Полско-литовската общност (Реч Посполита): дефиниция и история

Изчерпателен преглед на Полско-литовската общност: дефиниция, възход, религиозна толерантност, етническо многообразие и упадък до окончателното разделяне през 1795 г.

Полско-литовската общност (или Съюз, а след 1791 г. - Полска общност) е държава на Полша и Литва, управлявана от общ монарх. Общността е продължение на Полско-литовската уния - лична уния между тези две държави, която съществува от 1386 г. Тя е най-голямата и една от най-многолюдните държави в Европа през XVI и XVII век. Полско-литовската общност е обхващала повече земи от сегашните земи на Полша и Литва. Земите на Обществото са обхващали и всички земи на днешна Беларус; голяма част от Украйна и Латвия; и западната част на днешна Русия.

В Полско-литовската общност има голямо етническо разнообразие и религиознатолерантност. Степента на религиозна свобода варира във времето.

След няколко десетилетия на просперитет тя навлиза в период на политически, военен и икономически упадък. Той приключва с окончателното разделяне на Полша през 1795 г. Нарастващата слабост на Полша води до разделянето ѝ от по-мощните ѝ съседи - Австрия, Прусия и Руската империя.

Произход и формиране

Полско-литовската общност възниква върху основата на дългогодишни политически и династични връзки между кралство Полша и Великото херцогство Литва. Първоначално това е била лична уния, установена през края на XIV век. През 1569 г. тя се преобразува в по-тясна федерация с подписването на унията от Люблин (Union of Lublin), която създава по-постоянна обща държава с един монарх, общ Сейм (парламент) и общи външни отношения, като същевременно запазва голяма част от местната самоуправленческа система на отделните провинции.

Политическа система и обществен строй

• Върховната власт формално е била на монарха, но реалната политика се формира от земската аристокрация (szlachta) и народното събрание — Сейм.
• Характерна особеност е била изборната монархия: кралят се избира от представителите на шляхтата, което често прави държавата податлива на външно влияние и интриги.
• Една от най-спорните институции е т.нар. liberum veto — право на отделен депутат да прекрати и анулира решенията на Сейма, ако сметне, че те нарушават правата на шляхтата. На практика това често блокира приемането на необходими реформи и увредява централната власт.
• Социалната структура е била силно неравна: големи привилегии за шляхтата и значителна зависимост на селяните (ето — крепостни отношения в различни форми), докато магнатите (богатите аристократи) концентрират голяма власт и земи.

Култура, езиково и религиозно многообразие

Обществото е мултиетническо: поляци, литовци, белоруси, украинци (русини), латвийци, евреи и други народи са живели на територията на Общността. Езиците и обичаите са били разнообразни; в администрацията и културата доминира полският език, особено от XVI век нататък, но латинският и староукраинският (руският език в западен вариант) също играят роля.

Религиозната толерантност е една от характерните черти, формализирана с актове като Варшавската конфедерация (1573 г.), която гарантираше свобода на вярата на шляхтата. Все пак през различни периоди нивото на толерантност е варирало — напреженията между православни, католици, протестанти и юдейски общности се проявяват особено при кризи и външни конфликти.

Икономика и външна политика

Икономиката имала силен земеделски профил — износ на зърно към Западна Европа е бил основен източник на приходи. Градовете и търговията са развити в по-малка степен, отколкото в някои западноевропейски държави. Военните конфликти през XVII век особено увреждат икономическата база: опустошителни войни, нашествия и въстания намаляват население и ресурси.

Войни, кризи и упадък

Вековете на голям просперитет са последвани от поредица от кризи:

• Вътрешни въстания и кризи — напр. въстанието на казашките (Хмелницки) през средата на XVII век, което довежда до тежки конфликти в югоизточните територии.
• Външни нашествия — шведската инвазия, известна като „Погромът“ (The Deluge, 1655–1660), и войните с Московия/Руската империя, Османската империя и други съседни държави нанасят значителни разрушения.
• Политическа фрагментация — слабите централни институции, злоупотребата с liberum veto и възможността за външна намеса при избора на крал правят държавата нестабилна и уязвима за влияние от Москва, Прусия и Виена.

Реформи и краят на Обществото

Напреженията довеждат до опити за реформи — най-известният от които е конституцията от 3 май 1791 г. (приета от реформистките среди с цел модернизиране на държавата, ограничаване на привилегиите на шляхтата и укрепване на централната власт). Тези усилия обаче се оказват недостатъчни пред лицето на силните съседи и вътрешните противници на реформите.

Резултатът са трите поредни раздела на държавата (1772, 1793 и 1795 г.), когато Австрия, Прусия и Руската империя присъединяват територии, докато общата държава престава да съществува като независим субект през 1795 г.

Наследство

Полско-литовската общност оставя значително културно, правно и историческо наследство. Елементи от нейното право, административни практики, а също и идеи за политическа автономия и национална идентичност въздействат върху по-късните национални движения в Полша, Литва, Беларус и Украйна. В съвременната памет тя често се разглежда като пример за голям мултиетнически и многообразен политически организъм, както и като урок за рисковете от вътрешно разпокъсване и външна намеса.

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше Полско-литовската общност?

В: Какви територии е обхващала Общността?

В: По какво се различава Общността от другите европейски държави по онова време?

В: Нивото на религиозна свобода в Общността остава ли постоянно с течение на времето?

В: Какво доведе до упадъка на Общността?

В: Как се стигна до края на Общността?

В: Каква е причината за разделянето на Общността?

Търсене по буква