Николо Макиавели — ренесансов политик и автор на 'Князът'

Николо Макиавели (3 май 1469 г. - 21 юни 1527 г.) е флорентински ренесансов деец, държавник и писател. Той е дипломат и държавен служител по времето на Медичите във Флорентинската република. Макиавели е най-известен с писането си за политическата философия. Той пише също поезия, пиеси, карнавални песни, исторически книги, военнонаучни книги и някои от най-известните лични писма на италиански език. Най-известната му книга е "Князът" от 1513 г. Тя е публикувана едва през 1532 г., което е пет години след смъртта му.

Много хора използват думата "макиавелист" в смисъл на "зъл", защото идеите му са смятани от някои за порочни. Много историци и днес водят спорове за това какво наистина е мислил той. Въпреки това Макиавели е запомнен с това, че е важен теоретик на реализма. Но теорията на реализма всъщност вече е била голямо течение във Флоренция по онова време. Идеите на Макиавели са съсредоточени най-вече върху уникалното разбиране за добродетелта, държавността и късмета (на латински: Fortuna).

Кратка биография

Роден във Флоренция в семейство от средната прослойка на тосканската аристокрация, Макиавели получава класическо образование и рано влиза в службата на републиката. През 1498 г. е назначен на различни длъжности, а от около 1498 до 1512 г. изпълнява ролята на секретар (втора канцелария) на Флорентинската република — длъжност, която му дава възможност да бъде дипломат и да участва в управлението. Посещава като пратеник дворовете на много европейски владетели и се среща с ключови фигури от епохата, сред които и представители на рода Медичите, както и военни водачи като Чезаре Борджия, чиито действия стават един от моделите в "Князът".

Когато през 1512 г. Медичите се завръщат във Флоренция и републиката пада, Макиавели е уволнен и дори арестуван по подозрение в участие в заговор. Наложено му е и мъчение, а след това е изпратен в принудителна изолация и земевладение близо до Санта Андреа ин Перкусио̀на, където пише голяма част от своите произведения. В последните години от живота си продължава да работи върху исторически трактати и да участва в политически дебати, макар и без официална държавна служба.

Основни произведения

Освен най-известния Князът (1513, публикуван 1532) Макиавели е автор на:

  • Размисли върху първата дека на Тит Ливий (Discorsi) — трактат с респект към римската история и анализ на републиканските институции.
  • За войната (Dell'arte della guerra) — военнонаучен труд, в който защитава идеята за гражданска армия и разглежда връзката между военната сила и държавността.
  • История на Флоренция — хроника и анализ на събитията в родния му град.
  • Летери и драматични творби, сред които комедията La Mandragola (Мандрагора), която показва макиавелевския интерес към човешките слабости и политическата сатиры.

Политическа мисъл и ключови понятия

Макиавели въвежда няколко централни понятия, които остават в основата на неговата репутация и на съвременната политическа теория:

  • Virtù (обикновено превеждано като "добродетел" или "способност") — качество, което означава решителност, умение, сръчност и способност да се оформя съдбата на държавата, независимо от моралните норми в тесния смисъл.
  • Fortuna (късмет, съдба) — фактор, който характеризира непредвидимите обстоятелства; за Макиавели успешният владетел трябва да може да се справя с fortuna чрез virtù.
  • Разделение между морал на личността и политика — Макиавели разглежда политиката като област, в която успехът и запазването на държавата могат да наложат средства, които обикновено се считат за неморални.
  • Реализъм и прагматизъм — предпочитание към наблюдението на историческите факти и ефективните средства пред идеалистичните конструкции.

Влияние и оценка

Смъртта на Макиавели не сложи край на дискусията: през вековете той е както осмиван и заклеймяван като символ на циничната политика, така и реабилитиран от изследователи, които подчертават неговата републиканска чувствителност и граждански патриотизъм. Термините "макиавелист" и "макиавелизъм" често се използват в негативен смисъл — за описване на безскрупулно преследване на властта — но много модерни анализи подчертават, че Макиавели най-вече систематизира наблюдения върху властта и държавното управление в реалните им форми.

Неговите идеи оказват силно влияние върху развитието на модерната политическа мисъл, особено в областите на държавното управление, геополитиката и теорията на политическата власт. Поради своята прозорливост и остър реализъм, Макиавели остава задължителен автор за историци, философи и политолози.

Наследство

Днес Макиавели се изучава както като продукт на ренесансовата политическа култура, така и като предтеча на съвременния прагматичен политически реализм. Неговите творби продължават да предизвикват интерес и спорове — и като литературни образци, и като източник на идеи за това какво е политическото действие в условията на нестабилност и конкуренция за власт.

