Паяк: биология, видове, поведение и разпространение

Паяците имат тяло от две части - предна част (главогръд) и коремче. За разлика от насекомите паяците нямат антени. По-напредналите паяци имат централизирана нервна система, като ганглиите им са сраснали в една маса в главогръда. За разлика от повечето членестоноги паяците нямат разгъващи мускули в крайниците си и ги разгъват чрез хидравличен натиск.

Диапазон на размерите

Най-малките от пълноценните паяци могат да бъдат по-малки от 4 mm. (0,1 инча). Дължината на тялото на най-големите паяци може да достигне 10 см. (4 инча) или повече. Най-големият може да тежи 150 грама (5,3 унции). Най-големите паяци са тарантулите и ловните паяци. Някои ловни паяци в Югоизточна Азия могат да имат дължина на краката около 250-300 мм.

Очи на паяци и други сетива

Повечето паяци имат четири чифта очи в горната предна част на тялото, подредени в различни модели в различните семейства. Основните очи в предната част са способни да формират образи. Скачащите паяци имат острота на зрението, която е десет пъти по-добра от тази на водните кончета, които имат далеч най-доброто зрение сред насекомите. Паяците постигат това с помощта на подобна на телефото поредица от лещи - четирислойна ретина. Те могат да въртят очите си и да събират изображения от различни етапи на сканирането. Недостатъкът е, че процесите на сканиране и интегриране са сравнително бавни.

Паяците и други членестоноги са модифицирали кутикулите си в сложни масиви от сензори. Различни сензори, предимно четинки, реагират на допир - от силен контакт до много слаби въздушни течения. Химическите сензори са еквиваленти на вкуса и мириса. В ставите на крайниците си паяците имат и сензори, които откриват сили и вибрации. При паяците, които изграждат паяжини, всички тези механични и химични сензори са по-важни от очите. Очите са по-важни за паяците, които ловуват активно. Подобно на повечето членестоноги, паяците нямат сензори за равновесие и разчитат на очите си, за да разберат коя е посоката нагоре.

Клони

Клоните са кухи, като иглите, с които се поставят инжекции. Паяците използват кътниците си, за да инжектират токсини, които убиват насекомите, които ще изядат. Някои видове отрова на паяците атакуват нервната система на жертвите си, а други видове отрова атакуват тъканите на тялото.

Какво ядат повечето паяци

Паяците са хищници и се хранят с насекоми и други членестоноги (включително други паяци). Повечето от тях използват отровата на своите кътници, за да убият жертвата си. Рядко се случва паяците да уловят плячка, която е много по-голяма от тях. Също така за повечето паяци е трудно да уловят плячка, която е много по-малка от тях. Има някои паяци, които образуват колонии. Паяците ядат не само паяци от други видове, но и паяци от собствения си вид.

Името на черната вдовица се дължи на факта, че женските паяци понякога изяждат мъжките, които се чифтосват с тях. Това може да се случи и при други видове. Всеки вид паяк има свой собствен начин на общуване с другите паяци, които среща. Поради опасността да бъдат изядени, при някои видове мъжките имат специални кукички на предните си крака, с които държат женската, докато се чифтосват. Други пък носят на женската нещо за ядене. Има няколко вида, при които мъжките паяци изграждат свои собствени малки паяжини, които са свързани с паяжините на женските. При тези видове мъжкият е много по-малък от женската, така че за нея би било трудно да улови мъжкия.

Повечето паяци имат толкова слабо зрение, че дори не забелязват мъртво насекомо. Скачащите паяци са едно изключение от това правило. Те имат толкова добро зрение, че могат да открият наскоро умрели мухи или други насекоми, които да изядат.

Някои паяци не са хищници

Паяците са основно хищници, но някои имат и други източници на храна. Скачащият паяк Bagheera kiplingi получава над 90 % от храната си от сравнително твърд растителен материал, произвеждан от акации, като част от полезни взаимоотношения с един вид мравка.

Младите паяци от няколко семейства се хранят с растителен нектар. Проучванията показват, че те правят това за дълъг период от време. Освен това те се почистват редовно, докато се хранят. Тези паяци също така предпочитат захарни разтвори пред обикновена вода, което показва, че те търсят хранителни вещества. Много паяци са нощни, те са най-активни през нощта. Поради това степента на консумация на нектар от паяците може да е била подценена. Нектарът съдържа освен захари и аминокиселини, липиди, витамини и минерали. Проучванията показват, че други видове паяци живеят по-дълго, когато има нектар. Храненето с нектар също така избягва рисковете от борба с плячката и разходите за производство на отрова и храносмилателни ензими. Тъй като нектарът е продукция на цъфтящи растения, консумацията му от паяците е дошла доста късно в тяхната еволюция.

