Казимир Малевич (Киев, 23 февруари 1879 г. - 15 май 1935 г.) е руски художник и теоретик на изкуството. Роден е в Украйна от родители етнически поляци, които се заселват близо до Киев в Киевската губерния на Руската империя по време на разделението на Полша. Той е пионер на геометричното абстрактно изкуство и създател на авангардното движение супрематизъм.

Ранни години и формиране на стила

Малевич започва кариерата си като автор, експериментиращ с различни стилове — от реализма и модерностните течения до кубофутуризма. Интересът му към народното изкуство, иконопис и декоративната пластика, както и контактът с европейските течения, оказват силно влияние върху визуалния му език. През март 1913 г. в Москва е открита голяма изложба на картини на Аристарх Лентулов. Ефектът от тази изложба е сравним с този от изложбата на Пол Сезан в Париж през 1907 г., тъй като всички основни руски авангардни художници от онова време (включително Малевич) незабавно усвояват кубистичните принципи и започват да ги използват в своите творби.

От сценография към радикална абстракция

Още през същата година кубофутуристичната опера "Победа над слънцето" със сценографията на Малевич се радва на голям успех. През 1914 г. Малевич излага свои творби в Салона на независимите в Париж. Наблюдавайки развитието на кубизма и футуризма, той постепенно формулира собствена теория, според която изкуството трябва да изразява чисти, универсални чувства, а не обективни предмети.

Създаване на супрематизма и ключови произведения

Около 1915 г. Малевич формализира идеите си в концепцията, която нарича супрематизъм — художествено направление, основано на простите геометрични форми (квадрат, кръг, кръст, линия) и ограничена цветова гама. Централна за супрематизма става представата за „върховното“ (supremacy) на чистата художествена чувствителност над възпроизвеждането на реални форми.

Някои от най-известните произведения на Малевич от този период са:

  • "Черен квадрат" (1915) — емблематична картина, показана на изложбата "0,10" (Нула-десять) в Петроград; символична като „икона“ на новата абстрактна естетика.
  • "Бяло на бяло" (1918) — радикален пример за редуциране на формата и палитрата до почти нематериални отношения между равнини.
  • Редица супрематистични композиции и графики, в които преобладават квадратите, правоъгълниците и кръговете в плоски цветови отношения.

Теория, преподаване и публикувани текстове

Малевич не само рисува, но и систематизира идеите си в теоретични текстове и манифести. Той участва в художествени групи и училища след Революцията от 1917 г., включително в художественото образование във Витебск, където създава и ръководи групата УНОВИС, насочена към прилагане на супрематистките принципи в различни области. Неговата книга и писания върху нематериалното и новата форма на изкуството оказват влияние върху по-късните поколения абстракционисти.

Последни години и наследство

След утвърждаването на официалния стил на социалистическия реализъм в СССР Малевич постепенно оказвае обект на критика и ограничение в публичните си прояви, но продължава да работи и да развива идеи за абстрактното изкуство до смъртта си на 15 май 1935 г. в Ленинград. Днес той се счита за една от ключовите фигури в световния авангард — създател на радикален език в абстрактното изкуство, чиито форми и теории продължават да влияят върху модерната и съвременната визуална култура.

Неговото творчество и идеи остават предмет на широки изследвания, изложби и преоценки — както заради историческата им роля, така и заради тяхната философска амбиция да трансформират отношението между форма, цвят и възприятие.