да бъде християнин, дори ако трябва да умре. Каси и Емелин, с насърчението на Том, избягват. Те умело използват суеверните страхове на Легри, за да им помогнат. Когато Том не казва на Легри къде са, Легри казва на хората си да го пребият до смърт. Когато умира, Том прощава на двамата мъже, които са го пребили, и те съжаляват и стават християни. Джордж Шелби идва точно когато Том умира, за да го освободи. Той е много ядосан и тъжен. Том обаче, казвайки усмихнато: "Кой, - кой, - кой ще ни раздели от любовта на Христос?", умира.

 

Важни символи

Чичо Том

Чичо Том, главният герой на историята, е търпелив, благороден и безкористен чернокож роб. Стоу иска той да бъде "благороден герой": в книгата той отстоява това, в което вярва. Макар да не искат, дори враговете му му се възхищават.

Напоследък обаче името му се използва и в негативен план. Хората често мислят за "Чичо Том" като за стар чернокож мъж, който се опитва да направи господарите си щастливи, тъй като хората критикуват тихото му приемане на робството. Други обаче твърдят, че това не е вярно. На първо място, "Чичо Том" не е наистина стар - той е само с осем години по-възрастен от господин Шелби, което показва, че вероятно е на около петдесет години. Освен това Том не е доволен от робството. Приемането му не се дължи на глупост или на това, че му харесва робството. То е заради религиозната му вяра, която му казва да обича всички. Където и да отиде чичо Том, той обича и разпространява утеха и доброта. Той помага на роби да избягат, като например Елиза, Емелин и Каси. Той също така отказва да бие другите роби. Заради това самият той е бит. Стоу се опитва да превърне Том в пример не за чернокожите, а за белите и черните хора. Тя казва, че ако белите хора бяха любящи и безкористни като чичо Том, робството щеше да е невъзможно.

Елиза Харис

Елиза Харис е любимата прислужница на г-жа Шелби, съпруга на Джордж Харис и майка на Хари. Елиза е смела, интелигентна и много красива млада робиня. Елиза много обича сина си Хари. Възможно е любовта ѝ към него да е още по-голяма, защото е загубила две от първите си невръстни деца. Майчината ѝ любов се проявява, когато тя смело избягва със сина си. Може би най-известната част от "Чичо Томовата колиба" е тази, в която Елиза бяга по река Охайо заедно с Хари.

Твърди се, че това бягство е вдъхновено от история, чута в богословската семинария "Лейн" в Синсинати от Джон Ранкин до съпруга на Стоу Калвин, професор в училището. В разказа на Ранкин се казва, че през февруари 1838 г. млада робиня е избягала през замръзналата река Охайо в град Рипли, щата Охайо, с детето си на ръце и е отседнала в дома му, преди да продължи на север.

Ева

Ева "Еванджелин" Сейнт Клер е ангелската дъщеря на Сейнт Клер и Мари. Тя влиза в историята, когато Том я спасява от удавяне, когато е щял да бъде продаден. Ева моли баща си да купи Том. Тя казва: "Искам да го направя щастлив". Чрез нея Том се превръща във водещ кочияш на Сейнт Клер и в "специален придружител (помощник) на Ева... Том имаше... заповед да остави всичко останало настрана и да се грижи за мис Ева, когато тя го поиска, - заповеди, които нашите читатели могат да си представят, че далеч не са му били неприятни". Тя е много красива: "Лицето ѝ се отличаваше не толкова със съвършена красота на чертите, колкото с необикновена (странна) и мечтателна сериозност (сериозност) на изражението... всичко това я отличаваше (правеше я различна) от другите деца и караше всички да се обръщат и да я гледат".

За Том тя "...изглеждаше нещо почти божествено; и винаги, когато златната ѝ глава и дълбоките ѝ сини очи го поглеждаха... той вярваше, че вижда един от ангелите, излезли от Новия завет." Той казва, че "на челото ѝ е поставен знакът на Господ". Ева е почти съвършено дете, подобно на Христос. Тя е много тъжна за робството. Тя не вижда разликата между черните и белите. Тя говори много за любовта и прошката. Дори Топси е трогната от нейната любов. Ева се превръща в един от най-важните хора в живота на Том.

