Ид, его и супер-его
Ид, его и супер-его са идеи, създадени от Зигмунд Фройд. Това са три концепции, използвани за обяснение на начина, по който работи човешкият ум.
Фройд описва човешкия ум като взаимодействие между id, ego и super-ego. Егото, а до известна степен и супер-егото, са съзнателни или на повърхността. Ид остава несъзнателен. Заедно те съставляват личността.
Според този модел на психиката id е съвкупността от некоординирани инстинктивни тенденции; ego е организираната реалистична част; а super-ego играе критична и морализираща роля.
Ид, его и супер-его са функции на ума, а не части на мозъка. Те не съответстват едно към едно на реални структури, с каквито се занимава неврологията.
Диаграма на теорията на Фройд
Id
Ид представлява константа в личността, тъй като винаги присъства. Ид се управлява от "принципа на удоволствието".
В началото на развитието на теорията си Фройд разглежда сексуалната енергия като единствен източник на енергия за id. След трагедията на Първата световна война обаче Фройд смята за необходимо да добави още един инстинкт към ида. Така той предлага танатос - инстинктът на смъртта. Танатосът обяснява инстинктивните насилствени пориви на човечеството. Очевидно е, че останалите части на личността трябва по някакъв начин да се справят с тези два инстинкта. Добавяйки танатос, той може да опише повече психични феномени. Идеята му за id има широко влияние.
Ид е несъзнателен по дефиниция:
"Това е тъмната, недостъпна част от нашата личност... Тя е изпълнена с енергия, идваща от инстинктите, но няма организация, не създава колективна воля, а само стремеж към задоволяване на инстинктивните потребности при спазване на принципа на удоволствието".105/6
Его
Егото е самочувствието и повърхността на личността, частта, която обикновено показвате на света. Егото се ръководи от "принципа на реалността" или от практическия подход към света. То се стреми да превърне подтика на id в поведение, което носи ползи в дългосрочен план, а не огорчение.
Съзнателното съзнание се намира в егото, въпреки че не всички операции на егото са съзнателни.
Егото отделя истинското. То ни помага да организираме мислите си и да осмислим тях и света около нас.
"Егото е онази част от id, която е променена от прякото влияние на външния свят... Егото представлява онова, което може да се нарече разум и здравомислие, за разлика от ида, който съдържа страстите ... в отношението си към ида то прилича на човек на кон, който трябва да държи под контрол превъзхождащата сила на коня; с тази разлика, че ездачът се опитва да направи това със собствените си сили, докато егото използва заимствани сили".363/4
Но егото "служи на трима строги господари - външния свят, супер-егото и ида".110 Задачата му е да намери баланс между примитивните влечения и реалността, като същевременно задоволява id и super-ego. "По този начин егото, движено от id, ограничавано от super-ego, отблъсквано от реалността, се бори...[в] постигането на хармония между силите и влиянията, действащи в и върху него, и лесно "избухва в тревога". 110/1
Супер-его
Супер-егото се стреми към съвършенство и идеален резултат. То включва онази част от личността, предимно несъзнавана, която включва идеалите на егото на индивида, духовните му цели и психичната агенция (обикновено наричана "съвест"), която критикува и забранява неговите влечения, фантазии, чувства и действия.
"Супер-егото може да се разглежда като вид съвест, която наказва лошото поведение с чувство за вина. Например: извънбрачни връзки".
Суперегото се състои от две части - съвест и его-идеал. Съвестта е познатата метафора за ангел и дявол на всяко рамо. Съвестта решава какъв начин на действие трябва да предприеме човек. Его-идеалът е идеализирана представа за себе си. Правят се сравнения между его-идеала и действителното поведение на човека. И двете части на супер-егото се развиват чрез опита с другите или чрез социалните взаимодействия. Според Фройд силното супер-его служи за потискане на биологичните инстинкти на ида, докато слабото супер-его се поддава на подбудите на ида. Освен това нивата на вина в двата случая по-горе ще бъдат съответно високи и ниски.
Въпроси и отговори
Въпрос: Кой е създал ИД, егото и супер-егото?
О: Зигмунд Фройд е създал Id, ego и super-ego.
В: Какво представляват ИД, егото и супер-егото?
О: Ид, его и супер-его са три понятия, използвани за обяснение на начина, по който работи човешкият ум.
В: Как Фройд описва човешкия ум?
О.: Фройд описва човешкия ум като взаимодействие на id, ego и super-ego.
В: Кое от Id, ego и super-ego е съзнателно или на повърхността?
О: Егото и до известна степен супер-егото са съзнателни или на повърхността.
В: Какво изгражда личността според модела на Фройд?
О: Според модела на Фройд личността се състои от id, его и супер-его.
В: Каква е функцията на ИД, егото и супер-егото?
О: Ид е съвкупност от некоординирани инстинктивни тенденции; егото е организираната реалистична част, а супер-егото играе критична и морализираща роля.
В: Ид, его и супер-его съответстват ли на действителните структури, с които се занимава неврологията?
О: Не, ИД, егото и супер-егото са функции на ума и не съответстват едно към едно на действителни структури от рода на тези, с които се занимава неврологията.
