Силезия: исторически регион в Полша и бивша пруска провинция (1742–1945)
Силезия — исторически регион в Полша с бурна история: пруска провинция (1742–1945), съветска окупация и драматични демографски и политически промени.
Силезия (на полски: Śląsk; на немски: Schlesien; на латински: Silesia; на силезийски: Ślůnsk) е исторически, етнокултурен и икономически важен регион в Централна Европа. Днес територията на Силезия е разделена между Полша, Чехия и в по-малка степен Германия. Районът е известен с богати минерални находища, силна индустриализация през XIX–XX в. и сложна история на политически промени и демографски трансформации.
География и деление
Силезия традиционно се дели на Горна Силезия (по-висока, индустриална и с много въгледобив) и Долна Силезия (по-източна/югоизточна част, с плодородни долини и градове с богато културно наследство). Основни географски белези включват планината Судети на юг и равнинните терени, простиращи се на север и изток.
- Основни градове: Вроцлав (Breslau), Катовице, Ополе (Oppeln), Гливице, Легница, Яленя Гора, Wałbrzych и др.
- Съвременни административни единици: в Полша — воеводствата Dolnośląskie (Долна Силезия), Śląskie (Горна Силезия) и Opolskie; в Чехия — Moravskoslezský kraj (Мораво‑силезки край); в Германия — малки части в Саксония и Бранденбург.
Кратка историческа хронология
- Средновековие: Силезия е съставена от множество княжества под върховенството на Полша, а по-късно голяма част преминава под властта на Чешкото кралство и Хабсбургската монархия.
- 1740–1742: В резултат на Силезките войни Прусия, водена от Фридрих II, завладява голяма част от Силезия.
- В периода 1742 - 1945 голяма част от региона е в състава на Прусия и по-късно на Германия (Германска империя, Ваймарска република, Трети райх). По това време Силезия става един от най-индустриализираните райони на Централна Европа.
- Началото на XX в.: в Горна Силезия съжителстват поляци, немци, евреи и други; след Първата световна война последваха Силезийските въстания (1919–1921) и междусъюзни референдуми, след които част от Горна Силезия преминава към Втората Полска република, а останалата част остава в Германия.
- 1945: войските на съветската Червена армия навлизат в региона в края на Втората световна война; след Потсдамската конференция границите са променени и по-голямата част от Силезия е придадена към Полша.
- Следвоенен период: новите власти въвеждат аграрни реформи и национализации; голям брой германски жители са прогонени или напускат, на тяхно място се преселват поляци (включително изселени от източните територии на Полша) и други групи.
Демография и култура
Исторически Силезия е етнически смесен район — поляци, немци, евреи, чехи и силезийци с собствени диалекти. Силезийският диалект/език има специфична лексика и граматика и съществуват движения за признаване на силезийската идентичност. Повечето еврейски общности биват унищожени по време на Холокоста.
Икономика
Регионът дължи значителна част от историческата си мощ на въгледобива, металургията и тежката промишленост. Горна Силезия е един от най-важните въгледобивни центрове в Европа. След 1989 г. и прехода към пазарна икономика много предприятия претърпяват реструктуриране, а някои мини и фабрики са затворени или модернизирани; регионът все още играе ключова роля в полската икономика.
Наследство и забележителности
- Архитектурни и исторически паметници: Старите градове на Вроцлав, замъци като Ксьонж (Książ), индустриалната архитектура на Горна Силезия.
- UNESCO: Покривната зала (Centennial Hall) във Вроцлав и Църквите на мира в Явор (Jawor) и Швидница (Świdnica) са сред обектите, признати за световно наследство.
Следвоенни последици и съвременни въпроси
След 1945 г. големи демографски промени — изселване на немско население, заселване на поляци от различни краища и масови национализации — променят облика на региона. В периодите на комунистическо управление държавата приема закони и провежда политики, които довеждат до национализация на земи и предприятия и до промени в собствеността и местното управление. През последните десетилетия има възраждане на интереса към местната история, култура и езикови особености; съществуват и политически и обществени движения за по-голяма регионална автономия и защита на правата на националните и езикови малцинства.
Силезия остава регион с богато културно наследство, силна индустриална традиция и сложна, многопластова история, която продължава да оформя неговата идентичност и роля в съвременна Централна Европа.
География
Силезия е разположена по горното и средното течение на река Одер, горното течение на река Висла, както и покрай планините Судети и Карпатите.
Най-високата точка на Силезия е Снежка, в планината Судети.