Офелия Сейнт Клер

Офелия Сейнт Клер е може би най-сложният женски персонаж в романа. Сейнт Клер я нарича "...отчайващо... добра; уморява ме до смърт да мисля за това". Тя не харесва робството. Въпреки това тя не обича да се докосва или да се доближава до който и да е чернокож като до човешко същество. Когато за пръв път вижда Ева "... да се ръкува и целува" с чернокожите, тя заявява, че това "... доста е обърнало стомаха ѝ (накарало я е да се почувства зле)". Тя добавя: "Искам да бъда любезна с всички и не бих искала нищо да ме нарани, но що се отнася до целувките... Как може?"

Тя има "ясен, силен и активен ум" и е много практична. Въпреки това тя има топло сърце, което показва в любовта си към Света Клер и Ева. Офелия мрази робството, но има дълбоки предразсъдъци към чернокожите. Сейнт Клер, като предизвикателство към нея, купува Топси. Той ѝ казва да се опита да я образова. Отначало тя се опитва да учи и помага на Топси просто по задължение. Стоу обаче казва, че дългът не е достатъчен: трябва да има и любов. Смъртта на Ева променя Офелия. Когато Топси плаче: "Тя каза, че ме обича... сега не остана никой...!", Опелия се разплаква. Офелия нежно казва, тъй като "искрени сълзи" се стичат по лицето ѝ: "Топси, бедно дете... мога да те обичам, макар че не съм като онова мило малко дете. Надявам се, че от нея съм научила нещо за любовта на Христос. Мога да те обичам... и ще се опитам да ти помогна да израснеш като добро християнско момиче". Стоу смята, че е имало много хора като мис Офелия Сейнт Клер, които не са харесвали робството, но не са можели да мислят за чернокожите като за хора. Тя иска да пише за тези проблеми чрез мис Офелия.

 
Снимка на Том и Ева, направена от Хаммат Билингс за изданието на "Чичо Томовата колиба" от 1853 г.  


Илюстрация на цяла страница от Hammatt Billings за "Чичо Томовата колиба" (първо издание: Boston: John P. Jewett and Company, 1852 г.). Каси помага на Том, след като е пребит от Саймън Легри.  

Други герои

• Артър Шелби, собственик на чичо Том в Кентъки, продава Том на г-н Хейли, за да плати дълговете си. Артър Шелби е умен, любезен и по принцип добродушен човек. Въпреки това той все още се занимава с робство и не е толкова морално силен, колкото съпругата си. Стоу го използва, за да покаже, че робството кара всички, които го извършват, да станат порочни - не само жестоките господари.
• Емили Шелби е любящата, нежна и християнска съпруга на Артър Шелби. Тя смята, че робството е грешно. Опитва се да убеди съпруга си да помогне на робите на Шелби и е един от многото добри женски образи в историята.
• Джордж Шелби е малкият син на г-н и г-жа Шелби. Добросърдечен, страстен и любящ, той е приятел на чичо Том. Поради това той е много ядосан, когато чичо Том е продаден. След като Том умира, той решава да освободи всички роби във фермата на Шелби, като казва: "Свидетелю (виж), вечен Боже! о, свидетелю, че от този час ще направя всичко, което един човек може, за да прогоня това проклятие на робството от моята земя!" Той е морално по-силен от баща си. Той прави това, което обещава и мисли.
• Джордж Харис, съпруг на Елиза. Много умен и любопитен мулат, той обича много семейството си и се бори за свободата си смело и гордо.
• Августин Сейнт Клер Баща на Ева. Августин Сейнт Клер е романтичен и игрив мъж. Той не вярва в Бог и всяка вечер пие вино. Обича Ева много силно и съжалява за робите си. Въпреки това, подобно на господин Шелби, той не прави нищо по отношение на робството.
• Мария Съпругата на св. Клер. Тя е "... жълта, повяхнала, болнава жена, чието време се разпределяше между различни измислени болести и която се смяташе (мислеше) за... най-болната и страдаща личност [която е живяла]..." Глупава, оплакваща се и егоистична, тя е противоположност на хора като госпожа Шелби и госпожа Бърд. Тя смята, че робството е добро, и казва за Топси: "Ако можех, щях да я изпратя навън и да я бия с камшик; щях да я бия, докато не може да стои!" След като съпругът ѝ умира, тя продава всички роби.
• Топси - "езическа" черна робиня, която мис Офелия се опитва да промени. Отначало мис Офелия "... [подхожда] към новия си обект така, както може да се предположи, че човек подхожда към черен паяк, предполагайки, че има благосклонни (добри) намерения към него". Топси усеща тази разлика от дълга и любовта. Когато Ева казва: "Мис Офелия щеше да те обича, ако беше добра", тя се смее и казва: "Не; тя не може да ме бара (понася), защото съм негър (черен)! по-скоро ще я докосне жаба! Никой не може да обича негрите, а негрите не могат да правят нищо (нищо)! Не ми пука." С течение на времето обаче тя започва да обича и уважава хората благодарение на любовта на Ева. По-късно тя става мисионерка в Африка.