Известно е, че различни видове се хранят с мъртви членестоноги (чистене), коприна от паяжини и собствените си екзоскелети. Уловеният в паяжините прашец също може да бъде консумиран, а изследванията показват, че младите паяци имат по-голям шанс за оцеляване, ако имат възможност да се хранят с прашец. Известно е, че в плен няколко вида паяци се хранят и с банани, мармалад, мляко, яйчен жълтък и колбаси.

Методи за улов на плячка

Мрежи

Най-известният метод, който паяците използват, за да уловят плячка, е лепкавата мрежа. Разположението на мрежата позволява на различните паяци да улавят различни насекоми в една и съща област. Плоските, хоризонтални паяжини им позволяват да улавят насекоми, които например излитат от растителността под тях. Плоските вертикални мрежи им позволяват да улавят насекоми в полет. Паяците, които изграждат мрежи, обикновено не виждат много добре, но са много чувствителни към вибрации.

Подводен

Женските екземпляри на водния паяк Argyroneta aquatica изграждат подводни паяжини тип "водолазна камбана", които пълнят с въздух и използват, докато ядат плячката си, линеят, чифтосват се и отглеждат потомство. Те живеят почти изцяло в камбаните, като се стрелкат навън, за да уловят жертвите, които докосват камбаната или нишките, които я крепят. Няколко паяка използват повърхностите на езера и водоеми като "паяжини", откривайки уловените насекоми по вибрациите, които те предизвикват, докато се борят.

Кастинг на Бола

Паяците, които хвърлят мрежи, плетат само малки мрежи, но след това ги манипулират, за да хванат плячка. Те опъват мрежите си и след това ги освобождават, когато плячката ги удари. Паяците от семейство Deinopidae плетат още по-малки мрежи, държат ги опънати между първите два чифта крака и се изтеглят и избутват мрежите до два пъти дължината на тялото си, за да хванат плячката, като това движение може да увеличи площта на мрежите до десет пъти. Експериментите показват, че Deinopis spinosus има две различни техники за улавяне на плячка: удари назад за улавяне на летящи насекоми, чиито вибрации открива, и удари напред за улавяне на плячка, която се движи по земята и която вижда. Тези две техники са наблюдавани и при други деинопиди. Ходещите насекоми са по-голямата част от плячката на повечето деинопиди, но една популация на Deinopis subrufus изглежда се храни основно с мухи тип "tipulid", които улавя с обратен удар.

Възрастните женски паяци болас от род Mastophora изграждат "мрежи", които се състоят само от една "трапецовидна линия", която патрулират. Те също така изграждат болас от една-единствена нишка, увенчана с голяма топка от много мокра лепкава коприна. Изпускат химикали, които наподобяват феромоните на молците, и след това замахват с болата към молците. За една нощ те улавят приблизително същото тегло насекоми, както паяците с подобни размери, които плетат паяжини. Паяците изяждат болите, ако не са убили за около 30 минути, почиват си известно време и след това правят нови боли. Младите и възрастните мъжки екземпляри са много по-малки и не правят бола. Вместо това те отделят различни феромони, които привличат мухите, и ги улавят с предните си двойки крака.

Използване на капаци

Примитивните Liphistiidae, "паяците с капаци" (семейство Ctenizidae) и много тарантули са хищници от засада. Те се спотайват в дупки, често затворени с капаци и заобиколени от мрежи от копринени нишки, които предупреждават тези паяци за наличието на плячка. Други хищници от засада се справят без такива помощни средства, включително много ракообразни паяци. Няколко вида, които се хранят с пчели, които виждат ултравиолетово, могат да регулират ултравиолетовото си отражение, за да съответстват на цветята, в които се крият. Вълчите паяци, скачащите паяци, рибарските паяци и някои ракообразни паяци улавят плячката, като я преследват, и разчитат главно на зрението, за да достигнат плячката си.

Улавяне на насекоми без използване на мрежи

Не всички паяци използват коприна, за да уловят плячката си. Вместо това тези паяци могат да улавят насекоми, като ги хващат и след това ги хапят. Сред тези видове паяци двата най-известни са вълчите паяци и скачащите паяци.

Вълчи паяци

Вълчият паяк обикновено изчаква, докато някое насекомо се приближи до него, след което се втурва към него, сграбчва го с предните си крака и го захапва, за да може отровата му да свърши работа.

Женските паяци снасят яйцата си върху подложка от коприна, след което придърпват краищата ѝ и образуват кръгла топка, която носят навсякъде със себе си. С помощта на коприната те придържат яйчните си топчета към края на опашката си. Когато яйцата се излюпят, малките паячета изпълзяват на гърба на майката и тя ги носи със себе си в продължение на дни или седмици.