Мисли

Съществуват много тълкувания на неговите мисли. Някои от основните му мисли са:

  • Добродетелта невинаги идва от това да си морално добър. Стабилната държава или правителство също не идват от това да си морално добър.
  • Свободната воля контролира почти половината от човешкия живот, а останалата част е подвластна на случайността или съдбата (на латински: Fortuna).
  • Лидерът се нуждае от полезни лидерски добродетели, а не от обикновени добродетели. Обикновените добродетели често могат да бъдат погрешни за лидерите.
  • По-слабите добродетели са по-малко необходими от по-силните. Късметът (на латински: Fortuna) уважава само силните добродетели, както и войниците.
  • Величието и съвършенството са най-добрите примери за подражание.
  • Когато хората гледат на миналото такова, каквото е трябвало да бъде, и се отказват от миналото такова, каквото е било, те се отказват от оцеляването.(Виж също: Нихилизъм)
  • Да те мразят винаги е по-лошо, отколкото да се страхуват от теб.
  • Да разчиташ по-малко на неща, които не можеш да контролираш, е добродетел. Винаги е най-добре да знаеш какво те ограничава (включително морала).
  • Да знаеш кога да бъдеш добър и кога - лош, е добродетел. Лидерът трябва да използва жестокост само когато се налага.
  • Опитите да бъдете винаги морално добри обикновено завършват зле. За лидерите е по-добре да бъдат харесвани.
  • Лидерът не бива да се опитва да потиска хората или да се намесва в живота на жените и вещите им. В противен случай нещата ще завършат зле за тях.
  • Лидерите дори не се вслушват в съвети, освен ако не са отчасти мъдри.
  • В мирно време е най-добре да се подготвите за предстояща опасност. Може да е разумно да се избират ситуации, в които за оцеляването е необходим упорит труд на хората.

 

Принцът

"Князът" е политическа книга на Николо Макиавели. За първи път той споделя книгата частно през 1513 г. Но тя е публикувана едва през 1532 г. В книгата се дават указания за това как един принц или владетел трябва да води политика.

Той обръща специално внимание на така наречения "нов принц", като казва, че принцът от кралско семейство има по-лесна работа, защото хората са свикнали с неговото семейство и начин на живот. Единственото, което трябва да прави такъв наследствен принц, е внимателно да се придържа към традиционните начини на работа, с които народът е свикнал. Новият принц има много по-трудна работа, защото трябва да накара хората да свикнат с новата му власт и да изгради нови начини на работа, с които хората да свикнат. Тази работа означава, че новият принц трябва да действа по начин, който хората не биха критикували бързо, но Макиавели казва, че това може да означава да прави лоши, но необходими неща, които хората не виждат и не помнят. В противен случай новият принц трудно ще успее да свърши нещо важно или дори да продължи да управлява.



 Статуя на Николо Макиавели, разположена в Uffizi  Zoom
Статуя на Николо Макиавели, разположена в Uffizi  

Други книги

  • Дискусиите върху Ливий онлайн издание от 1772 г. Архивирано 2012-08-15 в Wayback Machine
  • Седемте книги за военното изкуство онлайн Издание от 1772 г. Архивирано 2012-07-16 на Wayback Machine
  • История на Флоренция онлайн, издание 1901 г.
  • Reform of Florence онлайн издание от 1772 г. Архивирано 2012-08-15 в Wayback Machine
  • Частната кореспонденция на Николо Макиавели, изд. Орест Ферара; 1929 г. онлайн издание
  • Макиавели, Николо (1985 г.), Комедиите на Макиавели, University Press of New England Двуезично издание на "Жената от Андрос", "Мандрагора" и "Клизия" под редакцията на Дейвид Сайънс и Джеймс Б. Аткинсън.
 

Въпроси и отговори

Въпрос: Кой е бил Никол̀ Макиавели?


О: Никол̀ Макиавели е флорентински ренесансов човек, държавник и писател. Той е дипломат и държавен служител по времето на Медичите във Флорентинската република.

В: С какво е най-известен Макиавели?


О: Макиавели е известен най-вече с това, че пише за политическата философия.

В: Какви други произведения е написал?


О: В допълнение към трудовете си по политическа философия той пише също поезия, пиеси, карнавални песни, исторически книги, военнонаучни книги и някои от най-известните лични писма на италиански език.

В: Коя е най-известната му книга?


О: Най-известната му книга е "Принцът" от 1513 г. Тя е публикувана едва през 1532 г., пет години след смъртта му.

В: Как някои хора са гледали на Макиавели?


О: Някои хора го възприемат като зъл, защото идеите му са били смятани за порочни от някои хора.

В: За какво спорят историците, когато става въпрос за мислите на Макиавели?


О: Историците и днес водят спорове за това какво наистина е мислил той.

Въпрос: Върху какво са съсредоточени идеите на Макиавели?


О: Идеите му са съсредоточени най-вече върху уникалното разбиране за добродетелта, държавността и късмета (лат. Fortuna).

AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3