Тревожност: какво е, симптоми, причини и възможно лечение

Тревогата е естествена емоция — реакция на стрес или безпокойство, породени от очакване на опасност, загуба или нещастие. Много често хората с тревожност изпитват и притеснения. Тревожните реакции могат да включват и физически симптоми като главоболие или стомашно разстройство. В нормални граници тревогата ни помага да се предпазим и да се подготвим за предизвикателства, но когато е силна, продължителна или пречи на ежедневието, може да става въпрос за тревожен проблем, който изисква внимание.

Какво представлява тревожността

Тревожността често се свързва със страха, паниката и реакцията "борба или бягство", при която тялото се подготвя за действие. Влиянието и интензитетът на тревожността варират: за някои хора едно събитие (загуба на работа, смърт на близък, злополука) предизвиква краткотрайна тревога, която с времето намалява; при други тревожността е постоянна и значително затруднява ежедневието. Когато тревогата е силна и продължителна, говорим за тревожни разстройства, които могат да се лекуват с терапия и лекарства.

Основни видове тревожни разстройства

• Генерализирано тревожно разстройство (GAD) — постоянно и прекомерно притеснение за ежедневни неща, поне за 6 месеца.
• Паническо разстройство — повтарящи се пристъпи на силна тревога (паника) с физически симптоми.
• Социална тревожност — страх от социални ситуации и отритване или срам.
• Фобии — силен ирационален страх от конкретни обекти или ситуации (височини, насекоми и т.н.).
• Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) — натрапчиви мисли и повтарящи се ритуали (позова се на връзката чрез разграничение с тревожността).
• Посттравматично стресово разстройство (ПТСР) — след травматично преживяване, с повтарящи се спомени, избягване и повишена бдителност.

Симптоми на тревожност

Симптомите могат да бъдат психически, поведенчески и телесни. Те варират от леки до тежки и могат да се появяват поотделно или в комбинация.

Чести общи симптоми:

• постоянна умора или изчерпване;
• затруднено отпускане и неспокойствие;
• липса на увереност и понижено самочувствие;
• страх от обществени места или от общуване;
• чувство на ирационална тревожност/страх, натрапчиви мисли или поведение;
• притеснение от допускане на грешки, прекомерен перфекционизъм;
• нарушен сън, редовни кошмари;
• повишена склонност към плач;
• главоболие, стомашни проблеми, диария, гадене;
• болки в мускулите, напрежение в тялото;
• промени в апетита и в енергията.

Симптоми при пристъп на паника:

• силно изпотяване, треперене;
• учестено сърцебиене или усещане за ускорен пулс;
• задух, усещане за задушаване или хипервентилация;
• усещане за изтръпване или мравучкане в крайниците;
• чувство за предстояща гибел или за загуба на контрол; усещане за инфаркт.

Причини и рискови фактори

Причините за тревожността обикновено са многокомпонентни и включват:

• генетична предиспозиция — фамилна история на тревожни разстройства или депресия;
• биологични фактори — промени в неврохимията и невронните вериги в мозъка;
• стресови житейски събития — загуба, раздяла, финансови трудности, натоварване на работното място;
• травма в детството или възрастта; преживяно насилие;
• хронични здравословни проблеми (хормонални нарушения, сърдечни болести, белодробни болести и др.);
• прибавени фактори: злоупотреба със вещества, прекомерна употреба на кофеин, някои лекарства;
• личностни особености — склонност към прекомерно притеснение, ниска толерантност към несигурност.

Диагностика

Диагнозата се поставя от общопрактикуващ лекар или специалист по психично здраве (психиатър, клиничен психолог) въз основа на история, описани симптоми и продължителност. Понякога се правят кръвни и други изследвания, за да се изключат физически причини (например проблеми с щитовидната жлеза, сърдечни заболявания). За някои разстройства (напр. генерализирано тревожно разстройство) критериите включват продължителност и степен на влошаване на функцията; за паническото разстройство — повтарящи се непредвидими пристъпи на паника.

Възможно лечение и самопомощ

Лечението обикновено включва комбинация от психотерапия, при необходимост — лекарства, и промени в начина на живот. Изборът зависи от вида и тежестта на тревожността, индивидуалните предпочитания и наличието на придружаващи заболявания.

• Психотерапия: Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е най-добре изследваната и ефективна за много тревожни разстройства. Други подходи включват терапия за излагане, терапевтична работа с травма и групова терапия.
• Медикаменти: Антидепресанти (SSRIs, SNRIs) често се използват при дългосрочни тревожни състояния; бензодиазепини могат да помогнат при остри пристъпи, но се дават за кратък период поради риск от зависимост; други медикаменти (бета-блокери, някои антипсихотици) понякога се прилагат като допълнение.
• Промени в начина на живот: редовна физическа активност, здравословен сън, балансирана храна, намаляване на кофеина и алкохола, техники за релаксация (дишане, медитация, прогресивна мускулна релаксация).
• Самопомощни стратегии: водене на дневник на тревогите, структуриране на деня, поставяне на реалистични цели, практикуване на внимателност (mindfulness), търсене на подкрепа от близки.

Кога да потърсите помощ

Потърсете професионална помощ, ако тревожността:

• е постоянна и трае седмици или месеци;
• пречи ви да изпълнявате ежедневните задължения и да поддържате взаимоотношения;
• влошава съня, апетита или физическото здраве;
• води до пристъпи на паника или чести силни страхове;
• съпътства се от мисли за самонараняване или самоубийство — в тези случаи потърсете незабавна спешна помощ.

Повечето хора с тревожност реагират добре на лечение — терапия, промени в начина на живот и, при нужда, медикаменти могат значително да намалят симптомите и да възстановят качеството на живот. Ако имате въпроси за конкретен случай или за налични ресурси, консултирайте се с вашия лекар или специалист по психично здраве.