Зрителна острота – дефиниция, измерване и клинично значение

Научете всичко за зрителна острота: дефиниция, точни методи за измерване, клинично значение и защо нормалната ЗО не винаги означава пълно зрение.

Зрителната острота (ЗО) е острота или яснота на зрението, особено на формата, която зависи от остротата на фокуса на ретината в окото, чувствителността на нервните елементи и интерпретативната способност на мозъка.

VA е количествена мярка за способността за разпознаване на черни символи на бял фон на стандартизирано разстояние при променлив размер на символите. VA представлява най-малкият размер, който може да бъде надеждно идентифициран. VA е най-разпространеното клинично измерване на зрителната функция.

Някои хора могат да страдат от други зрителни проблеми, като например цветна слепота, намален контраст или неспособност да проследяват бързо движещи се обекти, и въпреки това да имат нормална зрителна острота. Следователно нормалната зрителна острота не означава нормално зрение. Причината, поради която зрителната острота се използва много широко, е, че това е тест, който много добре съответства на нормалните ежедневни дейности, с които човек може да се справи, и оценява увреждането му да ги извършва.

Как се измерва зрителната острота

Най-често използваните методи за измерване са:

• Снеленова таблица (Snellen) — стандартни букви или символи подредени на линии. Резултатът се дава като дроб (например 20/20 или 6/6, 20/40 и т.н.).
• logMAR / ETDRS — по-прецизнa и стандартизирана методика, използвана в научни изследвания и клинични проучвания. Резултатът се изразява в logMAR (например 0.0 = нормална 1.0 decimal, 0.3 ≈ 20/40).
• Десетичен формат — обикновено 1.0 означава нормална зрителна острота (еквивалентно на 20/20), 0.5 означава половин нормална и т.н.
• Други тестове — Landolt C, Tumbling E и символни таблици (LEA, HOTV) за деца или хора, които не могат да четат буквите.

Условия за правилно измерване

• Измерването трябва да се прави с оптимална корекция (очила или контактни лещи), ако целта е да се установи „най-добра коригируема зрителна острота“.
• Проверете осветлението и разстоянието до таблицата — стандартизираните условия дават най-надеждни резултати.
• Тестове се правят монокулярно (всяко око поотделно) и често бинокулярно (и двете очи заедно) — и двете стойности могат да имат клинично значение.
• Проба с щипка (pinhole) може да разграничe рефракционен проблем (ако зрението се подобри зад щипката — причина е рефракция) от структурно/ретинално заболяване (ако няма подобрение).

Фактори, които влияят на зрителната острота

• Оптични: рефракционни грешки (миопия, хиперопия, астигматизъм), катаракта, оптична среда (корнеални изменения).
• Ретинални: заболявания на макулата (например свързана с възрастта макулна дегенерация), ретинит, отлепване на ретината.
• Неврологични: нарушения по пътя от ретината до зрителната кора или кортикални проблеми.
• Други: възраст, обучение (четене на символи), кооперация на пациента, осветление и контраст на таблицата.

Клинично значение

• ЗО е основен показател за функционалността на зрението и помага при решението за лечение (например необходимост от корекция, оперативна интервенция при катаракта или оценка на прогресия при дегенеративни заболявания).
• Използва се при определяне на пригодност за шофиране, трудова пригодност и за правни критерии за инвалидност. За правни цели дефинициите могат да се различават: в някои държави „правна слепота“ се дефинира като зрителна острота 20/200 (≈6/60) или по-лоша в по-доброто око; Световната здравна организация използва друг праг (например представителна дефиниция за слепота е VA < 3/60).
• Следене на прогресия при болести — редовни измервания (със стандартизирани методики като ETDRS/logMAR) позволяват надежден мониторинг.

Ограничения на теста

• Зрителната острота измерва предимно централното зрение и способността да се разпознават детайли. Тя не оценява периферното зрение, зрителното поле, контрастната чувствителност или адаптацията към мрак.
• Човек може да има нормална ЗО, но нарушена контрастна чувствителност или цветоусещане, което също може да ограничава ежедневните дейности.
• Когнитивни и езикови бариери могат да възпрепятстват надеждно тестване (затова се използват символни таблици и по-прости методи при деца и нечетящи пациенти).

Практически съвети за пациенти и клиницисти

• Премерете ЗО и с и без корекция; при съмнение за рефракция направете субективна рефракция или автorefraction.
• Използвайте pinhole за бърза проверка дали намалението се дължи на рефракционен проблем.
• За клинични изследвания предпочитайте logMAR / ETDRS таблици за по-голяма прецизност и възпроизводимост.
• При децата използвайте адаптирани тестове (LEA, Cardiff, Tumbling E) и ранна рефракционна проверка за откриване на амблиопия.

Често използвани обозначения и еквиваленти

• 20/20 (6/6) = десетична 1.0 = logMAR 0.0 — считано за „нормална“ ЗО.
• 20/40 (6/12) ≈ десетична 0.5 = logMAR ≈ 0.3 — често праг за изисквания за шофьорски права.
• 20/200 (6/60) ≈ десетична 0.1 = logMAR 1.0 — използва се в някои държави за дефиниция на „правна слепота“.

В заключение: зрителната острота е ценен и лесно приложим клиничен тест за оценка на централната зрителна функция, но трябва да се интерпретира в контекста на допълнителни изследвания (поле на зрение, контрастна чувствителност, ретинални и неврологични изследвания), за да се получи пълна картина за зрителното състояние на пациента.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява остротата на зрението?

В: Кои фактори влияят на остротата на зрението?

В: Как се измерва остротата на зрението?

В: Зрителната острота ли е единственият показател за зрителната функция?

В: Защо остротата на зрението се използва широко?

В: Може ли някой да има нормално зрение, но необичайна зрителна острота?

В: Кое е най-често срещаното клинично измерване на зрителната функция?

Търсене по буква