Когато за първи път влиза в историята, тя казва, че не знае кой я е създал: "Предполагам, че съм пораснала. Не си мислете, че никой не ме е създал." В началото и средата на 90-те години на ХХ в. някои фирми за кукли произвеждат кукли, които приличат на Топси. В английския език започва да се използва изразът "growed like Topsy" (по-късно "израснал като Топси"). Първоначално той е означавал да се опише растеж, без да се планира. По-късно той просто означава, че расте много.

• Саймън Легри е робовладелец, който не може да откаже чичо Том от християнската му вяра. Заради това той кара чичо Том да бъде бит до смърт. Той експлоатира сексуално робините си Каси и Емелин. Името му се използва като синоним на жесток и алчен човек.

 

Важни теми

Робство

Най-важната тема на "Чичо Томовата колиба" е злото на робството. Всяка част в "Чичо Томовата колиба" развива героите и историята. Но най-важното е, че тя винаги се опитва да покаже на читателя, че робството е зло, нехристиянско и не трябва да се допуска. Един от начините, по които Стоу показва злото на робството, е как то принуждава семействата да се отдалечават едно от друго.

Майчинство

Стоу смята, че майките са "моделът за целия американски живот". Тя също така вярва, че само жените могат да спасят Съединените щати от робството. Поради тази причина друга много важна тема на "Чичо Томовата колиба" е моралната сила и святост на жените. Бели жени като госпожа Бърд, майката на Сейнт Клер, майката на Легри и госпожа Шелби се опитват да накарат съпрузите си да помогнат на робите си. Ева, която е "идеалната християнка", казва, че чернокожите и белите са еднакви. Чернокожите жени като Елиза са смели и благочестиви. Тя избягва от робството, за да спаси сина си, и до края на романа е накарала цялото си семейство да се събере отново. Някои критици твърдят, че женските персонажи на Стоу често са нереалистични. Въпреки това романът на Стоу накара много хора да си спомнят за "важността на женското влияние" и помогна на движението за правата на жените по-късно.

Християнство

Пуританските религиозни убеждения на Стоу също са една от най-големите теми в романа. Тя изследва какво е християнството. Тя смята, че най-важното нещо в християнството е любовта към всички. Тя също така вярва, че християнското богословие показва, че робството е погрешно. Тази тема може да се види, когато Том призовава Света Клер да "погледне надалеч към Исус", след като дъщерята на Света Клер - Ева - умира. След като Том умира, Джордж Шелби казва: "Какво нещо е да си християнин". Тъй като християнските теми са толкова важни и тъй като Стоу често говори директно в романа за религията и вярата, романът е написан във "формата на проповед".

 
Снимката показва Джордж Харис, Елиза, Хари и г-жа Смит след бягството им на свобода. От Хаммат Билингс за "Чичо Томовата колиба", първо издание.  

Стил

"Чичо Томовата колиба" е написана в сантиментален и мелодраматичен стил. Този стил е често използван в сантименталния роман и домашната художествена литература (наричана още женска художествена литература) през XIX век. Тези жанрове са били най-популярните романи по времето на Стоу. Обикновено са имали женски герои и стил, който е карал читателите да изпитват симпатия и емоции към тях. Романът на Стоу се различава от другите сантиментални романи, защото тя пише за голяма тема като робството. Различен е и защото главният ѝ герой е мъж (чичо Том). Въпреки това тя все пак се опитва да накара читателите си да изпитват силни чувства, когато четат "Чичо Томовата колиба", като например да ги разплаче, когато Ева умира. Този вид писане е накарал читателите да реагират силно. Например Джорджиана Мей, приятелка на Стоу, пише писмо до писателката. В писмото тя казва: "Снощи бях будна дълго след един часа, четейки и довършвайки "Чичо Томовата колиба". Не можех да я оставя повече, отколкото бих могла да оставя умиращо дете". Друга читателка споделя, че постоянно мисли за книгата и дори мисли да промени името на дъщеря си на Ева. Смъртта на Ева засяга много хора. През 1852 г. 300 бебета в Бостън са кръстени Ева.

