Разделите на Полша или Разделите на Полско-литовската общност е термин, използван в историята. Те се провеждат през втората половина на XVIII в. и слагат край на съществуването на Полско-литовската общност. Провеждат се три разделения на Полско-литовската общност:

  • 5 август 1772 г.
  • 23 януари 1793 г.
  • 24 октомври 1795 г.

Разделите са извършени от Прусия, Русия и Хабсбургска Австрия, които си поделят земите на Общността.

По-рядко използваният термин "Четвърта подялба на Полша" може да се отнася за всяко по-късно разделяне на полските земи, по-специално:

  • създаването и преразпределението след Наполеоновите войни (например създаването на Херцогство Варшавско през 1807 г. и неговото прекрояване на Конгреса във Виена през 1815 г.);
  • реорганизациите и анексиите, настъпили в резултат на международни договори и войни през XIX и XX в., които променят статута и границите на полските територии (например решенията на Конгреса във Виена и по-късно събития след Първата и Втората световна войни);
  • понякога терминът се използва и за описване на разделянето на 1939 г., когато нацистка Германия и СССР нахлуват в Втора република Полша — тълкуване, което разглежда събитията като продължение на процеса на разпокъсване на полската държавност.

Причини и предистория

Главните причини за разделите са сложна комбинация от вътрешна слабост на Полско-литовската общност и външна агресивна политика на съседните велики сили. Сред вътрешните проблеми се открояват:

  • политическа нестабилност — система на изборна монархия, доминирана от големи дворянски фамилии, и практиката на liberum veto, която парализираше централната власт;
  • социално-икономически трудности, които намалиха възможностите за реформа и модернизация;
  • опити за реформи (включително Приемането на Конституцията от 3 май 1791 г.), които обаче провокираха страх и намеса от страна на съседните държави.

Ходът на трите разделения

  • Първо разделение (1772 г.) — Отне значителни западни, южни и източни територии от Общността. Това първо действие намали значително териториалната и политическата мощ на държавата и показа готовността на великите сили да преразпределят земи в името на своя интерес и "баланс на силите".
  • Второ разделение (1793 г.) — Последва след опитите за реформи и засилване на руското влияние; даде допълнителни територии главно на Русия и Прусия, като още повече отслаби държавността.
  • Трето разделение (1795 г.) — С последната порция анексиите Полско-литовската общност престава да съществува като независима държава. Кралската корона е премахната, а полската независимост — прекратена за 123 години.

Незабавни последици и реакция

Разделите породиха силно национално съпротивление и политически реакции сред поляците. Най-известният вътрешен отпор е въстанието на Тадеуш Кошчюшко (1794), което беше потушено, но остана символ на борбата за възраждане на държавата. Много полски елити и интелектуалци емигрираха или се организираха в изгнание, което поддържаше идеята за възстановяване на Полша.

Дългосрочни последици

  • Периодът на раздели оформя дългосрочната „полска национална кауза“ и води до серия от въстания и дипломатически усилия през XIX век.
  • През Наполеоновата епоха и по-късно (1815) полският въпрос остава централна тема в европейската дипломация — като резултат се появяват форми на полска автономия (например Царството Полско под руска корона), но пълната независимост е възстановена едва след Първата световна война (1918 г.).
  • Културно и демографски разделите довеждат до дълготрайни промени: социални структури се трансформират, полската култура опира до паметта за загубената държавност и мечтата за възстановяването ѝ.

Историческо значение

Разделите на Полско-литовската общност са ключов пример за това как вътрешна слабост и външна агресия могат да доведат до окончателно разграждане на една държава. Те оформят геополитическата карта на Централна и Източна Европа за повече от сто години и остават важен предмет на изучаване заради въздействието си върху национализма, дипломацията и международното право.

За по-подробно четене и конкретни карти, състави и договори за всяко от трите разделения е добре да се консултират специализирани исторически източници и монографии.