Маслени бои: определение, състав, техники и художествени свойства
Открийте всичко за маслените бои — състав, техники, сушене и художествени качества. Практични съвети и вдъхновение за художници и любители на маслената живопис.
Маслената боя е традиционен метод, използван за рисуване от художници. При маслените бои пигментите (цветовете) се задържат заедно в маслената среда. Най-обичайният вид масло, което се използва за боядисване, е лененото масло.
Картина, нарисувана с маслени бои, се нарича "маслена живопис". Маслената боя съхне дълго време. Художниците намират това за полезно, защото могат да работят върху картината дълго време. Хората казват, че Леонардо да Винчи е работил върху картината си "Мона Лиза" в продължение на четири години, въпреки че тя не е много голяма. Маслените бои и картините с маслени бои често се наричат за кратост "маслени". Ако някой говори за "рисуване с маслени бои", той има предвид, че картината е нарисувана с маслени бои.
Състав и основни материали
Маслените бои се състоят от три основни компонента: пигмент, свързващо вещество (масло) и добавки/средства.
- Пигменти — естествени или синтетични минерални и органични прахове, които дават цвета и покривността.
- Свързващо вещество (масло) — най-често ленено масло, но се използват и маково, орехово или шафранено масло; всяко има характерни свойства за сушене, жълтяване и блясък.
- Добавки и средства — разредители (терпентин, безмирисни разредители), сгъстители, сушители (кетонирани добавки), восъчни или смолни средства и готови медиуми (например stand oil, damar medium).
Техники на работа
Маслените бои позволяват разнообразни похвати и ефекти. Сред най-разпространените са:
- Alla prima (влажно върху влажно) — завършване на картина в един сеанс, докато боите са още мокри.
- Глазиране — нанасяне на тънки, полупрозрачни слоеве за обогатяване на цвета и дълбочината.
- Скъмлинг (scumbling) — тънък, полупрозрачен слой светъл или матов цвят, нанасян сухо върху по-тъмен подслой за меки текстури.
- Импасто — дебели, пластични мазки за изразителна текстура и обем.
- Подрисувка и градация — изграждане на композицията чрез няколко слоя (underpainting, grisaille), след което следват цветни слоеве.
Принцип „мазно над тънко“ (Fat over lean)
Много важен принцип при работа с маслени бои е „мазно над тънко“ — всеки следващ слой трябва да съдържа повече масло (да е „по-мазен“) от предходния. Това предотвратява пукнатини: по-мазните слоеве остават гъвкави и не се напукват, когато по-тънките слоеве изсъхнат и се свиват.
Съхнене и втвърдяване
Маслените бои не „изпаряват“ като акрилните, а се втвърдяват чрез окисление и полимеризация — химична връзка с кислорода. Това означава:
- Повърхностно засъхване — обикновено няколко дни до седмици, в зависимост от дебелината и използваното масло.
- Пълно втвърдяване — може да отнеме месеци или години; големи, дебели участъци или определени маслени смеси остават меки по-дълго.
- Жълтяване — някои масла (особено лененото) и смоли могат да пожълтяват с времето; медийните и начини на нанасяне влияят на степента на пожълтяване.
Подготовка на подложката и грундиране
Обичайните подложки са платно (лен, памук), дървени панели и картон. За да се предпази материалът и да се осигури добра адхезия, често се използва грундиране (например акрилен gesso или традиционен лепнино-абсорбиращ грунд). При дървените панели е важна и подцепването (sizing) за защита от влага.
Варниране, реставрация и грижи
- Варниране — прозрачно защитно покритие, което се нанася след пълно втвърдяване на картината; прави повърхността по-устойчива и изравнява блесъка. Използват се ремуващи (отстраними) тревни лакове като дадението на damar или синтетични смоли.
- Реставрация — професионалните реставратори почистват, консолидират и при нужда премахват стари лаки; важно е използването на подходящи разтворители и техники, за да не се повреди оригиналната боя.
- Грижи — избягвайте пряка слънчева светлина, висока влажност или температурни колебания; редовна прахова поддръжка и обмислено транспортиране.
Безопасност и токсичност
Някои традиционни пигменти и разредители могат да бъдат вредни:
- Пигменти като свинцово бяло, кадмийови вариации и арсенови съединения са токсични — използвайте респиратор, ръкавици и избягвайте прах при смесване.
