Когато през 1740 г. Фридрих се възкачва на престола като "крал в Прусия", Прусия се състои от разпръснати територии, включително Клевес, Марк и Равенсберг в западната част на Свещената римска империя; Бранденбург, Долна Померания и По-далечна Померания в източната част на империята; и бившето херцогство Прусия извън империята, граничещо с Полско-литовската общност. Той е титулуван крал в Прусия, защото това е само част от историческа Прусия; той ще се обяви за крал на Прусия, след като придобие по-голямата част от останалата част през 1772 г.
Войни и завоевания
Целта на Фридрих е да модернизира и обедини уязвимите си земи; за тази цел той води войни главно срещу Австрия, чиято династия Хабсбурги управлява като императори на Свещената римска империя почти непрекъснато от XV в. до 1806 г. Фридрих утвърждава Прусия като петата и най-малка европейска велика сила, като използва ресурсите, които пестеливият му баща е култивирал.
В резултат на Първата силезийска война (1740-1742 г.), част от Войната за австрийското наследство (1740-1748 г.), Фридрих завладява полската част на Силезия. Австрия се опитва да си върне Силезия по време на Втората силезийска война (1744-1745 г.), но Фридрих отново побеждава и принуждава Австрия да се придържа към предишните мирни условия. Притежаването на Силезия от Прусия дава на кралството контрол над река Одер.
Хабсбургска Австрия и Бурбонска Франция, традиционни врагове, се съюзяват по време на Дипломатическата революция от 1756 г. след разпадането на Англо-австрийския съюз. На Уестминстърския конвент Фридрих бързо сключва съюз с Великобритания. Тъй като съседните държави започват да заговорничат срещу него, Фридрих е решен да нанесе първия удар. На 29 август 1756 г. добре подготвената му армия преминава границата и нахлува в Саксония, с което започва Седемгодишната война, продължила до 1763 г. Фридрих е подложен на широка критика за нападението си над неутрална Саксония и за насилственото включване на саксонските сили в пруската армия след обсадата на Пирна през октомври 1756 г.
Изправен пред коалиция, включваща Австрия, Франция, Русия, Саксония и Швеция, и имащ за съюзници само Великобритания и Хановер, Фридрих едва успява да задържи Прусия във войната, въпреки че териториите му често са нападани.
Внезапната смърт на руската императрица Елизабет поставя на власт нейния пропруски настроения племенник Петър III. Това води до разпадане на антипруската коалиция. Въпреки че Фридрих не получава никаква територия в последвалия Хубертусбургски договор, той успява да запази Силезия. Прусия става популярна в много немскоговорящи територии.
В края на живота си Фридрих включва Прусия и в по-малката война за баварското наследство през 1778 г., в която спира опитите на Австрия да размени Австрийска Нидерландия за Бавария. Когато през 1784 г. император Йозеф II| отново се опитва да осъществи тази схема, Фридрих създава Фюрстенбунд, благодарение на което германците виждат в него защитник на германските свободи, за разлика от предишната му роля на нападател на имперските Хабсбурги.
Фридрих често ръководи лично военните си сили и по време на битка шест коня са застреляни под него. Фридрих често е възхищаван като един от най-големите тактически гении на всички времена, особено заради използването на наклонения боен ред. Още по-важни са оперативните му успехи, особено предотвратяването на обединението на числено превъзхождащи противникови армии и това, че е бил на точното място в точното време, за да държи вражеските армии извън основната пруска територия. В писмо до майка си Мария Терезия австрийският съуправител император Йозеф II пише,
Когато пруският крал говори по проблеми, свързани с военното изкуство, което е изучавал интензивно и по което е прочел всички възможни книги, тогава всичко е напрегнато, солидно и необикновено поучително. Няма заобикалки, той дава фактологични и исторически доказателства за твърденията, които изказва, тъй като е добре запознат с историята... Гений и човек, който говори възхитително. Но всичко, което казва, издава кинжала.
Модернизация на Прусия
Фридрих превръща Прусия от европейска изостанала държава в икономически силна и политически реформирана държава. Завладяването на Силезия, която осигурява суровини за новата промишленост на Прусия, спомага за стимулиране на промишленото производство и развитие, а Фридрих защитава тази промишленост с високи мита и минимални ограничения на вътрешната търговия. Модернизиращите механизми и технологии на държавата също така позволяват на Фридрих през 1747 г. да предприеме мащабна шестгодишна програма за отводняване и "мелиорация" на северните блатисти земи на страната. Тази рационалистично насочена програма, която Фредерик разглежда като "опитомяване" и "завладяване" на "безполезната" и "варварска" природа, създава около 150 000 акра обработваема земеделска земя, но също така унищожава огромни площи от естественото местообитание, унищожава биоразнообразието на региона и разселва множество местни общности. С помощта на френски експерти Фридрих реорганизира и данъчната политика на Прусия, като въвежда система на косвено данъчно облагане, която е по-доходоносна от предишната политика на пряко данъчно облагане. Фридрих също така възлага на видния пруски търговец Йохан Ернст Гоцковски да помогне за насърчаване на търговията. Гоцковски нарежда на Фридрих да реформира пруската система за събиране на такси и ограничения за внос, както и да построи голяма фабрика за коприна, за да се конкурира с френската търговия с коприна. През 1763 г., когато Гоцковски фалира по време на финансова криза в Амстердам, Фридрих поема неговата фабрика за порцелан.
По време на управлението си Фридрих провежда и реформа на националната валута. Последиците от Седемгодишната война и придобиването на Силезия преобразяват икономиката, обезценяват националната валута и водят до висока инфлация в цялата страна. Пруският монетен указ от май 1763 г. ревалоризира националната валута, като стабилизира курсовете на силно обезценените монети и разпорежда плащането на данъци да се извършва във валута с предвоенна стойност. Скоро и други европейски владетели предприемат подобни парични реформи, които спомагат за понижаване на цените в целия регион.
Фридрих ръководи и други важни усилия за модернизация на Прусия, включително създаването на модерна държавна бюрокрация, изграждането на една от най-високо ценените образователни системи в Европа и премахването на мъченията и телесните наказания.
След придобиването на Кралска Прусия (Западна Прусия) през 1772 г. Фридрих променя и титлата си от "кралвПрусия", която е кралската титла, използвана след коронацията на Фридрих I, на "крал на Прусия", с което подчертава нарастващата значимост на държавата си и собствената си важност като владетел.
Религиозна толерантност
Като цяло Фридрих е привърженик на религиозната толерантност, включително приема йезуити, които бягат от репресиите на папа Климент XIV, за учители в Силезия, Вармия и областта Нетце. Той се интересува от привличането на много умения в страната си, независимо дали става въпрос за йезуитски учители, хугеноти или еврейски търговци и банкери, особено от Испания. Искал е развитие в цялата страна. Като пример за тази практично мислеща, но не напълно безпристрастна толерантност, Фридрих пише в своя "Политически завет", че
Имаме твърде много евреи в градовете. Те са необходими на полската граница, защото в тези райони само евреи извършват търговия. Веднага щом се отдалечите от границата, евреите стават недостатък, те образуват клики, търгуват с контрабанда и се хващат на всякакви мошенически трикове, които са в ущърб на християнските бургазлии и търговци. Никога не съм преследвал никого от тази или която и да е друга секта [sic]; мисля обаче, че би било разумно да им обърнем внимание, за да не се увеличава броят им.
Поради това евреите по полската граница са насърчавани да извършват цялата възможна търговия и получават цялата защита и подкрепа от краля, както всички останали пруски граждани. Успехът в интегрирането на евреите в онези сфери на обществото, в които Фридрих ги е насърчавал, се вижда от ролята на Герсон фон Блайхрьодер във финансирането на усилията на Бисмарк за обединение на Германия.
Тъй като по времето на Фридрих голяма част от пустеещите земи са превърнати в обработваеми, Прусия търси нови колонисти. Фридрих многократно подчертава, че националността и религията не го интересуват.
Архитектура
Фридрих построява в столицата си Берлин известни сгради, повечето от които съществуват и до днес, като Берлинската държавна опера, Кралската библиотека (днес Държавна библиотека Берлин), катедралата "Света Хедвиг" и двореца на принц Хенри (днес на мястото на Хумболтовия университет). Кралят обаче предпочита да прекарва времето си в лятната си резиденция Потсдам, където построява двореца Сансуси - най-важното произведение на северногерманското рококо. Sanssouci, което в превод от френски означава "безгрижен" или "без притеснения", е убежище за Фридрих. "Фридрихското рококо" се развива при Георг Венцеслаус фон Кнобелсдорф.
По-късни години
В края на живота си Фредерик прекарва все повече време сам. Кръгът му от приятели в Сансуси постепенно изчезва, без да бъде заменен от други, а Фредерик става все по-критичен и произволен, за разочарование на държавната служба и офицерския корпус. Жителите на Берлин винаги приветствали краля, когато той се връщал в града от провинциални обиколки или военни прегледи, но Фридрих не изпитвал удоволствие от популярността си сред обикновените хора, а предпочитал компанията на домашните си италиански хрътки, които наричал "маркизи дьо Помпадур", за да се подиграе на мадам дьо Помпадур. Фредерик умира в кресло в кабинета си в двореца Сансуси на 17 август 1786 г.
Фредерик е пожелал да бъде погребан до хрътките си на терасата на лозето откъм страната на корпус де лоджи на Сансуси. Вместо това неговият племенник и наследник Фридрих Вилхелм II нарежда тялото да бъде погребано до баща му в църквата на Потсдамския гарнизон. Към края на Втората световна война Адолф Хитлер нарежда ковчезите на Фридрих и Фридрих Уилям I, както и тези на Паул фон Хинденбург и съпругата му, да бъдат преместени първо в подземен бункер близо до Берлин, а след това скрити в солна мина близо до град Бернроде, Германия, за да бъдат предпазени от унищожение. Американската армия открива четирите ковчега на 27 април 1945 г. зад зидана стена с дебелина 6 фута (1,8 м) дълбоко в мината и ги премества в подземията на замъка Марбург - пункт за събиране на възстановени нацистки "съкровища". Като част от секретен проект, наречен "Операция "Бодилник", американската армия премества двамата крале първо в църквата "Елизабет" в Марбург, а след това в Бург Хоенцолерн в близост до град Хекинген. След обединението на Германия тялото на Фридрих Уилям е положено в мавзолея на кайзер Фридрих в църквата на мира в Сансуси.
На 17 август 1991 г., по случай 205-ата годишнина от смъртта му, ковчегът на Фридрих е положен в почетния двор на Сансуси, покрит с пруското знаме и придружен от почетен караул на Бундесвера. След настъпването на нощта тялото на Фридрих най-накрая е положено на терасата на лозето на Сансуси, според последната му воля без помпа и през нощта ("... Im übrigen will ich, was meine Person anbetrifft, in Sanssouci beigesetzt werden, ohne Prunk, ohne Pomp und bei Nacht..." (1757)).
Цитати
- "С посланиците си говоря на френски, със сметките си - на английски, с господарката си - на италиански, с Бога си - на латински, а с коня си - на немски."
- "Образованият народ се управлява лесно."