Въпреки че много читатели са били много развълнувани, литературните критици не харесват стила на "Чичо Томовата колиба" и на други сантиментални романи. Те казваха, че тези книги са написани от жени и в тях има "небрежни (разхвърляни) женски емоции". Един литературен критик казва, че ако романът не е бил за робството, "той щеше да бъде просто още един сантиментален роман". Друг каза, че книгата е "парче халтура (разхвърляна) работа". В "Литературна история на Съединените щати" Джордж Ф. Уичър нарича "Чичо Томовата колиба" "художествена литература за неделното училище".

Въпреки това през 1985 г. Джейн Томпкинс пише друго за "Чичо Томовата колиба" в книгата си "В сензационен дизайн": Културната работа на американската художествена литература. Томпкинс дава висока оценка на стила на "Чичо Томовата колиба". Според нея сантименталните романи показват как женските емоции променят света по добър начин. Тя също така каза, че популярните битови романи, написани през XIX век, като "Чичо Томовата колиба", са интелигентно написани. Тя каза също, че "Чичо Томовата колиба" показва "критика на американското общество, много по-опустошителна (силна) от която и да е ... от по-известни критици като Хоторн и Мелвил".

 
Елиза пресича ледената река в театрален афиш от 1881 г.  

Реакции към романа

"Чичо Томовата колиба" е оказала много голямо влияние. Не са много романите в историята, които са променили обществото толкова силно. Когато е публикуван "Чичо Томовата колиба", хората, които защитават робството, са много ядосани и протестират срещу него. Някои хора дори написаха книги срещу него. Аболиционистите много го хвалеха. Като бестселър романът оказва голямо влияние върху по-късната протестна литература.

Съвременна и световна реакция

Веднага след публикуването си "Чичо Томовата колиба" разгневява много хората в американския Юг. Романът е силно критикуван и от хората, които подкрепят робството.

Известният писател от Юга Уилям Гилмор Симс казва, че книгата не е вярна. Други наричат романа престъпен и казват, че е пълен с лъжи. Човек, който продавал книги в Мобил, Алабама, трябвало да напусне града заради продажбата на романа. Стоу получава заплашителни писма. Веднъж дори получила пакет с отрязано ухо на роб. Много южняшки писатели, като Симс, скоро започват да пишат свои собствени книги за робството.

Някои критици твърдят, че Стоу никога не е ходила в южняшка плантация и не е знаела много за живота в Юга. Те твърдят, че поради това тя прави погрешни описания на Юга. Въпреки това Стоу винаги е казвала, че е създала героите на книгата си по разкази на роби, които са избягали в Синсинати, Охайо, където тя е живяла. Съобщава се: "Тя е наблюдавала от първа ръка (сама) няколко инцидента (случки), които ... [вдъхновили] я да напише известния роман срещу робството. Сцените, които е наблюдавала (видяла) на река Охайо, включително да види как съпруг и съпруга са продадени поотделно, както и разкази и интервюта във вестници и списания, са допринесли за ... сюжета."

През 1853 г. Стоу публикува "Ключ към "Чичо Томовата колиба". С това тя иска да покаже на хората, които са критикували описанието на робството в романа, че то е вярно. В книгата Стоу пише за важните герои в "Чичо Томовата колиба" и за хора от реалния живот, които са били като тях. Чрез тази книга тя написва по-"агресивна атака срещу робството в Юга, отколкото в самия роман". Подобно на романа, "Ключ към колибата на чичо Том" също е бестселър. Много от произведенията в "Ключ към колибата на чичо Том" обаче са прочетени от Стоу след публикуването на романа ѝ.

Въпреки тези критики романът продължава да е много популярен. Синът на Стоу разказва, че когато Ейбрахам Линкълн се среща с нея през 1862 г., Линкълн казва: "Така че това е малката дама, която започна тази голяма война." Историците не са сигурни дали Линкълн наистина е казал това или не. В писмото, което Стоу пише на съпруга си няколко часа след срещата си с Линкълн, тя не казва нищо за това изречение. След това много писатели твърдят, че този роман е помогнал на Севера да се разгневи на робството и на Закона за бегълците роби. Той значително е помогнал на аболиционисткото движение. Генералът от Съюза и политик Джеймс Бърд Уивър казва, че книгата го е накарала да помогне на аболиционисткото движение.