- Разредители (терпентин, минерални спирти) са летливи и токсични; работете в добре вентилирано помещение и избирайте по-безопасни алтернативи при нужда.
- Спазвайте етикетите на производителите и правилното съхранение на материали.
Предимства и недостатъци
- Предимства: богати, наситени цветове; дълго време за смесване; възможности за прозрачни и непрозрачни ефекти; голяма издръжливост при правилна техника.
- Недостатъци: дълго съхнене; нужда от разредители и по-специфична поддръжка; възможност за пожълтяване и напукване при неправилна подготовка.
Съвети за начинаещи
- Започнете с основни цветове и качествени пигменти; научете се да смесвате цветовете, вместо да купувате готови нюанси.
- Практикувайте „мазно над тънко“ и работете в тънки слоеве, ако искате дълготрайна повърхност.
- Използвайте добро проветрение и безопасни разредители; инвестирайте в подходящи четки и палитра.
- Пробвайте различни техники (alla prima, glazing, impasto) върху учебни платна, преди да приложите върху голям проект.
Маслените бои са изключително гъвкав и изразителен материал, използван векове наред за създаване на портрети, пейзажи и абстрактни творби. Разбирането на материалите, техниките и принципите на работа гарантира по-добри резултати и дълготрайност на произведенията.
Антонело да Месина рисува тази Мадона с маслени бои през 70-те години на XIV в.
Картината "Пиршество в дома на Леви" на Паоло Веронезе е най-голямата картина с маслени бои върху платно в света. Дължината ѝ е повече от 42 фута. (5,55 × 12,80 м)
История
Никой не знае кога за първи път е използвана маслена боя. Пещерите в Афганистан са украсени с древни рисунки с боя, смесена с масла. Смята се, че този вид боя е бил използван и в други страни на Азия.
Смята се, че маслената боя е използвана в Европа през Средновековието първоначално за украса на щитове, тъй като маслената боя е издържала по-добре от традиционната темперна боя, когато е била подложена на атмосферни влияния или е била грубо обработена.
Историкът на изкуството от епохата на Ренесанса Джорджо Вазари казва, че изкуството на маслената живопис идва от Северна Европа, а човекът, който го е изобретил, е известният фламандски художник Ян ван Ейк. Художниците от районите на днешна Белгия и Нидерландия са първите, които превръщат маслената живопис в свой обичаен метод на рисуване. Тази тенденция се разпространява и в други части на Северна Европа. Една известна картина, наречена "Портинарският олтар", дело на Хуго ван дер Гос, пристига във Флоренция през 70-те години на XIV в. по времето, когато Леонардо да Винчи е млад. Маслените картини по това време обикновено са били изпълнявани върху дървени плоскости по начина, по който са били рисувани картините с темпера.
Друго влияние върху маслената живопис в Италия оказва художникът от Сицилия Антонело да Месина, който се научава да рисува с маслени бои. Той обикаля цяла Италия - от Сицилия до Венеция - и създава много малки картини, включително портрети и изображения на Мадоната с младенеца и Исус. Той оказва влияние върху много художници, особено във Венеция. Джовани Белини, който е от семейство на известни художници, е един от първите художници в Италия, които рисуват много големи картини с маслени бои. Художници от други части на Италия посещават Венеция и скоро новият метод на рисуване се разпространява.
Към 1540 г. има много малко художници, които все още работят с темпера - предишния метод за рисуване върху плочи. В Италия много художници продължават да украсяват стените и таваните с фрески. Открито е обаче, че маслената боя, за разлика от температа, е гъвкава (може да се огъва). Това означавало, че може да се използва върху гъвкави повърхности като плат, без да се откъсва и пада. След като рисуването върху платно (тежък ленен плат) става обичайно, художниците могат да правят огромни картини. Ако картината е била твърде голяма, за да се побере през вратата, художникът е можел просто да я навие на руло.
От 1500 г. насам рисуването с маслени бои е любима техника на художниците, които искат да нарисуват картина, която да остане дълготрайна. В галерията по-долу са показани творби на някои от най-известните художници, които са работили с маслени бои. Тук не са показани известните художници от XX век, тъй като много от техните произведения са защитени с авторски права. Сред известните художници модернисти, които са рисували с маслени бои, са Пикасо, Матис, Мондриан, Шагал, Кандински, Малевич, Салвадор Дали, Франсис Бейкън, Люсиен Фройд и Джаксън Полок.
