Зигмунд Фройд | невролог

Идеите на Фройд

Фройд разработва теория за човешкия ум (неговата организация и функциониране). Той също така има теория, според която човешкото поведение е едновременно условие и резултат от организацията на ума.

Това го кара да предпочита определени клинични техники за лечение на психични заболявания. Той изказва тезата, че личността се развива в резултат на преживяванията в детството на човека.

Ранна работа

Фройд започва да учи медицина във Виенския университет на 17-годишна възраст.През 1881 г. получава докторска степен на 25-годишна възраст и започва частна практика по неврология по финансови причини.

Фройд се надява, че изследванията му ще осигурят солидна научна основа за неговата терапевтична техника. Целта на фройдистката терапия, или психоанализата, е да доведе до осъзнаване на потиснатите мисли и чувства, за да се освободи пациентът от страданието на изкривените емоции.

Класическият подход за извеждане на несъзнаваните мисли и чувства в съзнанието се осъществява чрез насърчаване на пациента да говори в свободни асоциации и да разказва за сънищата си. През ноември 1880 г. Бройер е повикан да лекува високоинтелигентна 21-годишна жена (Берта Папенхайм) заради упорита кашлица, която той диагностицира като хистерична. Той установява, че докато се е грижила за умиращия си баща, тя е развила редица преходни симптоми, включително зрителни нарушения, парализа и контрактури на крайниците, които също диагностицира като хистерични.

Бройер започва да посещава пациента си почти всеки ден, тъй като симптомите се увеличават и стават все по-упорити. Той открива, че когато с негово насърчение тя разказва фантастични истории, състоянието ѝ се подобрява и до април 1881 г. повечето от симптомите ѝ изчезват. След смъртта на баща ѝ през същия месец обаче състоянието ѝ отново се влошава. Бройер записва, че някои от симптомите в крайна сметка са отшумели спонтанно и че пълното възстановяване е постигнато, като е била накарана да си спомни събитията, които са ускорили появата на конкретен симптом. Това възстановяване се оспорва.

Фройд предлага несъзнаваните спомени за сексуално насилие в детска възраст да са в основата на психоневрозите. Пациентите обаче обикновено не са били убедени, че клиничната процедура на Фройд показва действително сексуално насилие. Той съобщава, че дори след предполагаемото "възпроизвеждане" на сексуални сцени пациентите категорично го уверявали в своето неверие.

Кокаин

Като медицински изследовател Фройд отрано употребява и подкрепя кокаина като стимулант и аналгетик. Той написва няколко статии за антидепресивните качества на наркотика и е повлиян от приятеля и довереника си Вилхелм Флийс, който препоръчва кокаина за лечение на "невроза на назалния рефлекс".

Фройд смята, че кокаинът би могъл да лекува много заболявания, и написва добре приетата статия "За кокаина", в която обяснява неговите предимства. Той го предписва на приятеля си Ернст фон Флайшъл-Марксоу, за да му помогне да преодолее зависимостта си от морфин, придобита при лечение на заболяване на нервната система. Фройд препоръчва кокаина и на много от близките си роднини и приятели.

От много части на света започват да пристигат съобщения за пристрастяване и свръхдоза. Медицинската репутация на Фройд донякъде е накърнена заради тази ранна амбиция. Освен това приятелят на Фройд Флайшъл-Марксоу получава остър случай на "кокаинова психоза" в резултат на предписанията на Фройд и умира няколко години по-късно. Фройд изпитва голямо съжаление за тези събития.

Несъзнаваното

Фройд излага аргументи за значението на несъзнаваното за разбирането на съзнателното мислене и поведение.

Несъзнаваното обаче не е открито от Фройд. Историкът на психологията Марк Алтшул заключава: "Трудно е - или може би невъзможно - да се намери психолог или психиатър от XIX век, който да не е признавал несъзнаваното мислене не само за реално, но и за изключително важно". Напредъкът на Фройд не е в откриването на несъзнаваното, а в разработването на метод за систематичното му изучаване.