Вълчите паяци са много добри майки и силно защитават както яйчните си яйца, така и малките си. Когато настъпи моментът, малките паячета ще напуснат майката и всяко ще тръгне по своя път.

Скачащи паяци

Скачащите паяци имат много добри очи и виждат добре. Те се промъкват възможно най-близо до насекомото, след което скачат върху него и веднага го захапват. Тъй като често ловуват по дърветата, храстите и отстрани на стените, ако скачащият паяк пропусне, може да падне. Но те имат начин да се спасят от нараняване. Преди да скочат, те закрепват коприната си на мястото, където са стояли, и като скочат, пускат копринено предпазно въже. Така че, ако паднат, ще се хванат, когато достигнат края на копринената си предпазна линия. Понякога скачащият паяк улавя насекомо и пада, докато все още се държи за него. Но паякът все още е в безопасност.

Скачащите паяци си правят малки копринени "палатки", в които да спят. Когато снасят яйца, те ги държат в такова убежище. Те не вземат яйцата си със себе си, когато излизат на лов.

За всички мъжки паяци е опасно да си търсят партньор. Женският паяк може да не разбере, че мъжкият е от нейния вид, и да се опита да го изяде. Скачащите паяци имат не само визуални шарки, които ги идентифицират един с друг, но мъжкият скачащ паяк ще изпълни специален танц, когато се приближи до женска от същия вид. По този начин женската може да разпознае, че това е мъжки от нейния вид. Обикновено тя забравя за яденето за достатъчно дълго време, за да се чифтоса с посетилия я мъжки паяк.

Скачащите паяци имат толкова добри очи, че обикновено наблюдават всеки човек, който се опитва да ги наблюдава. Някои видове са много срамежливи и ще избягат, ако човекът се приближи твърде много. Но някои видове, като Phidippus audax (дързък или смел скачащ паяк) и Platycryptus undatus, могат да се успокоят, ако човекът се приближи бавно до тях. Понякога те ще скочат на един от пръстите ви и след това ще скачат от пръст на пръст и от ръка на ръка. Изглежда, че искат да изследват.

Лов на други паяци

Някои скачащи паяци от род Portia ловуват други паяци по начин, който изглежда интелигентен, като заобикалят жертвите си или ги примамват от мрежите си. Лабораторните изследвания показват, че инстинктивните тактики на Portia са само отправна точка за подход "проба-грешка", от който тези паяци се научават много бързо как да преодоляват нови видове жертви. Изглежда обаче, че те мислят сравнително бавно, което не е изненадващо, тъй като мозъкът им е значително по-малък от този на хищниците бозайници.

Маскиране като мравки

Паяците, които имитират мравки, са изправени пред няколко предизвикателства: те обикновено развиват по-тънък корем и фалшиви "талии", за да имитират трите различни области (tagmata) на тялото на мравката; те махат първия чифт крака във формата на главата си, за да имитират антени, които липсват при паяците, и за да прикрият факта, че имат осем крака, а не шест. Имат големи цветни петна около единия чифт очи, за да прикрият факта, че обикновено имат осем прости очи, докато мравките имат две сложни очи; покриват тялото си с отразяващи косми, за да наподобят лъскавите тела на мравките. При някои видове паяци мъжките и женските имитират различни видове мравки, тъй като женските паяци обикновено са много по-големи от мъжките.

Паяците, имитиращи мравки, също променят поведението си, за да наподобят това на целевия вид мравка, например много от тях приемат зигзагообразен модел на движение, паяците, имитиращи скачащи мравки, избягват да скачат, а паяците от род Synemosyna ходят по външните ръбове на листата по същия начин като Pseudomyrmex. Мравкоподражанието при много паяци и други членестоноги може да е с цел защита от хищници, които ловуват с поглед, включително птици, гущери и паяци. Въпреки това някои паяци, имитиращи мравки, се хранят или с мравки, или с "добитъка" на мравките, например с акари. Когато е в покой, мравоядният паяк Amyciaea не прилича много на Oecophylla, но докато ловува, имитира поведението на умираща мравка, за да привлече мравки-работнички. След като убият мравка, някои имитиращи мравки паяци задържат жертвите си между себе си и големи групи мравки, за да избегнат нападение.

Паяците се размножават по полов път и оплождането е вътрешно, но непряко. С други думи, сперматозоидите не се вкарват в тялото на женската чрез гениталиите на мъжкия, а чрез междинен етап. За разлика от много други сухоземни членестоноги, мъжките паяци не произвеждат готови сперматофори (пакети от сперматозоиди). Вместо това те изплитат малки паяжини, върху които еякулират и след това прехвърлят сперматозоидите в структури на върховете на педипалпите си. Когато мъжкият открие признаци на женска наблизо, той проверява дали тя е от същия вид и дали е готова за чифтосване; например при видовете, които произвеждат паяжини или "предпазни въжета", мъжкият може да определи вида и пола на тези обекти по миризмата.