Мона Лиза, Леонардо да Винчи, около 1503-06 г.
Алтернативни пигменти
До около 1960 г. маслените и водните бои са преобладаващата част от материалите, избирани от художниците. В годините след това все повече се използват акрилни бои и маслени бои, които се смесват с вода.
Техническа информация
Лененото масло, което е основният вид масло, използвано за рисуване с маслени бои, се получава от лененото семе. Ленът е важна култура в продължение на хиляди години, тъй като от него се изработва ленено платно. Това означава, че както маслото за рисуване, така и платът за рисуване произхождат от едно и също растение. За да получат различни ефекти, художниците използват смеси от различни масла. Сред тях са борова смола, тамян, масло от маково семе, орехово масло, а в по-ново време и шафраново масло.
Художниците използват терпентин или минерален спирт, за да разреждат боята, ако искат да направят бързосъхнеща скица, която след това могат да нарисуват по-подробно. Маслената боя върху четките на художниците се почиства с терпентин след употреба. Съвременните химици са създали маслени бои, които могат да се използват с вода. Това прави почистването в края на рисуването много по-лесно и по-малко миризливо. Маслените бои обикновено изсъхват на пипане за ден до две седмици, в зависимост от това колко масло и терпентин има в тях. Маслената картина обикновено се лакира, когато е готова, което придава лек блясък на повърхността и я предпазва. Преди да се лакира, картината трябва да съхне няколко месеца. Една маслена картина не е напълно изсъхнала, докато не навърши 60-80 години. В миналото лакирането се е смятало за важна част от завършването на картината. Много съвременни художници изобщо не лакират картините си.
Лененото платно е традиционната повърхност за маслена живопис. Може да се използва и памучно платно, което е по-евтино. Платното трябва да се опъне плътно върху рамка, наречена "носилка", и да се закрепи на място с малки щипки или скоби. След това то трябва да се обработи с лепило, наречено "размер". То често се прави от сварени заешки кожи. Някои художници обичат да рисуват върху дъска, а не върху платно.
Рисуване на картина с маслени бои
Преди художникът да започне да рисува върху дъска или платно, той трябва да го подготви с "основа" или "подложка" от обикновена бяла боя. След това художникът може да скицира картината върху повърхността, като използва въглен или боя, която е разредена и бързосъхнеща с терпентин или минерален спирт. Художникът често работи с кафяв или синкав цвят, за да подскаже къде ще бъдат "тоновете" (светло и тъмно) в готовата картина. След това цветовете и детайлите се нанасят на пластове.
Хубавото на маслената боя е, че може да се използва по най-различни начини, които не са възможни за повечето други видове бои.
- Маслената боя може да се нанася тънко или дебело.
- Маслената боя може да бъде гладка като стъкло или пък с бучки, неравности или ивици.
- Маслената боя може да бъде прозрачна, така че да се виждат слоевете под нея, или да бъде плътна, така че да покрива всичко под нея.
- Маслената боя може да се нанася с четки; може също така да се нанася с нож, да се нанася и размазва с пръсти, да се втрива с кърпа и да се изстисква върху картината направо от тубата.
Тъй като маслената боя може да се използва по много различни начини, тя е по-добра от всеки друг вид боя за рисуване на различни текстури.
Първите европейски художници, които използват масла, обичат да правят повърхността много гладка. Към средата на 1500 г. някои художници като Тинторето рисуват по много по-жилав начин. През 1600 г. Рембранд използва маслената боя по най-различни начини, за да получи различни ефекти. Той използвал всяка техника, описана в списъка по-горе. След Рембранд винаги е имало художници, които са обичали да работят по гладък начин, и други, които са използвали много различни начини за нанасяне на боята. Това продължава и в съвременността.
Тази картина на Рембранд показва как с маслени бои може да се изобрази текстура на плът, коса, плат, листа, плодове, злато и перли.
Свързани страници
- Акрилна боя
- Fresco
- Гесо
- Мозайка
- Температура
- Акварел
обискирам