Градове
По-долу е представен списък на градовете в Силезия с население над 20 000 души през 2015 г.
| Име | Население | Област | Държава | Административен | Исторически подрайон | ||
| 1 |
| Вроцлав | 632,067 | 293 км2 (113 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 2 |
| 304,362 | 165 км2 (64 кв. мили) |
|
| Горна Силезия | |
| 3 |
| Острава* | 287,968 | 214 км2 (83 кв. мили) |
|
| Чешка Силезия/Моравия |
| 4 |
| Гливице | 185,450 | 134 км2 (52 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 5 |
| Zabrze | 178,357 | 80 км2 (31 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 6 |
| Биелско-Бяла* | 173,699 | 125 км2 (48 кв. мили) |
|
| Горна Силезия/Горна Полша |
| 7 |
| Bytom | 173,439 | 69 км2 (27 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 8 |
| Руда Шльонска | 141,521 | 78 km2 (30 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 9 |
| Rybnik | 140,173 | 148 км2 (57 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 10 |
| Tychy | 128,799 | 82 км2 (32 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 11 |
| Ополе | 120,146 | 97 км2 (37 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 12 |
| Зелена гора | 118,405 | 58 km2 (22 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 13 |
| Wałbrzych | 117,926 | 85 km2 (33 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 14 |
| Chorzów | 110,761 | 33 км2 (13 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 15 |
| Legnica | 101,992 | 56 km2 (22 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 16 |
| Jastrzębie-Zdrój | 91,235 | 85 km2 (33 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 17 |
| Йелена Гура | 81,985 | 109 км2 (42 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 18 |
| Mysłowice | 75,129 | 66 km2 (25 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 19 |
| Lubin | 74,053 | 41 km2 (16 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 20 |
| Havířov | 71,200 | 32 km2 (12 кв. мили) |
|
| Чешка Силезия |
| 21 |
| Głogów | 68,997 | 35 km2 (14 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 22 |
| Siemianowice Śląskie | 68,844 | 25 km2 (10 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 23 |
| Kędzierzyn-Koźle | 63,194 | 124 км2 (48 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 24 |
| Жорж | 62,038 | 65 km2 (25 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 25 |
| Tarnowskie Góry | 60,957 | 84 км2 (32 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 26 |
| Świdnica | 59,182 | 22 км2 (8 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 27 |
| Опава | 57,676 | 91 km2 (35 кв. мили) |
|
| Чешка Силезия |
| 28 |
| Piekary Śląskie | 57,148 | 40 km2 (15 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 29 |
| Frýdek-Místek* | 56,450 | 52 km2 (20 кв. мили) |
|
| Чешка Силезия/Моравия |
| 30 |
| Racibórz | 55,930 | 75 км2 (29 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 31 |
| Гьорлиц** | 55,255 | 68 km2 (26 кв. мили) |
|
| Исторически част от Лужица, Гьорлиц е смятан за част от Долна Силезия през 1319-1329 г. и 1815-1945 г. |
| 32 |
| Karviná | 52,128 | 57 km2 (22 кв. мили) |
|
| Чешка Силезия |
| 33 |
| Świętochłowice | 51,824 | 13 km2 (5 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 34 |
| Wodzisław Śląski | 48,731 | 50 km2 (19 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 35 |
| Nysa | 44,899 | 27 km2 (10 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 36 |
| Mikołów | 39,776 | 79 km2 (31 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 37 |
| Nowa Sól | 39,721 | 22 км2 (8 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 38 |
| Bolesławiec | 39,603 | 24 km2 (9 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 39 |
| Knurów | 39,090 | 34 km2 (13 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 40 |
| Oleśnica | 37,303 | 21 km2 (8 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 41 |
| Brzeg | 36,980 | 15 km2 (6 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 42 |
| Cieszyn | 35,918 | 29 км2 (11 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 43 |
| Czechowice-Dziedzice | 35,684 | 33 км2 (13 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 44 |
| Třinec | 35,002 | 85 km2 (33 кв. мили) |
|
| Чешка Силезия |
| 45 |
| Dzierżoniów | 34,428 | 20 km2 (8 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 46 |
