Николо Макиавели (3 май 1469 г. - 21 юни 1527 г.) е флорентински ренесансов деец, държавник и писател. Той е дипломат и държавен служител по времето на Медичите във Флорентинската република. Макиавели е най-известен с писането си за политическата философия. Той пише също поезия, пиеси, карнавални песни, исторически книги, военнонаучни книги и някои от най-известните лични писма на италиански език. Най-известната му книга е "Князът" от 1513 г. Тя е публикувана едва през 1532 г., което е пет години след смъртта му.

Много хора използват думата "макиавелист" в смисъл на "зъл", защото идеите му са смятани от някои за порочни. Много историци и днес водят спорове за това какво наистина е мислил той. Въпреки това Макиавели е запомнен с това, че е важен теоретик на реализма. Но теорията на реализма всъщност вече е била голямо течение във Флоренция по онова време. Идеите на Макиавели са съсредоточени най-вече върху уникалното разбиране за добродетелта, държавността и късмета (на латински: Fortuna).

Кратка биография

Роден във Флоренция в семейство от средната прослойка на тосканската аристокрация, Макиавели получава класическо образование и рано влиза в службата на републиката. През 1498 г. е назначен на различни длъжности, а от около 1498 до 1512 г. изпълнява ролята на секретар (втора канцелария) на Флорентинската република — длъжност, която му дава възможност да бъде дипломат и да участва в управлението. Посещава като пратеник дворовете на много европейски владетели и се среща с ключови фигури от епохата, сред които и представители на рода Медичите, както и военни водачи като Чезаре Борджия, чиито действия стават един от моделите в "Князът".

Когато през 1512 г. Медичите се завръщат във Флоренция и републиката пада, Макиавели е уволнен и дори арестуван по подозрение в участие в заговор. Наложено му е и мъчение, а след това е изпратен в принудителна изолация и земевладение близо до Санта Андреа ин Перкусио̀на, където пише голяма част от своите произведения. В последните години от живота си продължава да работи върху исторически трактати и да участва в политически дебати, макар и без официална държавна служба.

Основни произведения

Освен най-известния Князът (1513, публикуван 1532) Макиавели е автор на:

  • Размисли върху първата дека на Тит Ливий (Discorsi) — трактат с респект към римската история и анализ на републиканските институции.
  • За войната (Dell'arte della guerra) — военнонаучен труд, в който защитава идеята за гражданска армия и разглежда връзката между военната сила и държавността.
  • История на Флоренция — хроника и анализ на събитията в родния му град.
  • Летери и драматични творби, сред които комедията La Mandragola (Мандрагора), която показва макиавелевския интерес към човешките слабости и политическата сатиры.

Политическа мисъл и ключови понятия

Макиавели въвежда няколко централни понятия, които остават в основата на неговата репутация и на съвременната политическа теория:

  • Virtù (обикновено превеждано като "добродетел" или "способност") — качество, което означава решителност, умение, сръчност и способност да се оформя съдбата на държавата, независимо от моралните норми в тесния смисъл.
  • Fortuna (късмет, съдба) — фактор, който характеризира непредвидимите обстоятелства; за Макиавели успешният владетел трябва да може да се справя с fortuna чрез virtù.
  • Разделение между морал на личността и политика — Макиавели разглежда политиката като област, в която успехът и запазването на държавата могат да наложат средства, които обикновено се считат за неморални.
  • Реализъм и прагматизъм — предпочитание към наблюдението на историческите факти и ефективните средства пред идеалистичните конструкции.

Влияние и оценка

Смъртта на Макиавели не сложи край на дискусията: през вековете той е както осмиван и заклеймяван като символ на циничната политика, така и реабилитиран от изследователи, които подчертават неговата републиканска чувствителност и граждански патриотизъм. Термините "макиавелист" и "макиавелизъм" често се използват в негативен смисъл — за описване на безскрупулно преследване на властта — но много модерни анализи подчертават, че Макиавели най-вече систематизира наблюдения върху властта и държавното управление в реалните им форми.

Неговите идеи оказват силно влияние върху развитието на модерната политическа мисъл, особено в областите на държавното управление, геополитиката и теорията на политическата власт. Поради своята прозорливост и остър реализъм, Макиавели остава задължителен автор за историци, философи и политолози.

Наследство

Днес Макиавели се изучава както като продукт на ренесансовата политическа култура, така и като предтеча на съвременния прагматичен политически реализм. Неговите творби продължават да предизвикват интерес и спорове — и като литературни образци, и като източник на идеи за това какво е политическото действие в условията на нестабилност и конкуренция за власт.