"Водни лилии" (или "Нимфеи", произнася се [nɛ̃.fe.a]) е серия от около 250 маслени картини на френския импресионист Клод Моне. Картините са вдъхновени от цветната градина на Моне в Живерни и обхващат разнообразие от формати — от малки етюди до огромни декоративни панорами. Темата доминира в творчеството му през последните три десетилетия на живота му и проследява непрекъснатото му търсене на начини да предаде светлината, отраженията и повърхността на водата. През по-голямата част от този период художникът страда от катаракта, което оказва влияние върху възприемането и употребата на цветовете в някои от поздните му платна. Произведения от серията са разпръснати по музеи и частни колекции по света — сред най-известните институции, които притежават „Водни лилии“, са Музеят "Мармотан Моне" и Музеят "Орсе" в Париж, Музеят "Метрополитън" в Ню Йорк, Институтът по изкуствата в Чикаго, Музеят на изкуствата "Карнеги", Националният музей на Уелс и редица други институции.
Като част от обширните си планове за градинарство в Живерни, през 1893 г. Моне изкопава езерце в градината си и го засажда с лилии. Темата започва да го занимава системно около 1899 г. и оттогава нататък постепенно заема централно място в неговата работа. В продължение на повече от двадесет години той създава мащабна декоративна серия, при която непрекъснато експериментира — улавяйки промените на водната повърхност при различно осветление, време на деня и климатични условия. Работи както на открито (en plein air), така и в студиото, сглобявайки по-големи композиции от множество етюди.
След дълги колебания Моне излага група от 48 картини с водни лилии през 1909 г. в парижката галерия на своя търговец на произведения на изкуството Пол Дюран-Рюел. Изложбата се оказва голям комерсиален и критически успех и утвърждава статута на серията като едно от най-значимите му постижения. В следващите години художникът развива по-плавен и в някои отношения по-дръзък почерк — мазките стават по-широки, цветовите петна — по-генерализирани, а композициите все по-често граничат с абстрактното.
В композициите на „Водни лилии“ често присъстват характерни мотиви: плаващите цветове на лилиите, отраженията на небето, клоните на върбите и японският мост — елементи, които Моне обединява в опити да премахне класическата перспектива и да предложи права, непосредствена гледка към повърхността на водата. Техника, основана на счупени, независими удари на четката и внимателна работа с цветните отношения, придава на платната динамика и усещане за светлинно преливане.
В последните години от живота си Моне работи върху монументални панорами на водните лилии, предназначени за публични пространства. Тези широки композиции — подредени във формата на панелни цикли — са показани в специално проектирани зали и създават почти „панорамно“ или потапящо изживяване за зрителя. Серията оказва силно влияние върху развитието на модерното и абстрактното изкуство и продължава да бъде предмет на обширни изследвания, реставрации и изложби по целия свят.
Наследството на „Водни лилии“ е многопластово: това са едновременно произведения, които документират интензивен личен проект на един художник–градинар, и художествени обекти, променили представите за възможностите на цветовете, формата и пространството в живописта. Серията остава една от най-популярните и най-изследваните в историята на импресионизма и в историята на изкуството въобще.
