Мона Лиза (известна също като La Gioconda или La Joconde) е портрет от началото на 16 век, нарисуван с маслени бои от Леонардо да Винчи по време на Ренесанса във Флоренция, Италия. Картината е платно върху дървена дъска (елша/чекан), с приблизителни размери 77 см × 53 см. Тя е известна с тайнствената си усмивка, деликатната техника на моделировка (особено приемането на т.нар. sfumato), триизмерното изграждане на лицето и сложния пейзажен фон. Поради широкото й изучаване, многобройните копия и културната й популярност, Мона Лиза се счита за едно от най-разпознаваемите и най-известните произведения на изкуството в света. От Лувъра съобщават, че голяма част от посетителите идват специално за да я видят.

Произход и идентичност на модела

Първото сериозно предложение за идентичността на седящата жена идва от Джорджо Вазари, първия значим биограф на Леонардо, който посочва, че това е портрет на Лиза Герардини. Тази връзка е потвърдена през 2008 г. от д-р Армин Шлехтер на базата на бележки, открити в библиотеката на Хайделбергския университет, написани от Агостино Веспучи, който е служител на флорентинската община. Според тези източници, Лиза е била съпруга на Франческо дел Джокондо — богат търговец на коприна, живял във Флоренция. Заради това картината често се нарича и „La Gioconda“ (итал.) — „съпруга на Джокондо“.

Въпреки силните доказателства за идентичността, липсата на еднозначни документи е довела до редица алтернативни теории: някои изследователи предлагат, че образът е идеализиран или комбиниран портрет, други — че може да е вътрешно, паметно изображение (например образ на майката на Леонардо, Катерина), или дори духовна фигура. Много експерти обаче подкрепят традиционната идентификация като най-вероятната.

Изпълнение, стил и изследвания

Леонардо да Винчи започва работа върху "Мона Лиза" около 1503–1504 г. във Флоренция. Той прилага прецизната си живописна техника: тонално моделиране, меки преходи между светлина и сянка (sfumato) и внимание към анатомията и израза. Композицията — фигура в три-четвърти позиция пред отдалечен, фантастичен пейзаж — става образец за портретното изкуство в епохата.

Картината е изучавана многократно със съвременни научни методи: инфрачервена рефлектография, рентгенови снимки и пигментен анализ разкриват подрисувки, корекции и работния процес на художника. Някои учени смятат, че Леонардо е продължавал да работи и да прави промени по портрета години след началото, възможно дори до края на живота си.

Произход, премествания и собственост

Картината е взета във Франция от самия Леонардо, когато той се установява при френския кралски двор, и е придобита от крал Франциск I — поради това днес "Мона Лиза" е държавна собственост на Франция. През вековете тя е била излагана в различни кралски дворци: в замъка Фонтенбло, в двореца Версай, а след Френската революция дори в личните покои на Наполеон I в двореца Тюйлери. В крайна сметка картината е поставена в постоянната колекция на музея Лувър в Париж, където е и до днес.

Кражба, повреди и опазване

В началото на 20. век картината преживява драматични събития: тя е открадната през 1911 г. от италианския работник Vincenzo Peruggia и е върната в Италия през 1913 г., което привлича голям обществен интерес и допринася за световната ѝ слава. По-късно тя е била обект на няколко опита за вандализъм — през 1956 г. е хвърлен киселинен разтвор и е нанесена щета по ръба на дъската; в отговор картината е поставена зад защитно стъкло. Днес портретът се съхранява в климатизиран, защитен витринен материал (включително противоударно/противообръщане стъкло), под постоянен мониторинг и консервационни грижи.

Известност и културно значение

„Мона Лиза“ е не само художествен шедьовър, но и символ на високо изкуство и на мистерията около творческия гений. Нейният образ е многократно възпроизвеждан, пародиран и цитирани в литературата, киното, рекламата и попкултурата. Всеки детайл — от усмивката до погледа и фона — продължава да предизвиква дебати сред изследователи и да привлича милиони посетители в Лувъра всяка година.

  • Техника: масло върху дървена панелна дъска
  • Размери: приблизително 77 × 53 см
  • Дата на започване: около 1503–1504 г.; работа продължила години
  • Текущо местонахождение: музея Лувър, Париж

Мона Лиза остава централна тема във всеки курс по история на изкуството — както заради техническото майсторство на Леонардо, така и заради своята непрекъсната способност да пленява въображението и да провокира въпроси за идентичността, израза и ролята на портрета в културата.