Паяците обикновено използват сложни ритуали за ухажване, за да попречат на големите женски да изядат малките мъжки преди оплождането, освен когато мъжкият е толкова по-малък, че не си струва да бъде изяден. При някои видове мъжките се чифтосват с току-що литнали женски, които са твърде слаби, за да бъдат опасни за мъжките.

При видовете, които тъкат паяжина, точните модели на вибрации в паяжината са важна част от ритуалите, докато моделите на докосване на тялото на женската са важни при много паяци, които ловуват активно и могат да "хипнотизират" женската. Жестовете и танците на мъжкия са важни за скачащите паяци, които имат отлично зрение. Ако ухажването е успешно, мъжкият впръсква спермата си от педипалпите в половия отвор на женската от долната страна на коремчето ѝ. Женските репродуктивни пътища са различни. Някои от тях са обикновени тръби, но други имат камери, в които женските съхраняват сперматозоиди и ги освобождават, когато са готови.

При някои видове мъжките се изяждат. Мъжките от род Tidarren си отрязват едната длан и встъпват в живота като възрастни само с една длан. При този вид дланите представляват 20 % от телесната маса на мъжкия и отделянето на едната от двете подобрява подвижността. При йеменския вид Tidarren argo останалата длан се откъсва от женската. Отделената длан остава прикрепена към отвора на женската в продължение на около четири часа. През това време женската се храни с мъжкия без длан. В повече от 60 % от случаите женската на австралийския червен паяк убива и изяжда мъжкия, след като вкара второто си дланче в половия отвор на женската; всъщност мъжките сътрудничат, като се опитват да се набодат на кътниците на женските. Наблюденията показват, че повечето мъжки червеноопашати паяци никога нямат възможност да се чифтосат, а "късметлиите" увеличават вероятния брой на потомството, като се грижат женските да са добре нахранени. Въпреки това мъжките от повечето видове преживяват няколко чифтосвания, ограничени главно от кратката си продължителност на живота. Някои от тях дори живеят известно време в мрежите на партньорките си.^p176/212

Женските снасят до 3000 яйца в една или повече копринени торбички, в които се поддържа сравнително постоянно ниво на влажност. При някои видове женските умират след това, но женските от други видове защитават торбичките, като ги прикрепят към паяжините си, крият ги в гнезда, носят ги в челицерите или ги прикрепят към спинерите и ги влачат.

Развитие на млади хора

Малките паяци преминават всички ларвни стадии в яйцето и се излюпват като малки паячета, много малки и полово незрели, но с форма, подобна на тази на възрастните. Някои паяци се грижат за малките си, например малките на вълчи паяк се придържат към грубите четина на гърба на майката, а женските на някои видове реагират на "просещото" поведение на малките си, като им дават плячката си, при условие че вече не се борят, или дори изхвърлят храната.

Подобно на другите членестоноги, паяците трябва да линеят, за да растат, тъй като тяхната кутикула ("кожа") не може да се разтяга. Повечето паяци живеят само една до две години, въпреки че някои тарантули могат да живеят в плен повече от 20 години.^p232

Известно е, че от 40 000 паяка по-малко от 12 са опасни за хората. В повечето случаи ухапването от паяк е болезнено. Повечето паяци използват отрова, за да парализират жертвата си; те я убиват чрез ядене или чрез ухапване. Няколко паяка имат отрова, която може да бъде опасна за отслабени хора и алергични към нея. От 1927 г. насам 13 души са починали след ухапване от паяк Atrax robustus от Австралия.

Паякът, който убива най-много хора, черната вдовица и други паяци от рода Latrodectus, са с дължина на тялото около 1 cm. Паяците Atrax и Phoneutria, които също са способни да убиват хора, са със средна дължина около 2,5 cm или един инч, като дори паяците от вида Widow са достатъчно големи, за да бъдат лесно забелязани.

Дори сравнително малки паяци като Phidippus audax могат да ви ухапят болезнено, ако ги нараните, но паяците са много полезни за хората, защото контролират насекомите, които изяждат реколтата ни.

Страхът от паяци е много разпространена фобия (страх). Паяците вдовици (черни вдовици и други представители на техния род) никога не напускат доброволно мрежите си, така че обикновено хората биват ухапвани, когато докоснат паяка по погрешка.

Кликнете върху снимката, за да я видите в по-голям размер: