Крал в Прусия – титла и история при Фридрих II (1702–1772)
Крал в Прусия е титлата, използвана от владетелите на Прусия от началото на 18-ти век до 1772 г.
Владетелите, които също са принцове и маркграфове на Бранденберг, искат да станат крале, но знаят, че императорът на Свещената римска империя няма да им разреши тази титла.
В замяна на подкрепата във Войната за испанското наследство император Леополд I разрешава на Фридрих да се нарича крал in Прусия. Херцогство Прусия е извън империята и той е смятан за крал само извън империята.
През 1772 г. Фридрих II анексира по-голямата част от Полша и решава да се нарече крал на Прусия. Императорът на Свещената римска империя не е толкова силен, колкото е бил, и през 1806 г. империята престава да съществува.
Как се появи титлата и нейният смисъл
Исторически формалният прием на кралския статут за владетеля на Прусия е резултат от дипломатически преговори в края на XVII и началото на XVIII век. Електорът на Бранденбург, който е владетел на херцогство Прусия (територия отвъд границите на Свещената римска империя), търси начин да повиши своя ранг сред европейските монарси. По тази причина през 1701 (в някои източници цитиран като началото на 1700-те) владетелят приема кралска титла за своята пруска територия.
Защо „в Прусия“ (in Prussia), а не „на Прусия“ (of Prussia)
Формулировката „крал в Прусия“ (нем. „König in Preußen“) е умишлена юридическа и дипломатическа компромисна формулировка. Тя показва, че кралският ранг важи за територията на Херцогство Прусия — която е суверенна и извън юрисдикцията на Свещената римска империя — но не за всички земи, които електорът притежава вътре в империята (като Бранденбург). По този начин императорът и другите европейски дворове запазват своята позиция относно незаконността на кралски претенции върху имперски територии.
Промяната през 1772 и възходът на Пруссия
С първия раздел на Полша през 1772 г. Прусия разширява значително територията си и придобива области, които водят до преосмисляне на титулите. След тези териториални придобивки владетелите започват да използват и по-удобната за суверенитет форма крал на Прусия, за да отразят фактическото разрастване и укрепване на държавата. Това съвпада с възхода на Прусия като централна сила в Централна Европа — политически, икономически и военен фактор.
Значение за европейската история
- Държавно укрепване: Превръщането на пруското владение в кралство улеснява централизацията на властта, реформирането на администрацията и изграждането на силна армия.
- Баланс на силите: Промяната на титлата и териториалните придобивки правят Прусия конкурент на Австрия и други велики сили, което оказва влияние върху събитията в следващите десетилетия и до германското обединение през XIX век.
- Правен и дипломатически аспект: Разликата между „в“ и „на“ показва как юридическите формулировки в ранноново време са служели като инструмент за постигане на международно признаване и избягване на конфликти с императорската власт.
Край на имперската пречка
С отслабването на Свещената римска империя и нейния формален край през 1806 г. (след Наполеоновите войни) юридическата препядствия за употребата на титлата отпадат окончателно. Това дава повече свобода на пруските владетели да утвърдят международния си статут и да утвърдят титулите и символиката, съответстващи на реалната им власт.
Кратко резюме: Титлата „крал в Прусия“ е продукт на дипломатически компромис и правна ситуативност — начин да се съчетае стремежът към кралство с реалността на западно-европейската и имперска политика. С териториалните промени през 1772 г. и следващите десетилетия тя постепенно се трансформира в по-пълноценния и претенциозен образ на пруската монархия.
