Разделите на Полско-литовската общност (1772–1795)
Подробен преглед на разделите на Полско-литовската общност (1772–1795): причини, дати, участници (Прусия, Русия, Австрия) и последствия за Полша и Европа.
Разделите на Полша или Разделите на Полско-литовската общност е термин, използван в историята. Те се провеждат през втората половина на XVIII в. и слагат край на съществуването на Полско-литовската общност. Провеждат се три разделения на Полско-литовската общност:
- 5 август 1772 г.
- 23 януари 1793 г.
- 24 октомври 1795 г.
Разделите са извършени от Прусия, Русия и Хабсбургска Австрия, които си поделят земите на Общността.
По-рядко използваният термин "Четвърта подялба на Полша" може да се отнася за всяко по-късно разделяне на полските земи, по-специално:
- създаването и преразпределението след Наполеоновите войни (например създаването на Херцогство Варшавско през 1807 г. и неговото прекрояване на Конгреса във Виена през 1815 г.);
- реорганизациите и анексиите, настъпили в резултат на международни договори и войни през XIX и XX в., които променят статута и границите на полските територии (например решенията на Конгреса във Виена и по-късно събития след Първата и Втората световна войни);
- понякога терминът се използва и за описване на разделянето на 1939 г., когато нацистка Германия и СССР нахлуват в Втора република Полша — тълкуване, което разглежда събитията като продължение на процеса на разпокъсване на полската държавност.
Причини и предистория
Главните причини за разделите са сложна комбинация от вътрешна слабост на Полско-литовската общност и външна агресивна политика на съседните велики сили. Сред вътрешните проблеми се открояват:
- политическа нестабилност — система на изборна монархия, доминирана от големи дворянски фамилии, и практиката на liberum veto, която парализираше централната власт;
- социално-икономически трудности, които намалиха възможностите за реформа и модернизация;
- опити за реформи (включително Приемането на Конституцията от 3 май 1791 г.), които обаче провокираха страх и намеса от страна на съседните държави.
Ходът на трите разделения
- Първо разделение (1772 г.) — Отне значителни западни, южни и източни територии от Общността. Това първо действие намали значително териториалната и политическата мощ на държавата и показа готовността на великите сили да преразпределят земи в името на своя интерес и "баланс на силите".
- Второ разделение (1793 г.) — Последва след опитите за реформи и засилване на руското влияние; даде допълнителни територии главно на Русия и Прусия, като още повече отслаби държавността.
- Трето разделение (1795 г.) — С последната порция анексиите Полско-литовската общност престава да съществува като независима държава. Кралската корона е премахната, а полската независимост — прекратена за 123 години.
Незабавни последици и реакция
Разделите породиха силно национално съпротивление и политически реакции сред поляците. Най-известният вътрешен отпор е въстанието на Тадеуш Кошчюшко (1794), което беше потушено, но остана символ на борбата за възраждане на държавата. Много полски елити и интелектуалци емигрираха или се организираха в изгнание, което поддържаше идеята за възстановяване на Полша.
Дългосрочни последици
- Периодът на раздели оформя дългосрочната „полска национална кауза“ и води до серия от въстания и дипломатически усилия през XIX век.
- През Наполеоновата епоха и по-късно (1815) полският въпрос остава централна тема в европейската дипломация — като резултат се появяват форми на полска автономия (например Царството Полско под руска корона), но пълната независимост е възстановена едва след Първата световна война (1918 г.).
- Културно и демографски разделите довеждат до дълготрайни промени: социални структури се трансформират, полската култура опира до паметта за загубената държавност и мечтата за възстановяването ѝ.
Историческо значение
Разделите на Полско-литовската общност са ключов пример за това как вътрешна слабост и външна агресия могат да доведат до окончателно разграждане на една държава. Те оформят геополитическата карта на Централна и Източна Европа за повече от сто години и остават важен предмет на изучаване заради въздействието си върху национализма, дипломацията и международното право.
За по-подробно четене и конкретни карти, състави и договори за всяко от трите разделения е добре да се консултират специализирани исторически източници и монографии.
История
Прелюдия
Полша-Литва в последния си период (средата на XVIII в.), преди разделенията, вече не е напълно суверенна държава. Тя е била почти васална или руска сателитна държава, като руските царе на практика са избирали полските крале. Това се отнася особено за последния крал на Републиката Станислав Август Понятовски, който за известно време е бил любовник на руската императрица Екатерина Велика.
През 1730 г. съседните на Общността държави, а именно Прусия, Австрия и Русия, подписват тайно споразумение, за да запазят статуквото, а именно да гарантират, че законите на Общността няма да се променят. По-късно техният съюз става известен в Полша като "Съюз на трите черни орела" (или Договор от Льовенволде), тъй като и трите държави използват черен орел като държавен символ (за разлика от белия орел, символ на Полша).
Общността остава неутрална по време на Седемгодишната война, въпреки че симпатизира на съюза на Франция, Австрия и Русия. Тя разрешава на руските войски достъп до западните си земи като база за борба срещу Прусия. Фридрих II Пруски отвръща на удара, като нарежда да се фалшифицира полската валута, за да засегне полската икономика.
Поляците се опитват да прогонят чуждите сили с въстание (Барската конфедерация, 1768-1772 г.), но нередовните и зле командвани сили нямат големи шансове пред редовната руска армия и претърпяват поражение. Към хаоса се прибавя и въстанието на украинските селяни, Кольовщината, което избухва през 1768 г. и води до кланета на шляхтичи (шляхта), евреи, униати и католически свещеници, преди да бъде потушено от полски и руски войски.
Преди разделите: Най-големият обхват на Британската общност.
обискирам