Книгата "Чичо Томовата колиба" заинтересува и много хора в Англия. Първото издание в Лондон излиза през май 1852 г. От него са продадени 200 000 екземпляра. Част от този интерес се дължи на факта, че по онова време англичаните не харесват Съединените щати. Един писател казва: "Злите страсти, които "Чичо Том" задоволяваше в Англия, не бяха омраза или отмъщение [за робството], а национална ревност и национална суета. Отдавна ни мъчи (боли) самохвалството на Америка - омръзна ни да слушаме как тя се хвали, че е най-свободната и най-просветената страна, която светът някога е виждал. Нашето духовенство ненавижда нейната доброволна система - нашите тори ненавиждат нейните демократи - нашите виги ненавиждат нейните ... Всички партии приветстваха госпожа Стоу като бунтарка от врага." Чарлз Франсис Адамс, американският министър във Великобритания по време на войната, казва по-късно, че "Чичо Томовата колиба, или животът на низшите", публикувана през 1852 г., е повлияла на света по-бързо, по-силно и по-драматично от всяка друга книга, печатана някога.

"Чичо Томовата колиба" е публикувана в Русия в края на 1857 г. и скоро е призната за класика на световната литература. Много хора виждат много силна връзка между света на "Чичо Томовата колиба" и крепостното право, което все още съществува в Русия през 50-те години на XIX век. В писмото си до аболиционистката Мария Уестън Чапман Николай Тургенев пише: "Много от сцените, описани в книгата, изглеждат като точно изображение на също толкова страшни сцени в Русия." Книгата "Чичо Томовата колиба" служи като образователно средство за руския и руско-съветския елит в периода след еманципацията, а също така става част от съветската детска литература.

Книгата е преведена на почти всички езици. Например тя е преведена на китайски език. Нейният преводач Лин Шу прави първия китайски превод на американски роман. Преведена е и на амхарски език. Преводът ѝ през 1930 г. е направен, за да помогне на Етиопия да сложи край на страданията на чернокожите в тази страна. Книгата е прочетена от толкова много хора, че Зигмунд Фройд вярва, че някои от пациентите му са били повлияни от прочетеното за бичуването на роби в "Чичо Томовата колиба".

Литературно значение и критика

"Чичо Томовата колиба" е първият широко разпространен политически роман в Съединените щати. Той оказва голямо влияние върху американската литература и литературата на протеста. Някои по-късни книги, които са силно повлияни от "Чичо Томовата колиба", са "Джунглата" на Ъптън Синклер и "Мълчалива пролет" на Рейчъл Карсън.

Въпреки че "Чичо Томовата колиба" е много важна, много хора смятат, че книгата е смесица от "детска приказка и пропаганда". Много критици наричат книгата "просто (само) сантиментален роман". Джордж Уичър пише в своята "Литературна история на Съединените щати", че "нищо, което може да се припише на госпожа Стоу или на нейното ръкоделие, не може да обясни огромната (голямата) мода (популярност) на романа; ресурсите на авторката му ... на художествена литература за неделно училище не са били забележителни ... мелодрама, хумор и патос ... са съставлявали (съставляват) нейната книга".

Други критици обаче дават висока оценка на романа. Едмънд Уилсън казва, че "да се изложиш в зряла възраст (когато си пораснал) на "Чичо Томовата колиба" може да се окаже ... поразително (изненадващо) преживяване". Джейн Томпкинс казва, че романът е една от класиките на американската литература. Тя предполага, че литературните критици мислят лошо за книгата, защото тя просто е била твърде популярна, когато е излязла.

През годините хората са се чудили какво е искала да каже Стоу с романа. Някои от темите й могат да бъдат лесно забелязани, като например злото на робството. Някои теми обаче са по-трудни за забелязване. Например Стоу е християнка и активна аболиционистка и влага много от религиозните си убеждения в книгата си. Някои казват, че Стоу е написала в романа си това, което е смятала за решение на проблема, който е тревожил много хора, които не са харесвали робството. Този проблем е бил: оправдано ли е да се правят неща, които не са позволени, ако се правят, за да се бориш със злото? Беше ли правилно да се използва насилие, за да се спре насилието на робството? Правилно ли беше нарушаването на закони, които помагаха на робството? Кой от героите на Стоу трябва да бъде последван: търпеливият чичо Том или предизвикателният Джордж Харис? Стоу смяташе, че Божията воля ще бъде следвана, ако всеки (всяка) личност искрено (истински) изследва принципите си и действа (следва) по тях.