Фройд нарича сънищата "кралския път към познанието на несъзнаваното в психичния живот". Това означава, че сънищата илюстрират "логиката" на несъзнаваното. Фройд разработва първата си топология на психиката в "Тълкуване на сънищата" (1899 г.), в която предлага, че несъзнаваното съществува, и описва метод за получаване на достъп до него. Предсъзнателното е описано като слой между съзнателната и несъзнателната мисъл; до неговото съдържание може да се достигне с малко усилия.

Един от ключовите фактори за функционирането на несъзнаваното е "потискането". Фройд вярва, че много хора потискат болезнени спомени дълбоко в несъзнаваното си.

Психосексуално развитие

Фройд се надява, че неговият модел е универсално валиден, и затова се обръща към древната митология и етнографията за сравнителен материал. Фройд нарекъл новата си теория Едипов комплекс по името на известната гръцка трагедия "Едип цар" на Софокъл. "Открих в себе си постоянна любов към майка ми и ревност към баща ми. Сега смятам, че това е универсално събитие в детството." Фройд казва. Фройд се опитва да закрепи този модел на развитие в динамиката на ума. Всеки етап е преход към половата зрялост на възрастните, характеризираща се със силно его и способност за отлагане на удовлетворението (вж. Три есета върху теорията на сексуалността).

Той използва Едиповия конфликт, за да покаже колко силно според него хората желаят кръвосмешение и трябва да го потискат. Едиповият конфликт е описан като състояние на психосексуално развитие и осъзнаване.

Първоначално Фройд смята, че сексуалното насилие над деца е общо обяснение за произхода на неврозите, но се отказва от тази така наречена "теория на съблазняването". Той отбелязва, че открива много случаи, в които привидните спомени за сексуално насилие в детството се основават повече на въображението, отколкото на реални събития.

В края на 90-те години на XIX в. Фройд, който никога не се отказва от вярата си в сексуалната причина за неврозите, започва да набляга на фантазиите, изградени около Едиповия комплекс, като основна причина за хистерията и други невротични симптоми. Въпреки тази промяна в обяснителния му модел Фройд винаги е признавал, че някои невротици всъщност са били сексуално малтретирани от бащите си. Той изрично обсъжда няколко пациенти, за които знае, че са били малтретирани.

Фройд също така смята, че либидото се развива в индивидите чрез промяна на своя обект - процес, наречен сублимация. Той твърди, че хората се раждат "полиморфно перверзни", което означава, че всеки брой обекти може да бъде източник на удоволствие. Освен това той твърди, че с развитието си хората се привързват към различни и специфични обекти през своите етапи на развитие - първо в оралния етап (пример за това е удоволствието на кърмачето от кърменето), след това в аналния етап (пример за това е удоволствието на малкото дете от изпразването на червата), след това във фалическия етап.

Фройд твърди, че след това децата преминават през етап, в който се фиксират върху майката като сексуален обект (известен като Едипов комплекс), но в крайна сметка детето преодолява и потиска това желание поради табуирания му характер. Репресивният или латентен стадий на психосексуалното развитие настъпва преди полово зрелия генитален стадий на психосексуалното развитие.

Ид, его и супер-его

В по-късните си трудове Фройд предлага човешката психика да бъде разделена на три части: Ид, его и супер-его. Фройд обсъжда този модел в есето "Отвъд принципа на удоволствието" от 1920 г. и го доразвива в "Его и Ид" (1923 г.). Ид е импулсивната, детинска част от психиката, която действа на принципа на удоволствието и се съобразява само с това, което иска, и пренебрегва всички последствия.

Терминът "Его" навлиза в английския език в края на XVIII век. На латински Ego означава "аз". То се опитва да балансира желанията на Аз-а с реалността. Опитва се да действа по начин, който ще му донесе полза в дългосрочен план, а не да го огорчи.

Терминът Id ("То" или "Нещото") представлява примитивните нагони за притежание, завладяване, доминиране и постигане на удоволствие. То може да се види много ясно при малките деца, които все още не са се научили да прикриват чувствата си.