| Hoyerswerda/Wojerecy** | 33,843 | 96 км2 (37 кв. мили) |
|
| Исторически част от Лужица, в периода 1825-1945 г. Хойерсверда е считана за част от Долна Силезия |
| 47 |
| Oława | 32,240 | 27 km2 (10 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 48 |
| Zgorzelec** | 31,890 | 16 km2 (6 кв. мили) |
|
| Исторически част от Лужица, в периода 1319-1329 г. и 1815-1945 г. Згожелец е смятан за част от Долна Силезия |
| 49 |
| Bielawa | 31,186 | 36 km2 (14 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 50 |
| Kluczbork | 24,207 | 12 km2 (5 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 51 |
| Люблинец | 24,105 | 89 km2 (34 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 52 |
| Krnov | 24,079 | 44 км2 (17 кв. мили) |
|
| Чешка Силезия |
| 53 |
| Jawor | 23,650 | 19 km2 (7 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 54 |
| 23,235 | 40 km2 (15 кв. мили) |
|
| Долна Силезия | |
| 55 |
| Świebodzice | 23,197 | 30 km2 (12 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 56 |
| Нова Руда | 22,823 | 37 км2 (14 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 57 |
| Полковице | 22,535 | 24 km2 (9 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 58 |
| Łaziska Górne | 22,413 | 21 km2 (8 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 59 |
| Świebodzin | 21,963 | 11 km2 (4 кв. мили) |
|
| Долна Силезия |
| 60 |
| Rydułtowy | 21,741 | 15 km2 (6 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 61 |
| Prudnik | 21,472 | 21 km2 (8 кв. мили) |
|
| Горна Силезия |
| 62 |
| Bohumín | 21,340 | 31 km2 (12 кв. мили) |
|
| Чешка Силезия |
* Само отчасти в Силезия
Известни хора
В Силезия са родени много известни личности:
- Писатели, поети и драматурзи като Андреас Грифиус, Мартин Опиц, княз фон Пюклер-Мускау, Карл Хауптман, Герхарт Хауптман (Нобелова награда за литература, 1912 г.), Йозеф Фрайхер фон Айхендорф, Густав Фрайтаг
- Членове на германската съпротива като Петер граф Йорк фон Вартенбург, Хелмут Джеймс граф фон Молтке,
- Военни офицери като Манфред фон Рихтхофен, Ервин фон Витцлебен
- Художници като Адолф фон Менцел
- Философи като Якоб Бьоме
- Актьори като Дитер Хилдебрандт, Виктор де Кова, Лудвиг М. Ломел, Волфганг Нойс, Вили Фрич, Хана Шигула, Георг Томала
- Политици като Паул Льобе (SPD), Клаус Тьопфер (CDU), Манфред Кантер (CDU), Фердинанд Ласал, Ерих Менде (FDP)
- Учени като Ханс Г. Демелт (Нобелова награда за физика, 1989 г.), Паул Ерлих (Нобелова награда за медицина, 1908 г.), Фридрих Бергиус (Нобелова награда за химия, 1931 г.), Макс Борн (Нобелова награда за физика, 1954 г.), Фриц Хабер (Нобелова награда за химия, 1918 г.), Райнхард Селтен (Нобелова награда в памет на икономическите науки, 1994 г.), Конрад Блох (Нобелова награда за медицина, 1964 г.), Бернхард Гжимек, Йоханес Винклер, Мария Гьоперт-Майер (Нобелова награда за физика, 1963 г.), Курт Алдер (Нобелова награда за химия, 1950 г.), Ото Щерн (Нобелова награда за физика, 1943 г.)
- Строители и архитекти като Карл Готард Лангханс
- Музиканти като Катя Ебщайн, Рой Етцел, Майкъл Джари
Галерия
· 
Първа карта на Силезия (1561 г.)
· 
Кметството на Бреслау, Германия, между около 1890 г. и около 1900 г. Изглед от изток.
· 
Крумхюбел, църква във Ванг (на немски: Kirche Wang) между 1890 и 1905 г.
· 
Пощенска картичка на пазарния площад в град Оппелн през 1904 г.
· 
Хотел "Haus Oberschlesien" (в превод: Къща в Горна Силезия) в Глейвиц, Горна Силезия, Германия, 1928 г.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Силезия?
О: Силезия е историческа област в Полша.
В: Какви езици се говорят в Силезия?
О: Езиците, които се говорят в Силезия, са полски, немски, латински и силезийски.
В: Кога Силезия е част от Германия?
О: Между 1742 и 1945 г. тя е източната част на Германия и е пруска провинция.
В: Кой окупира цяла Полша през 1945 г.?
О: През 1945 г. цяла Полша е окупирана от съветската Червена армия.
В: Какви закони са приети от комунистическия окупатор след 1945 г.?
О: Комунистическият окупатор приема закони, които на практика прогонват останалите собственици.
В: Как тези закони засягат собствениците на земя в Силезия?
О: Тези закони са имали отрицателно въздействие върху собствениците на земя, тъй като те са били принудени да изоставят земята и имуществото си.
В: Имаше ли съпротива срещу тази окупация?
О: Не е ясно дали е имало съпротива срещу тази окупация или не.
обискирам