Хората също така смятат, че "Чичо Томовата колиба" изразява идеите на Движението за свободна воля. В тази идея героят на Джордж Харис е символ на свободния труд. Сложният персонаж на Офелия показва северняците, които допускат робството, въпреки че не го харесват. Дина е много различна от Офелия. Тя действа по силата на страстта. В книгата Офелия се променя. Подобно на Офелия, Републиканската партия (три години по-късно) обявява, че Северът трябва да се промени. Тя заявява, че Северът трябва активно да спре робството.

Феминистката теория може да се види и в книгата на Стоу. Романът може да се разглежда като критика на патриархалния характер на робството. За Стоу семействата са свързани с кръв, а не с отношения, подобни на семейните, между господари и роби. Стоу също така разглежда нацията като по-голямо "семейство". Така че чувството за националност идва от споделянето на една и съща раса. Поради това тя подкрепя идеята, че освободените роби трябва да живеят заедно в колония.

Книгата се разглежда и като опит да се покаже, че мъжествеността е била важна за спирането на робството. Аболиционистите започват да променят начина, по който мислят за насилниците. Те искали мъжете да помогнат за спирането на робството, без да накърняват самочувствието си или положението си в обществото. Поради тази причина някои аболиционисти следват някои от принципите на избирателното право на жените, мира и християнството. Те хвалели мъжете за това, че помагат, работят заедно и проявяват милосърдие. Други аболиционисти бяха по-традиционни: те искаха мъжете да действат по-силно. Всички мъже в книгата на Стоу показват или търпеливи мъже, или традиционни мъже.

 

Създаване и популяризиране на стереотипи

Неотдавна някои хора започнаха да критикуват книгата заради расистките според тях описания на чернокожите герои в нея. Те критикуваха начина, по който Стоу пише за външния вид, говора, поведението на героите, както и за пасивния характер на чичо Том. Използването на общоприети стереотипи за афроамериканците в книгата е важно, защото "Чичо Томовата колиба" е най-продаваният роман в света през XIX век. Поради тази причина книгата (заедно с изображенията в нея и свързаните с нея сценични продукции) спомага за това голям брой хора да приемат тези стереотипи.

Сред афроамериканските стереотипи в "Чичо Томовата колиба" са:

• "Щастливият дарк" (в мързеливия, безгрижен характер на Сам);
• Светлокожата трагична мулатка (в образите на Елиза, Каси и Емелин);
• Любящата, тъмнокожа жена-майка (чрез няколко персонажа, включително Мами, готвачка в плантацията "Сейнт Клер").
• Стереотипът на Пиканин за чернокожите деца (в образа на Топси);
• Чичо Том или афроамериканец, който иска да угоди на белите твърде много (в образа на Чичо Том). Стоу иска Том да бъде "благороден герой". Стереотипът за него е заради "Том Шоуз", който Стоу не може да спре.

Тези стереотипи накараха много хора да се отнасят много по-леко към историческото значение на "Чичо Томовата колиба" като "жизненоважен инструмент за борба с робството". Тази промяна в начина, по който хората гледат на "Чичо Томовата колиба", започва с едно есе на Джеймс Болдуин. Това есе е озаглавено "Протестният роман на всички". В есето Болдуин нарича "Чичо Томовата колиба" "много лош роман". Според него той не е добре написан.

През 60-те и 70-те години на ХХ в. движенията "Черна сила" и "Черно изкуство" остро критикуват книгата. Те твърдят, че героят на Чичо Том е част от "расовото предателство". Според тях Том е направил така, че робите да изглеждат по-лоши от робовладелците. По това време се увеличават и критиките към другите стереотипи в книгата.

Въпреки това хора като Хенри Луис Гейтс младши започват отново да изучават "Чичо Томовата колиба". Той казва, че книгата е "централен документ в американските расови отношения и значимо (важно) морално и политическо изследване на характера на тези отношения".

 
Илюстрация на Сам от "новото издание" на "Чичо Томовата колиба" от 1888 г. Героят на Сам спомага за създаването на стереотипа за мързеливия, безгрижен "щастлив дарк".