Супер-егото е моралният компонент на психиката, който прави ясно разграничение между правилно и неправилно и не допуска особени обстоятелства.

Рационалното Его се опитва да постигне баланс между непрактичния хедонизъм на Ид и също толкова непрактичния морализъм на Супер-его; това е частта от психиката, която обикновено се отразява най-пряко в действията на човека.

Когато е претоварено или застрашено от задачите си, Егото може да използва защитни механизми, включително отричане, потискане и изтласкване. Теорията за защитните механизми на Егото получи емпирично потвърждение, а природата на потискането, по-специално, се превърна в една от най-ожесточено дискутираните области на психологията през 90-те години на ХХ век.

Задвижвания на живот и смърт

Фройд смята, че хората са движени от две противоречиви основни желания: нагонът за живот, наречен "Ерос" (оцеляване, размножаване, глад, жажда и секс), и нагонът за смърт (Танатос).

Фройд разпознава нагона към смъртта едва в по-късните си години и развива теорията си за него в "Отвъд принципа на удоволствието".

Фройд признава склонността на несъзнаваното да повтаря неприятни преживявания, за да обезчувстви или умъртви тялото. Тази принуда да се повтарят неприятните преживявания обяснява защо травматичните кошмари се появяват в сънищата, тъй като кошмарите изглежда противоречат на по-ранната концепция на Фройд за сънищата единствено като място на удоволствие, фантазия и желание.

От една страна, жизнените стремежи насърчават оцеляването, като избягват крайно неприятните усещания и всяка заплаха за живота. От друга страна, нагонът за смърт функционира едновременно в посока към екстремно удоволствие, което води до смърт. Фройд разглежда концептуалните дуалности на удоволствието и неприятното, както и на секса/живота и смъртта, в дискусиите си за мазохизма и садомазохизма. Напрежението между нагона за живот и нагона за смърт представлява революция в неговия начин на мислене.

 
Паметник на Зигмунд Фройд в Хампстед, Северен Лондон. Зигмунд и дъщеря му Анна Фройд живеят на адрес Maresfield Gardens 20, близо до тази статуя. Къщата им сега е музей, посветен на живота и творчеството на Фройд. Сградата зад статуята е клиниката Тависток, голямо заведение за психологическо здравеопазване.  

По-късни критики към Фройд

Има четири основни обвинения срещу ортодоксалния възглед за Фройд. Те са:

1. Фройд не е измислил техниката на "свободните асоциации". Тя е измислена от Франсис Галтън през 1879/80 г. и публикувана в списание Brain.
2. Книгите и идеите на Фройд не са приети враждебно. Повечето отзиви са положителни.
3. Фройд пише разказ за "Анна О" (Берта Папенхайм), който е фалшив и "е много вероятно да се основава на умишлена измама". През няколкото години след лечението на Бройер тя отново попада в болница четири пъти и е диагностицирана с хистерия. Следователно тя определено не е била излекувана, както са твърдели Бройер и Фройд. Фройд трябва да е знаел това, защото има негово (на Фройд) писмо, "от което става ясно, че Бройер е знаел, че Анна О е все още болна през 1883 г.".
4. От това следва, че цялата психоанализа "се основава на клинични доказателства и наблюдения, които в най-добрия случай са съмнителни или погрешни, а в най-лошия - измамни". Пример за това е твърдението на Фройд, че невротичните симптоми на много пациенти са причинени от това, че са били съблазнени или сексуално малтретирани в детството. Това не е нито наблюдение, нито констатация, а обяснение на самия Фройд, в което той скоро се усъмнява. "Внимателният прочит на различните доклади на Фройд показва, че пациентите всъщност никога не са разказвали доброволно тези истории за сексуално насилие".

Антъни Клеър, психиатър и телевизионен водещ, описва Фройд като "безмилостен и лукав шарлатанин" и твърди, че "много от основополагащите камъни на психоанализата са фалшиви".

 

Свързани страници

• Аналното въздържание
• Списък на учени от Европа